Единственият отрасъл, превръщащ слънчевата енергия в реални пари е аграрното

Единственият бранш, превръщащ слънчевата сила в действителни пари е аграрното произвеждане, посочи ръководителят на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ) Владимир Иванов по време на 5-я годишен конгрес " Отговорни производители ". Той е безапелационен, че би трябвало да развием аграрния бранш, в случай че желаеме благополучие и предложи приоритизиране на този бранш.  Ето какво още сподели той пред: Г-н Иванов, вносът ли е огромният проблем на българския агро бранш? Пазарът е свободен, изключително в страните от Европейски Съюз – както изнасяме, по този начин може и да внасяме. Въпросът е, че ние имаме систематичен проблем – произвеждаме по-малко, в сравнение с можем. Имаме много положително качество на земеделските артикули и можем да изнасяме в пъти повече. Това, което би трябвало да създадем, е да увеличим нашето произвеждане и като количество, и като качество. Още по тематиката 6 апр 2023 Но производителите ни са дребни и са по-мотивирани да изнасят, в сравнение с да зареждат вътрешния пазар..? По отношение на износа, цялото ни произвеждане би трябвало да е експортно насочено, би трябвало най-малкото, да се възползваме от по-мощни пазари с по-висока принадена стойност, да вземем за пример страните от Северна Европа, където изнасяхме доста и имахме доста положителни обичаи. Плюс това би трябвало да създадем системата по този начин, че да си възстановим пазарите. Не е ли неуместно българските краставици да са в пъти по-скъпи от бананите? Не са в пъти по-скъпи. В момента кг банани е колкото кг краставици и приказвам за хубаво качество. По отношение на оранжерийната продукция - при по-висока цена на енергийните запаси е обикновено да имаме по-висока себестойност, само че не са толкоз трагични нещата. Имаме много положителни производители и са много ефикасни, въпросът е че са дребни и навсякъде уязвими. Тук е явно, че би трябвало да вървим към уедряване на предлагането, най-малкото. Може и на производството, зависи какво се реши, само че би трябвало да създадем условия и в средносрочен проект това би трябвало да са съществени цели, с цел да осигурим продоволствената сигурност. Забелязвате ли положителен резултат от уеб страницата за цените на харните , който направи Министерството на стопанската система и промишлеността? Това е начало на една мощна осведомителна система – там е консолидирана информация от разнообразни институции и е представителна информация. Нека се надгражда и развива тази осведомителна система, тя способства за повече осведоменост в обществото, а когато обществото е по-информирано, потреблението, т.е. търсенето, влиза с повече информация във взаимоотношение и оттова е по-ефективно взаимоотношението. И въпреки всичко, не смятате ли, че обективно цените са прекомерно високи? Цените по отношение на приходите са прекомерно високи, другояче не се следи от пазарна позиция кой знае какъв брой необикновен превес от това което се случи в Европа – шокът с енергийните запаси беше в действителност стремглав. Това, което имаме като проблем, е че имаме преобладаващо състояние на едрия търговски капитал и това, което би трябвало да създадем час по-скоро, е да окрупним предлагането в аграрния бранш с оглед да се изравнят конкурентните преимущества на промишления и комерсиалния капитал. Ще спре ли суматохата към цените? Да се надяваме, че суматохата ще спре. Никой няма изгода от суматохата. Паниката в никакъв случай не е била добър регулатор и добър консултант. Паника се основава, сензитивна е тематиката. В момента има  утешение на пазара. Там, където към този момент имаме някакво релативно равновесие, то има справедливи, има и необективни фактори. От Министерството на стопанската система и промишлеността лансираха нов закон, предусещащ за таван на надценките, по какъв начин ще рефлектира? Нека първо забележим каква полемика ще се организира във връзка с този закон, дано влезе в Народното събрание, да отмине общественото разискване и да се направи преценка има ли потребност от използването му, по какъв начин ще реагира и националното посланичество. За момента концепцията е в зародиш – може да има своята реализация, може да е доста потребна, само че би трябвало да се реши вярно до каква степен би трябвало и до каква степен не би трябвало, което ще е в ръцете на народните представители. Нека протече обществената полемика, ще разясняваме. Как да се спре спекулата? Думата „ далавера “ не е регламентирана на никое място – просто има хора, които се възползват от комерсиално състояние по един или различен метод и добиват повече полза в резултат на това, че са в по-добра позиция. Някъде е плод на нелоялни търговски практики, някъде - плод на практики, които не са оповестени за такива. Донякъде има дефицит на законодателство, само че несъмнено не трябва да се спекулира с комерсиално състояние. Мисля, че казусът се изсветли задоволително пред обществото, в този момент би трябвало да се изработят ограничения за неговото прекратяване. В пограничните региони селскостопанската продукция е в пъти по-евтина, демонстрират съпоставения. Бихте ли коментирали? Не бих споделил, че в пограничните региони на Гърция, на Сърбия, на Македония е по-евтино от България, съгласно едно и също качество. И там има много информация, че се продава продукция с доста ниско качество. По отношение на свинско, на говеждо месо има напълно идентични цени. Ние сме член на Европейски Съюз и не е правилно такова съпоставяне. Аз бих апелирал във връзка с тази мода да се пазари в Сърбия, да се пазари от улицата месо без естествените санитарни условия за предпазване - дано хората доста да внимават какво биха могли да си закупят и да употребяват. Естествено, че Сърбия и Македония, които не са членки на Европейски Съюз, имат напълно друго разположение на цените, друго обезпечаване на запаси, имат и разнообразни приходи. Това са други стопански системи и по този начин да се съпоставят цени, изключително на артикули с неизяснено или друго базисно качество, резултатът, общо взето, не е правилен. Засегнахте тематиката за стандартите и условията. Същият проблем слагат зърнопроизводителите и други земеделци, наранени от безмитния импорт от Украйна. България  и още няколко страни молиха Европейска комисия да предприеме ограничения, само че митингите не престават и в България, и в Румъния, а полският аграрни министър подаде оставка. Какви са Вашите упования? Там е проблем. Трябва да изчакаме решението на Европейски Съюз. На процедура нелоялно деяние на въпросния правилник, слабото търсене на пшеница и падналите цени, несъмнено слагат доста огромен проблем пред нашите производители. Не съм сигурен, че прекъсването на украинския поток на зърно, което минава през България и отива за реекспорт някъде, би решило казуса на 100%, само че по принцип не е хубаво да има нелоялна процедура. Независимо, че има някаква благородна цел да се оказва помощ, когато има нелоялни практики, се нанасят вреди на родния производител и би трябвало да се реализира правдивост. Не смятате ли че би трябвало да се засилят контролните функционалности на страната? Към момента са доста съществено засилени контролните функционалности на страната, всичко се следи, само че страната няма по какъв начин да се намесва в ценообразуването. Там, където има остатък от предложение, както е в зърно бранша, естествено, че цената ще върви надолу и не би могла да бъде преференциална на нашите производители, изключително когато са произвели продукцията с по-скъпи първични материали, торове и препарати. Къде е пазарното самопризнание за спазването на условията? Защо продукция, която не дава отговор на европейските правила, на процедура е по-конкурентоспособна? Всяко отклоняване от пазара води до изкривявания. Нашето зърно е създадено по европейските условия, с позволения и утвърдени препарати, надлежно зърно, създадено неизвестно по какъв начин се пуска и то става конкурентоспособно на всичкото от горната страна на по-ниска цена – това е нелоялна конкуренция. Не бива да се позволява, по тази причина споделих, че би трябвало да се добие някаква правдивост и чакам решението на Европейски Съюз да е в този смисъл. Но това не би решило напълно казуса. Просто българските производители сега имат  проблем с реализацията и би трябвало да се върви към деен маркетинг, би трябвало и страната да оказва помощ. Сложен е казусът. Когато има свръхпроизводство постоянно е комплицирано. Има ли заплаха от дефицити? В кратковременен проект се вижда, че има добра обезпеченост на хранителни запаси в целия Европейски Съюз. Не виждам някакъв проблем, ще следим спокоен пазар в околните месеци. Що се касае до България, явно е, че коронавирус рецесията и войната демонстрираха, че би трябвало да обърнем доста съществено внимание на аграрния бранш и да създадем всичко допустимо в средносрочен и дълготраен проект да покачваме производството и да създадем доста повече тласъци за бранша. Очакванията обаче са, че ще отпаднат енергийните помощи от страна на страната и да вземем за пример, оранжерийното произвеждане напълно ще закъса..? Какво пречи да се плануват директни помощи за бранша, естествено в сходство с Общата земеделска политика; да се промени надлежно нормативна база или да се попълни там, където липсва; да се основат тласъци, с цел да може да се развива това произвеждане, да му се отвори небосвод. Нищо не пречи. Държавата има много сериозен инструментариум, който не е употребен изцяло и може сносно да поддържа родното произвеждане, без да нарушава Общата земеделска политика. Не споделям да се подхващат дейности, които да са в прорез с европейските правила. Напротив. И в границите на европейските правила има доста какво да се направи за подкрепяне на бранша. Т.е., вие сте оптимист, че не се задават всеобщи банкрути? Да, оптимист съм. Отделни банкрути може да има, само че никога няма да има вълна от всеобщи банкрути и такива апокалиптични картини не би трябвало да се рисуват. Казвате, че има запас, има благоприятни условия за влияние, кой ще инициира нужните ограничения? Само държавното управление. А в случай че няма държавно управление? Правителство ще има някакво, в случай че не в този момент, на следващия ден. Въпросът е да има разбирането, че аграрният бранш би трябвало да се приоритизира, тъй като в случай че не се появи такова схващане, нищо няма да се усъвършенства. А в случай че нямаме поддръжка и схващане от страна на Европейска комисия? Ако решим, че аграрният бранш не ни е значим, ще стане по този начин, че българският народ ще се разпредели в 5 – 6 огромни града и ще заприличаме на едно нищо. Ние в случай че се съгласяваме да нямаме храна и да сме в това нежелано положение… А всичко си е в нашите ръце - политиците са нашето посланичество и в последна сметка от нас зависи, от всеки един. Защото България е била страна, която е била тигъра на аграрния бранш. Това беше когато бяхме Народна република. След това вървим надолу. Какво да предприемем в този момент? Преоценка. Имаме унгарския образец, че може да се противостои на всичко това. Имаме и полския образец. Полша за какво не унищожава, Полша за какво гради? Имаме образци, воля би трябвало.