Единственият по рода си и превърнал се в традиция за

Единственият по рода си и трансформирал се в традиция за Асеновград празник, носещ името " Златна Ябълка ", тази година още веднъж беше маркиран тържествено. Той се дефинира, по отношение на Възкресение Христово и се чества в църквата „ Св. Богородица - Успение ”, ситуирана в асеновградския квартал „ Горни Воден ".
Храмът датира от началото на 17-и век. Претърпял е 2 обновления през 1833 и 1896 година, когато е въздигнат в настоящия си тип и размер.
Чудотворната икона на Майката Божия, наречена „ Златна Ябълка “ датира от 1620 година Зографът е незнаен, само че се допуска /според специалисти изкуствоведи/, че произходът и е от Атон. Сребърната броня на иконата е от по късен интервал – 1834 година и от надписът върху нея –„ Анна ке Георгиус “ излиза наяве, че това са признателни донори, благоукрасили иконата.
Чудото осъществено от Майката Божия с неплодната жена е станало през 1765 година и е разказано от Ананий Клинис, тогавашен свещеник на манастира „ Св. Св. Кирик и Иулита “. Текстът гласи: „ Празникът наименуван Златна Ябълка се празнува на петата събота от Великия пост. Това е локален празник, обвързван с знамение, осъществено от Майката Божия посредством нейната свята икона през 1765 година ”. А чудото се случило с една жена, която пристигнала на празника в църквата, само че по-късно, защото пътувала отдалеко. По тази причина тя не съумяла да получи от свещеника нафора и свещеникът, с цел да я благослови и дал една ябълка, която била сложена от други богомолци пред иконата на Светата майка. След известно време тя заченала и в символ на признателност подарила на същата икона една ябълка. Именно оттова идва името на празника ”,
След чудото с неплодната жена поражда и празникът отдаден на това събитие, който се празнува и до през днешния ден на петата събота от Великия пост. Чудотворната икона на Божията Майка се обкичва с венци от ябълки още от първия петъчен акатист на поста. На чудотворната икона те прeстояват до празника, т.е. 5 седмици и след прочитането на последния, пети акатист и отслужването на празничната литургия в събота, те се раздават на безплодните дами, с цел да се снабдят с рожба.
Според вярванията, в този храм Божията Майка отваря сърцето си и сътворява знамение за тези, които се помолят за рожба. Ритуалът изисква дамите, които имат репродуктивни проблеми и са решили да участват на отбелязването на празника в горниводенския храм, да послушат прочетената за тях молитва пред чудотворната икона, след което да хапнат от благословената ябълка. Легендите описват, че с цел да се случи чудото и дамите да се снабдят с дете, сладкият плод би трябвало да се изяде с дръжчицата и част от семената, а няколко от семките да се заровят в почва някъде в дома - саксия или двор.
Многобройни са случаите, в които „ Златната Ябълка “ е помогнала на дами да се снабдят с дете. Много от родителите идват по-късно с дарове в символ на признателност към Божията майка или кръщават тук децата, които са родени с нейната чудодейна помощ.
Неизброими са чудесата осъществени през вековете от Пресвета Богородица посредством нейната чудотворна икона. Едно от тези събития възрастните хора в селото още помнят. То е обвързвано с царското семейство. Малкият княз Борис /в следствие цар Борис трети/ преспива в храма и оздравява от мъчеща го болест. Събитието е упоменато в ежедневния бюлетин оповестен за положението на царското семейство в тогавашната преса през 1907 година За признателност царят подарява на храма мрамор, с който облицоват пода и едно златно енголпие, на чудотворната икона.
От 2008 година годишно за празника във прослава на Пресвета Богородица и Нейната чудотворна икона, наречена „ Златна Ябълка “ се отслужва Божествена света литургия персонално от Негово Високопреосвещенство Пловдивския Митрополит Николай, а от 2012 година празникът е разгласен за всебългарски и е споменат публично в Българския православен църковен календар. От 2015 в чест на Въведение Богородично се отслужва МОЛЕБЕН ЗА ЧАДОРОДИЕ.