Единственият орган, който може да каже дали е нарушена Конституцията

Единственият орган, който може да каже дали е нарушена Конституцията на България е Конституционният съд. Напоследък на Конституционният съд му се стовари нелеката задача да пояснява всяка точка и запетайка на Конституцията. Член 99, алинея 1 е безапелационен - “След консултация с парламентарните групи " не с някои парламентарни групи, явно с всички парламентарни групи има поради конституционният законодател “президентът връчва изследователски мандат на разположение посочено по бройка от най-голямата парламентарна група да се опита да сформира кабинет ". Всеки, който схваща свойството и смисъла на думите в българския език би стигнал до извода, че става въпрос за съвещания с всички парламентарно показани политически партии, които имат парламентарни групи в Народното събрание. Това сподели за предаването “България, Европа и светът на фокус " на Радио “Фокус " конституционалистът проф. Пламен Киров.

“Наскоро беше определен ръководител на Народното събрание, народните представители продължиха действието на Правилника на 50-ото Народно заседание. И по този начин е било до момента при трима президенти - Петър Стоянов, през двата мандата на Георги Първанов и стигнем до мандата на президента Плевнелиев. Всички те са провеждали съвещания с всички парламентарни групи показани в съответните парламенти. Изведнъж се появява парламентарен казус. Но оттук насетне се отваря една опция при последващи парламенти, при други президенти да имаме позоваване на този казус, който може да се трансформира в процедура. Сега е изключена една партия, на следващия ден може да бъде изключена друга парламентарна група. Много е допустимо президентът да си хареса две парламентарни групи и да си организира съвещания единствено с тях, в случай, че са седем-осем, както е сега. Съмнява ме тази процедура да бъде призната за естествен политически разговор ", означи проф. Пламен Киров.

“Това е едно дискриминационно отношение и към гласоподавателите на съответните политически сили, зад всяка парламентарна група стоят десетки хиляди гласоподаватели. Когато не е зачетено това систематизиране на политическите сили, които имат парламентарни групи в Народното събрание, това е пренебрежение към част от изборния корпус. При този фрагментиран парламент няма да се стигне до импийчмънт на президента с болшинство от 2/3. Но се основава недобър казус, който по-късно може да бъде употребен и то в доста по-драстична форма, спрямо това, което се случва през днешния ден ", заключи проф. Пламен Киров.