Единствената разлика между мен и един луд е, че аз

Единствената разлика сред мен и един вманиачен е, че аз не съм вманиачен. Тази фраза на Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек определя главното в характера и стила му на живот.

Лудостта му се оказва божествената даденост, която при подобаващи условия прераства в талантливост. (А дали не са прави тези, които считат, че лудостта му е доходоносна поза?)

Защото няма спор, че Дали не е ординарна персона, а най-екзотичната личност в изкуството. Той е популярният сюрреалист — създателят на 1500 картини, безчет графики, илюстрации, статуи, бижута, театрални и кинодекори, на книги и какво ли още не от необятните поля на изкуствата.

Провървяло му и на плодородни условия: родил се в семейство на проспериращ нотариус, израсъл като „ глезеника на баща “, учил се да рисува — точно това го увличало, нищо друго, макар съпротивата на татко му.

Дарбата му спечелила подобаващи другари, които го въвели измежду артистичните среди първо в Испания, сетне и в Париж; срещнали го и със звезди, сдобил се и с образец за подражателство — Пикасо; казано в резюме, тръгнало му като без спънки — нещо рядко за огромните създатели.

Е, не напълно…

Загубил майка си още като младеж, татко му съвсем незабавно се оженил за вдовицата на своя брат (смайващ жест!), останал самичък със своите странности и с книгата за женските заболявания, предложена от настойника му, която постоянно разгръщал, та след това придобил мъчително чувство към другия пол. (И непреодолима виновност, че е заел мястото и името на мъртвото си братче.)

Съзрявал с несъзнателен боязън от тези „ омайващи “ контакти с дамите, които трансформират всеки младеж в естествен мъж, пише chetilishte.com.

Нормален ли? Провидението решило Салвадор да бъде надалеч от всички правила. Нещо повече: самичък да ги разрушава. Азбуката на любовта за него се оказала необикновено сложна за асимилиране. Ето за какво: един ден — по време на лекция — забелязал, че го следи красива госпожица. Ококорил дяволските си очи против нея и най-безцеремонно хванал ръката на непознатата. Оказало се: тя това и очаквала.

Без да ѝ каже и дума, я повел отвън града — там, на хълма с екзотичните шубраци. Не било близо и Салвадор се разбързал, затичали се даже. Пот се стичала по лицата им, само че на него му било радостно да препуска с нея. Смеел се заразително, разсмял и девойката. И освен я разсмял…

На върха, измежду храстите, я прегърнал и тя го целунала. Но, Господи, по лицето му полазили нейните сълзи, примесени с водица от носа ѝ! Разгорещеното ѝ тяло излъчвало аромат на запотено животно. Дълго препускалите коне по този начин миришат. Вярно, моминските ѝ гърди му наподобявали два бели гълъба, подготвени да излетят към дланите му, само че това не се случило — омерзение обладало младия Дали и той не можел да не го покаже.

„ Ясно — въздъхнала девойката, — ние повече няма да се забележим. “ „ Напротив — отвърнал Салвадор. — Ще се виждаме често… Цели пет години. После край. “

И удържал думата си. Срещали се, говорили си, от време на време тя му показвала белите гълъби, заигравал се с тях, само че единствено толкоз, тъй като приятност не усещал. Съдбата му решила да го задържи непорочен до цялостното му узряване.

И други девойки атакували нахално младия художник, само че той не откликвал, тъй като нищо не чувствал към тях. Никакво влечение…

Ала щом се върнел у дома, в визиите си ги обсипвал със личната си пот… Изпитвал задоволство от своята досетливост: да изрази нормалното отношение към дамата с изразните средства на мъжа, без някой да знае това.

Рисувал освен това, което не му достигало, само че и другото, което му било в остатък. В оня ранен интервал ще го нарекат „ великия мастурбатор “ освен поради картините на тази тематика. Ала великият мастурбатор срещнал една жена, която го въвела в тайнството на любовта, а след това разнесла славата му на популярен художник и доблестен ухажор. Ето и първата им среща.

През август на 1929 година в курорта Кадакес, където фамилията на Дали имало къща и там той прекарвал доста време, почивали и значително създатели чужденци. Сред тях бил немският художник Макс Ернст — нашумелият представител на дадаизма в изкуството, и френският поет Пол Елюар със брачната половинка си Гала Елюар.

Те към този момент знаели по нещо за ексцентричния Дали и се зарадвали, че ще се повеселят в компанията му. Зарадвала се най-много Гала, която в оня миг изживявала рецесия на възприятията си към брачна половинка и любовника — не се развивали тези двамата по нейните показа за същинските гении. Пред Дали тя изиграла етюда „ имам скрити заложби “, поразголила стройните си крайници и му дала обещание да обсъдят уединено въздействието на нашумялата му картина „ Мрачна игра “. Той изпаднал във екстаз, тъй като харесал тази жена, само че го овладяла нормалната за него нервност — едвам не я прогонил с лудия си смях.

Вместо да се почувства стъписан, този път Дали се усетил разкрепостен и дръпнал към себе си брачната половинка на френския стихотворец, толкоз бързо станало всичко сред двамата, че даже стените на дома му в рибарската част на селището се изненадали.

Пол не се разсърдил на своята половинка, дори не се натъжил — знаел, че Салвадор не можел да люби — бил асексуален, можел единствено да развлича. Но този път наподобява се излъгал. Каталунецът вероятно се показал не неприятно в онази първа интимна вечер, тъй като мадам Елюар проявила към девственика дълготраен интерес.

Знайно е (много са източниците — и автобиографиите му, и спомените на съвременниците му), че Дали се влюбил в Гала, която — в цялостно сходство на името си — се оказала за него същински празник.

Той писал на своя приятел Федерико Гарсия Лорка буквално следното:

Аз я обичам повече от татко си, повече от майка си, повече от Пикасо. И дори от парите.

А на всички било известно какъв брой е обичал парите.

Влюбил се Дали в тази френска снаха, която в действителност била рускинята Елена Дяконова. Родена е и израсла в Казан. Лекувала тя кашлицата си няколко години в Швейцария, където се срещнала с младия поет Пол Елюар.

Той още не бил Пол Елюар, а носел рожденото си име Еужен Гриндел — име, което на никого не правело усещане, минимум на Гала, т.е. прекръстената Лена, и един път — по този начин както си бъбрели — на нея й хрумнало да прекръсти и него.

Щом си французин, споделила тя, би трябвало да се казваш Пол, а на Пол приляга фамилията Елюар. Поетът Еужен Гриндел в момент си припомнил, че Елюар е наследствено име по майчината му линия — тя се оказала и ясновидка! — и осъзнал какъв брой намясто звучи псевдонимът му.

Дарил кръстницата си с най-нежните си милувки. Тя му дала отговор уместно. От Русия след това му писала горещи любовни писма с намерено еротични стремежи.

Можем да си представим каква стихия са провокирали в главата на младия стихотворец, който в това време изпратили на фронта (водела се Първата международна война), та й отговарял с барутен жар и огнена жадност.

След демобилизацията му Гала (или Елена към момента в родината си) под предлог, че ще учи в Сорбоната събрала парици, що се касае за път, и — право в дома на Пол.

Мадам Гриндел изглежда очаквала да посрещне самата Василиса Прекрасная, та като я видяла, прихнала: „ Господи, наподобява на мишка! “. Но това напълно не помрачило настроението на годеницата — тя изпълнила добре квалифицирания сюжет и спечелила единодушието на семейство Гриндел.

Нататък подкарала в своя си жанр — самоуверено напред и най-много настрана. Щом си харесвала някой мъж, на часа го завладявала. Предпочитала обаче надарените — у тях били парите и славата.

Известно време считала, че нейният Пол е от тях, с готовност му родила дете, сладката Сесил, която останала за развъждане при баба и дядо — не й се занимавало с деца, след това решила, че художник като Макс Ернст не е за изпускане, нищо че е женен — това за нея не било спънка, но неговата прозорливост наподобява надмогвала дарбата му, та възприятията й забуксували към този проблем.

И таман тогава срещнала Салвадор Дали.

Гала имала способността да разпознава степента на гения у мъжете, както виртуозът геолог може да открива в дълбоките земни пластове реки от петрол. В случая било надалеч по-лесно: картините му й говорели на своя език.

Онова у него, което при запознанството й я отблъснало — забележимата му полуда, след това я привличало от ден на ден и повече.

Например: без никакъв страх Гала предизвикала желанието му да я погуби още при първата им разходка по скалните приморски хребети, уверена, че ще съумее да размени гибелната му пристрастеност с трайно любовно увлечение.

За разлика от другите му другари, тя проумявала душeвността му. И почнала да я ръководи.

Гала се оказала и потребен негов съдник — от време на време му подсказвала какъв брой подходящо би било да лиши следващата си картина от тези елементи, които разкриват избрани авторови пороци и отблъскват по-изисканата аудитория. Имала подарък слово, имала и неизмеримо предусещане — същински медиум! — и успявала.

Той към този момент й вярвал категорично след онази нощ, когато тя му разкрила посредством колодата карти блестящото му бъдеще, украсено с невероятни триумфи, с непостижима от различен популярност, с боготворене от страна на ценителите на изкуството…

Гала умеела да разпознава същинската заложба от подправената. Това знаел и Пол. (Нали точно тя трансформирала неугледния „ стихар “ Еужен в поета поробител на Франция Пол Елюар.) И в Дали не се излъгала.

Нито за момент не показала подозрение в дарбата му. Подела го незабавно след запознанството им, предиздвикала го да рисува (едно по едно) всичко това, за което те си говорели. Била цялостна с хрумвания, той също. И концепциите им по чудноват метод се сродявали. Неговите — крилати, нейните с корени.

Любели се двамата от дъжд на вятър, само че с същинска пристрастеност търсели креативните му триумфи и огромните пари. Знаели своята обща уязвимост към финикийските знаци и проявявали досетливост за спечелването им.

За засищане на нагона си Гала намирала млади дарования — Дали не й придирял. (По-късно, във връзка интимната връзка на застаряващата Гала с младия оперен артист Джеф Фенхолд Дали ще съобщи пред публицисти, че няма нищо срещу Гала да сортира своите любовници, щом и там демонстрира изискания си вкус… И ще добави: „ Аз даже я насърчавам — това ме възбужда “.)

Гала имала свои правила, един от които бил: задоволи щенията си, с цел да не им робуваш!

Гала спазвала прецизно всички свои правила.

Така годините с нея се оказали най-плодоносните за твореца Дали. Гала все още била брачна половинка на Пол, само че напълно обгрижвала Салвадор.

Насърчавала го, възхищавайки се от всичко, което излизало под четката му. Така подхранвала самочувствието му на популярен художник. Станала му и същински управител.

Когато татко му го изгонил от вкъщи си поради връзката му с тази „ руско-френска курва “, тя убедила виконт Шарл де Ноаел да „ ги поддържа “ в името на огромното изкуство и той им подарил чек за 29 хиляди франка, с цел да реализиран „ дребната си фантазия “ — къща на морския бряг. (Преустроили рибарската колиба, в която живеели синовете на „ очарователната луда “ гостилничарка Лидия, против правото на благосъстоятелност от една стая, кухничка и тоалетна.)

Там Салвадор нарисувал доста от своите значими произведения, сред които — шедьовърът „ Постоянство на паметта “. (Веднъж оставеният на масата от Гала камамбер се разтопил и това породило у Дали концепцията за „ топящия се “ часовник.)