Параолимпийският шампион Ружди: Все едно спечелих за първи път, не мисля да спирам
Единственият ни медалист от Игрите в Париж се завърна вкъщи
Ружди Ружди се прибра в България, откакто в петък донесе на страната ни купата в тласкането на гюле категория F55 от Параолимпиадата в Париж.
За 33-годишният спортист това е трето параолимпийско отличие, откакто в Рио през 2016-а отново бе на върха, а преди три години в Токио остана със среброто.
Ружди, който е международен рекордьор в дисциплината си, изрази мнение, че този орден е с по-голяма тежест от другите, които е спечелил до момента. Освен троент медалист от Параолимпиада, той има и три европейски, както и четири международни трофеи, като като се изключи едната континентална, която е в хвърлянето на диск, всички други са в тласкането на гюле.
" Този орден тежи повече от другите, тъй като минаха доста години и става все по-трудно да се печелят медали, изключително златен. Много е мъчно да си на едно равнище толкоз доста години, с толкоз доста травми. Щастлив съм, че съумях да стъпя на върха. Радвам се, че чух химна на България в най-важното съревнование.
Бях доста квалифициран, желаех да печеля, само че ме беше боязън да кажа, че отивам за орден. Защото всичко се случва - съдии, фалове... Не желаех да си блъскам една спирачка авансово. Отидох, борих се до последно и съумях ", съобщи щастливият първенец на столичното летище.
" Това би трябвало да се изживее, все едно за първи път завоювах златен орден. Имах поддръжка от другари, родственици, родители. Искам да благодаря и на треньорми Радостин Тодоров, без който нямаше да съумея. Той ме научи на безусловно всичко, сподели ми, че би трябвало да го чувам и ще ме направи международен първенец и международен рекордьор ", добави още Ружди.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Спортистът се върна и пет години обратно, когато е взел участие на международното състезание в Дубай с висока температура, а доста огромна рана е довела до незабавна животоспасяваща интервенция поради натравяне на кръвта.
" Искам да не преставам, до момента в който имам сили. Винаги има фантазии за сбъдване и по тази причина аз ги пъдя. Най-важно е другите да не се отхвърлят, да се борят и да слушат треньорите си. Ако не бях с увреждания, несъмнено нямаше да бъда състезател. Сигурно нямаше да се случи това нещо. След злополуката в Павел Баня се видяхме с Даниела Тодорова и започнах да се занимавам. А и попаднах на добър треньор, който ме научи. Имах предпочитание и гений ", приключи първенецът.
Той се захваща с атлетиката през 2008 година, откакто претърпява въпросната злополука, a през днешния ден към този момент е троент олимпийски медалист.
Ружди Ружди се прибра в България, откакто в петък донесе на страната ни купата в тласкането на гюле категория F55 от Параолимпиадата в Париж.
За 33-годишният спортист това е трето параолимпийско отличие, откакто в Рио през 2016-а отново бе на върха, а преди три години в Токио остана със среброто.
Ружди, който е международен рекордьор в дисциплината си, изрази мнение, че този орден е с по-голяма тежест от другите, които е спечелил до момента. Освен троент медалист от Параолимпиада, той има и три европейски, както и четири международни трофеи, като като се изключи едната континентална, която е в хвърлянето на диск, всички други са в тласкането на гюле.
" Този орден тежи повече от другите, тъй като минаха доста години и става все по-трудно да се печелят медали, изключително златен. Много е мъчно да си на едно равнище толкоз доста години, с толкоз доста травми. Щастлив съм, че съумях да стъпя на върха. Радвам се, че чух химна на България в най-важното съревнование.
Бях доста квалифициран, желаех да печеля, само че ме беше боязън да кажа, че отивам за орден. Защото всичко се случва - съдии, фалове... Не желаех да си блъскам една спирачка авансово. Отидох, борих се до последно и съумях ", съобщи щастливият първенец на столичното летище.
" Това би трябвало да се изживее, все едно за първи път завоювах златен орден. Имах поддръжка от другари, родственици, родители. Искам да благодаря и на треньорми Радостин Тодоров, без който нямаше да съумея. Той ме научи на безусловно всичко, сподели ми, че би трябвало да го чувам и ще ме направи международен първенец и международен рекордьор ", добави още Ружди.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Спортистът се върна и пет години обратно, когато е взел участие на международното състезание в Дубай с висока температура, а доста огромна рана е довела до незабавна животоспасяваща интервенция поради натравяне на кръвта.
" Искам да не преставам, до момента в който имам сили. Винаги има фантазии за сбъдване и по тази причина аз ги пъдя. Най-важно е другите да не се отхвърлят, да се борят и да слушат треньорите си. Ако не бях с увреждания, несъмнено нямаше да бъда състезател. Сигурно нямаше да се случи това нещо. След злополуката в Павел Баня се видяхме с Даниела Тодорова и започнах да се занимавам. А и попаднах на добър треньор, който ме научи. Имах предпочитание и гений ", приключи първенецът.
Той се захваща с атлетиката през 2008 година, откакто претърпява въпросната злополука, a през днешния ден към този момент е троент олимпийски медалист.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ