Горят села, реколтата е под въпрос, а депутатите се занимават с джендъри и фашистки закони, посочи социолог
" Единственият метод гласоподавателите да бъдат стимулирани е през коренно опълчване на този популизъм, който създава разделяне ".
Това съобщи пред БНР Мила Минева, учител по социология в СУ " Св. Климент Охридски ".
Според нея от партиите зависи да стимулират гласоподавателите си от една страна през полезности, а въпреки това – през рационални оферти за бъдещи обществени политики.
" Непрекъснатото прекосяване от избори в избори, както и обстоятелството, че такова Народно заседание ще работи в предизборна конюнктура и то в напрегната предизборна конюнктура, тъй като става дума за служебно държавно управление, ми се коства, че слага под въпрос причините за действие на Народно събрание в обстановка на предварителни избори ", разяснява Минева в предаването " Преди всички ".
Тя уточни, че е виждала смисъл в това да има Народно събрание сега, което да одобри нужните закони за Плана за възобновяване и резистентност, от които страната има потребност. Виждаме обаче безумия, акцентира социологът и изясни:
" Виждаме това, че Народно събрание се занимава с проблеми, които не са проблеми на обществото.
Нали не мислите, че в българските градове и села хората от заран до вечер през лятото мислят дали децата им ще бъдат облъчвани с джендър агитация в миг, в който горят села, температурите са извънредно високи, не знам какво се случва със селскостопанската годишна продукция, имаме проблем с енергийна успеваемост …
Изключително доста проблеми имаме, а депутатите се занимават с нещо, което въобще не е проблем ".
Минева добави също, че не е чула нито един образец от депутатите за това какво е агитация на ексцентрична полова ориентировка в границите на образованието. В учебниците не виждам на никое място да се случва сходно нещо, безапелационна бе тя и заключи:
" Депутатите не разрешават нещо, което не е действителност ".
Според нея се следят две трендове: " Едното е всевъзможен отвод от почитание към рационално мислене. Второто – този закон наподобява на фашистки закон по това, че дефинира група, обществена група, която е малцинство и я трансформира в жертва и обект на обществени офанзиви ".
По думите ѝ тези законови ремонти ни слагат пред един въпрос:
" Искаме ли да сме общество, което се ненавижда, или желаеме да сме общество, което приема хората и дава опция, рамка, в която всеки от нас като друг може да бъде щастлив? Работа на партиите сега е да заемат ясни ценностни позиции, с цел да знаем за кого да гласуваме, а не да мълчат. От друга страна – да предложат явен пакет от рационални политики, които ни оферират да ползват в идващите 4 години ".
Относно новината, че социологическа организация " Галъп " на Андрей Райчев е продадена на Борислав Цеков, Минева разяснява:
" Очевидно, че организацията ще стартира да действа доста повече като един закостенял " тинк-танк ", в сравнение с като социологическа организация. Това е структуроопределяща организация, само че мисля, че тя коренно ще промени ролята си ".
Тя подсети и консервативната позиция на Цеков във връзка с Истанбулската спогодба, когато той изпрати правно мнение до Конституционния съд, с цел да се разгласи срещу приемането и утвърждението ѝ.
" Може би това, че Борислав Цеков купува " Галъп " е добра вест, тъй като тази поляризираща роля към този момент ще бъде извадена на показ, т.е. ще е ясно – няма да има потребност да гадаем за какво се прави едно или друго проучване – ще е ясно, че то се прави, с цел да поддържа тази нова консервативна линия в българското общество, която, опасявам се, стартира да се трансформира в здрав разсъдък, т.е. стартира да се пробва да се показва като здравия разсъдък. В този смисъл има потребност от голям отпор. Въпросът е дали ще имаме социологически данни, с които да го вършим, оттатък тези проучвания, които явно ще бъдат идеологически стимулирани ".
Това съобщи пред БНР Мила Минева, учител по социология в СУ " Св. Климент Охридски ".
Според нея от партиите зависи да стимулират гласоподавателите си от една страна през полезности, а въпреки това – през рационални оферти за бъдещи обществени политики.
" Непрекъснатото прекосяване от избори в избори, както и обстоятелството, че такова Народно заседание ще работи в предизборна конюнктура и то в напрегната предизборна конюнктура, тъй като става дума за служебно държавно управление, ми се коства, че слага под въпрос причините за действие на Народно събрание в обстановка на предварителни избори ", разяснява Минева в предаването " Преди всички ".
Тя уточни, че е виждала смисъл в това да има Народно събрание сега, което да одобри нужните закони за Плана за възобновяване и резистентност, от които страната има потребност. Виждаме обаче безумия, акцентира социологът и изясни:
" Виждаме това, че Народно събрание се занимава с проблеми, които не са проблеми на обществото.
Нали не мислите, че в българските градове и села хората от заран до вечер през лятото мислят дали децата им ще бъдат облъчвани с джендър агитация в миг, в който горят села, температурите са извънредно високи, не знам какво се случва със селскостопанската годишна продукция, имаме проблем с енергийна успеваемост …
Изключително доста проблеми имаме, а депутатите се занимават с нещо, което въобще не е проблем ".
Минева добави също, че не е чула нито един образец от депутатите за това какво е агитация на ексцентрична полова ориентировка в границите на образованието. В учебниците не виждам на никое място да се случва сходно нещо, безапелационна бе тя и заключи:
" Депутатите не разрешават нещо, което не е действителност ".
Според нея се следят две трендове: " Едното е всевъзможен отвод от почитание към рационално мислене. Второто – този закон наподобява на фашистки закон по това, че дефинира група, обществена група, която е малцинство и я трансформира в жертва и обект на обществени офанзиви ".
По думите ѝ тези законови ремонти ни слагат пред един въпрос:
" Искаме ли да сме общество, което се ненавижда, или желаеме да сме общество, което приема хората и дава опция, рамка, в която всеки от нас като друг може да бъде щастлив? Работа на партиите сега е да заемат ясни ценностни позиции, с цел да знаем за кого да гласуваме, а не да мълчат. От друга страна – да предложат явен пакет от рационални политики, които ни оферират да ползват в идващите 4 години ".
Относно новината, че социологическа организация " Галъп " на Андрей Райчев е продадена на Борислав Цеков, Минева разяснява:
" Очевидно, че организацията ще стартира да действа доста повече като един закостенял " тинк-танк ", в сравнение с като социологическа организация. Това е структуроопределяща организация, само че мисля, че тя коренно ще промени ролята си ".
Тя подсети и консервативната позиция на Цеков във връзка с Истанбулската спогодба, когато той изпрати правно мнение до Конституционния съд, с цел да се разгласи срещу приемането и утвърждението ѝ.
" Може би това, че Борислав Цеков купува " Галъп " е добра вест, тъй като тази поляризираща роля към този момент ще бъде извадена на показ, т.е. ще е ясно – няма да има потребност да гадаем за какво се прави едно или друго проучване – ще е ясно, че то се прави, с цел да поддържа тази нова консервативна линия в българското общество, която, опасявам се, стартира да се трансформира в здрав разсъдък, т.е. стартира да се пробва да се показва като здравия разсъдък. В този смисъл има потребност от голям отпор. Въпросът е дали ще имаме социологически данни, с които да го вършим, оттатък тези проучвания, които явно ще бъдат идеологически стимулирани ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ