Единствената разлика между мен и един луд е, че аз

Единствената разлика сред мен и един вманиачен е, че аз не съм вманиачен.

Тази фраза на Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменек дефинира главното в характера и стила му на живот.

Лудостта му се оказва божествената даденост, която при подобаващи условия прераства в талантливост. (А дали не са прави тези, които считат, че лудостта му е доходоносна поза?)

Защото няма спор, че Дали не е ординарна персона, а най-екзотичната личност в изкуството. Той е популярният сюрреалист — създателят на 1500 картини, безчет графики, илюстрации, статуи, бижута, театрални и кинодекори, на книги и какво ли още не от необятните поля на изкуствата.

Провървяло му и на плодородни условия: родил се в семейство на проспериращ нотариус, израсъл като „ глезеника на баща “, учил се да рисува — точно това го увличало, нищо друго, макар съпротивата на татко му.

Дарбата му спечелила подобаващи другари, които го въвели измежду артистичните среди първо в Испания, сетне и в Париж; срещнали го и със звезди, сдобил се и с образец за подражателство — Пикасо ; казано в резюме, тръгнало му като без спънки — нещо рядко за огромните създатели.

Е, не напълно…

Загубил майка си още като младеж, татко му съвсем незабавно се оженил за вдовицата на своя брат (смайващ жест!), останал самичък със своите странности и с книгата за женските заболявания, предложена от настойника му, която постоянно разгръщал, та след това придобил мъчително чувство към другия пол. (И непреодолима виновност, че е заел мястото и името на мъртвото си братче.)

Съзрявал с несъзнателен боязън от тези „ омайващи “ контакти с дамите, които трансформират всеки младеж в естествен мъж.

Нормален ли? Провидението решило Салвадор да бъде надалеч от всички правила. Нещо повече: самичък да ги разрушава.

Азбуката на любовта за него се оказала необикновено сложна за асимилиране.

Ето за какво: Един ден — по време на лекция — забелязал, че го следи красива госпожица. Ококорил дяволските си очи против нея и най-безцеремонно хванал ръката на непознатата.

Оказало се: тя това и очаквала. Без да й каже и дума, я повел отвън града — там, на хълма с екзотичните шубраци. Не било близо и Салвадор се разбързал, затичали се даже.

Пот се стичала по лицата им, само че на него му било радостно да препуска с нея. Смеел се заразително, разсмял и девойката. И освен я разсмял…

На върха, измежду храстите, я прегърнал и тя го целунала. Но, Господи, по лицето му полазили нейните сълзи, примесени с водица от носа й!

Разгорещеното й тяло излъчвало аромат на запотено животно. Дълго препускалите коне по този начин миришат. Вярно, моминските й гърди му наподобявали два бели гълъба, подготвени да излетят към дланите му, само че това не се случило — омерзение обладало младия Дали и той не можел да не го покаже.

„ Ясно — въздъхнала девойката, — ние повече няма да се забележим. “ „ Напротив — отвърнал Салвадор . — Ще се виждаме често… Цели пет години. После край. “

И удържал думата си. Срещали се, говорили си, от време на време тя му показвала белите гълъби, заигравал се с тях, само че единствено толкоз, тъй като приятност не усещал. Съдбата му решила да го задържи непорочен до цялостното му узряване.

И други девойки атакували нахално младия художник, само че той не откликвал, тъй като нищо не чувствал към тях. Никакво влечение…

Ала щом се върнел у дома, в визиите си ги обсипвал със личната си пот… Изпитвал задоволство от своята досетливост: да изрази нормалното отношение към дамата с изразните средства на мъжа, без някой да знае това.

Рисувал освен това, което не му достигало, само че и другото, което му било в остатък. В оня ранен интервал ще го нарекат „ великия мастурбатор “ освен поради картините на тази тематика.

Ала великият мастурбатор срещнал една жена, която го въвела в тайнството на любовта, а след това разнесла славата му на популярен художник и доблестен ухажор. Ето и първата им среща.

През август на 1929 година в курорта Кадакес, където фамилията на Дали имало къща и там той прекарвал доста време, почивали и значително създатели чужденци.

Сред тях бил немският художник Макс Ернст — нашумелият представител на дадаизма в изкуството, и френският стихотворец Пол Елюар със брачната половинка си Гала Елюар .

Те към този момент знаели по нещо за ексцентричния Дали и се зарадвали, че ще се повеселят в компанията му.

Зарадвала се най-вече Гала , която в оня миг изживявала рецесия на възприятията си към брачна половинка и любовника — не се развивали тези двамата по нейните показа за същинските гении.

Пред Дали тя изиграла етюда „ имам скрити заложби “, поразголила стройните си крайници и му дала обещание да обсъдят уединено въздействието на нашумялата му картина „ Мрачна игра “. Той изпаднал във екстаз, тъй като харесал тази жена, само че го овладяла нормалната за него нервност — едвам не я прогонил с лудия си смях.

Вместо да се почувства стъписан, този път Дали се усетил разкрепостен и дръпнал към себе си брачната половинка на френския стихотворец, толкоз бързо станало всичко сред двамата, че даже стените на дома му в рибарската част на селището се изненадали.

Пол не се разсърдил на своята половинка, дори не се натъжил — знаел, че Салвадор не можел да люби — бил асексуален, можел единствено да развлича. Но този път наподобява се излъгал.

Каталунецът вероятно се показал не неприятно в онази първа интимна вечер, тъй като мадам Елюар показала към девственика дълготраен интерес.

Знайно е (много са източниците — и автобиографиите му, и спомените на съвременниците му), че Дали се влюбил в Гала , която — в цялостно сходство на името си — се оказала за него същински празник.

Той писал на своя другар Федерико Гарсия Лорка безусловно следното:

Аз я обичам повече от татко си, повече от майка си, повече от Пикасо. И дори от парите.

А на всички било известно какъв брой е обичал парите.

Влюбил се Дали в тази френска снаха, която в действителност била рускинята Елена Дяконова . Родена е и израсла в Казан. Лекувала тя кашлицата си няколко години в Швейцария, където се срещнала с младия стихотворец Пол Елюар .

Той още не бил Пол Елюар , а носел рожденото си име Еужен Гриндел — име, което на никого не правело усещане, минимум на Гала , т.е. прекръстената Лена , и един път — по този начин както си бъбрели — на нея й хрумнало да прекръсти и него.

Щом си французин, споделила тя, би трябвало да се казваш Пол , а на Пол приляга семейството Елюар . Поетът Еужен Гриндел в момент си припомнил, че Елюар е наследствено име по майчината му линия — тя се оказала и ясновидка! — и осъзнал какъв брой намясто звучи псевдонимът му.

Дарил кръстницата си с най-нежните си милувки. Тя му дала отговор уместно. От Русия след това му писала горещи любовни писма с намерено еротични стремежи.

Можем да си представим каква стихия са провокирали в главата на младия стихотворец, който в това време изпратили на фронта (водела се Първата международна война), та й отговарял с барутен жар и огнена жадност.

След демобилизацията му Гала (или Елена към момента в родината си) под предлог, че ще учи в Сорбоната събрала парици, що се касае за път, и — право в дома на Пол .

Мадам Гриндел наподобява очаквала да посрещне самата Василиса Прекрасная, та като я видяла, прихнала: „ Господи, наподобява на мишка! “. Но това напълно не помрачило настроението на годеницата — тя изпълнила добре квалифицирания сюжет и спечелила единодушието на семейство Гриндел .

Нататък подкарала в своя си жанр — самоуверено напред и най-много настрана. Щом си харесвала някой мъж, на часа го завладявала. Предпочитала обаче надарените — у тях били парите и славата.

Известно време считала, че нейният Пол е от тях, с готовност му родила дете, сладката Сесил , която останала за развъждане при баба и дядо — не й се занимавало с деца, след това решила, че художник като Макс Ернст не е за изпускане, нищо че е женен — това за нея не било спънка, но неговата прозорливост наподобява надмогвала дарбата му, та възприятията й забуксували към този проблем.

И таман тогава срещнала Салвадор Дали .

Гала имала способността да разпознава степента на гения у мъжете, както виртуозът геолог може да открива в дълбоките земни пластове реки от петрол. В случая било надалеч по-лесно: картините му й говорели на своя език.

Онова у него, което при запознанството й я отблъснало — забележимата му полуда, след това я привличало от ден на ден и повече.

Например: без никакъв боязън Гала провокирала желанието му да я погуби още при първата им разходка по скалните приморски хребети, уверена, че ще съумее да размени гибелната му пристрастеност с трайно любовно увлечение.

За разлика от другите му другари, тя проумявала душeвността му. И почнала да я ръководи.

Гала се оказала и потребен негов съдник — от време на време му подсказвала какъв брой подходящо би било да лиши следващата си картина от тези елементи, които разкриват избрани авторови пороци и отблъскват по-изисканата аудитория. Имала подарък слово, имала и неизмеримо предусещане — същински медиум! — и успявала.

Той към този момент й вярвал категорично след онази нощ, когато тя му разкрила посредством колодата карти блестящото му бъдеще, украсено с невероятни триумфи, с непостижима от различен популярност, с боготворене от страна на ценителите на изкуството…

Гала умеела да разпознава същинската заложба от подправената. Това знаел и Пол . (Нали точно тя трансформирала неугледния „ стихар “ Еужен в поета поробител на Франция Пол Елюар.) И в Дали не се излъгала.

Нито за момент не показала подозрение в дарбата му. Подела го незабавно след запознанството им, предиздвикала го да рисува (едно по едно) всичко това, за което те си говорели. Била цялостна с хрумвания, той също. И концепциите им по чудноват метод се сродявали. Неговите — крилати, нейните с корени.

Любели се двамата от дъжд на вятър, само че с същинска пристрастеност търсели креативните му триумфи и огромните пари. Знаели своята обща уязвимост към финикийските знаци и проявявали досетливост за спечелването им.

За засищане на нагона си Гала намирала млади дарования — Дали не й придирял. (По-късно, във връзка интимната връзка на застаряващата Гала с младия оперен артист Джеф Фенхолд Дали ще съобщи пред публицисти, че няма нищо срещу Гала да сортира своите любовници, щом и там демонстрира изискания си вкус… И ще добави: „ Аз даже я насърчавам — това ме възбужда “.)

Гала имала свои правила, един от които бил: задоволи щенията си, с цел да не им робуваш!

Гала спазвала прецизно всички свои правила.

Така годините с нея се оказали най-плодоносните за създателя Дали . Гала към момента била брачна половинка на Пол , само че напълно обгрижвала Салвадор .

Насърчавала го, възхищавайки се от всичко, което излизало под четката му. Така подхранвала самочувствието му на популярен художник. Станала му и същински управител.

Когато татко му го изгонил от вкъщи си поради връзката му с тази „ руско-френска курва “, тя убедила виконт Шарл де Ноаел да „ ги поддържа “ в името на огромното изкуство и той им подарил чек за 29 хиляди франка, с цел да реализиран „ дребната си фантазия “ — къща на морския бряг. (Преустроили рибарската колиба, в която живеели синовете на „ очарователната луда “ гостилничарка Лидия, против правото на благосъстоятелност от една стая, кухничка и тоалетна.)

Там Салвадор нарисувал доста от своите значими произведения, сред които — шедьовърът „ Постоянство на паметта “. (Веднъж оставеният на масата от Гала камамбер се разтопил и това породило у Дали концепцията за „ топящия се “ часовник.)

За времето, погълнато от двамата в Порт Лигат, по-късно Дали ще запише:

Труден живот — без декорации и алкохол, живот, огрян от вечността…

Там — отново съгласно спомените му — с Гала изкопали своя бунар в двора, посадили своите портокалови дръвчета, там при новолуние излизали с риболовците на лов за сардини…

А в тихи безоблачни дни се забравяли в крачка по тези скали, които им напомняли средиземноморските готики на Гауди … Владеела ги философията на безконечния ден в безкрайното лято. В Порт Лигат прочиствали живота си от цивилизационните наноси на Париж, Мадрид и Барселона. Зареждали се с силата на необята.

Там двамата събирали с цялостни шепи и плодовете на своята връзка.

Пол Елюар към този момент се чувствал процъфтяващ създател в родината си — имал пари за сладостен живот с обичаната Гала и се дивял на нейното „ бягство “ в дивото крайбрежие на Каталуния с „ оня вманиачен “…

Подир един диалог с Гала обаче той осъзнал, че е изгубил окончателно брачната половинка си, само че прекалено много я обичал, с цел да я наскърбява с разпри; примирил се с вярата, че може „ да й мине “…

И този път се излъгал — не й минало. Напротив, поискала бракоразвод и през 1934 година се омъжила за към момента бедния талант Дали . Била сигурна, че ще го преобрази в благополучен принц в царството на изкуствата.

Тя траяла да демонстрира своята всестранна грижа за създателя до нея като му осигурявала, с изключение на условия за работа и „ разпространение на стоката “.

За задачата подготвяла сполучливи „ излети “ до Лондон и Париж — там артистичният свят се срещал с създателя, „ който непрекъснато шокирал света “, ползата към него нараствал, работите му от ден на ден се търсели.

Гражданската война в Испания ги принудила да изоставен родното му крайбрежие и да поработят в Италия. После галеристът Жулиен Леви провел първата независима галерия на Дали в Америка, което означавало разкриване на огромна и признателна аудитория.

Малко по-късно Гала уредила нещо сходно да стане и в лондонската изложба „ Цвемер “. Нейна била концепцията Дали да поеме дизайнерството на облекла и шапки за известната Елза Шапарели . Парите почнали да прииждат.

Двамата пътували из Европа — опреснявали остарели и създавали нови връзки (бизнес контакти, поновому). Стефан Цвайг срещнал Дали с остарелия Зигмунд Фройд и художникът подхванал серия от портрети — обожавал великия психоаналитик, изповядвал теорията му за водещата роля на подсъзнателното. Този контакт вдигал още повече цената на името му.

Споходил го и квалифицираният от Гала огромен триумф: след първата му галерия в Щатите всичките му картини се продали буквало за час. Придошлите пари ги зашеметили. Той и Гала почувствали по какъв начин босите им до неотдавна крайници обуват златни пантофки…

Сдобили се с нови авторитетни другари оттатък океана. Там към този момент говорели с удивление за невероятния Дали и след началото на Втората международна война, когато хитлеризмът подгонил свободолюбивите европейски създатели, двамата се преместили да живеят в Калифорния.

Салвадор подхванал направата на бижута за скъпата сбирка на дук Де Вердура , цапотил декори за филми на Хичкок , писал сюжет за анимационен филм на Уолт Дисни , само че нещо не се разбрали и филмът не видял бял свят; продължавал да рисува „ практични неща “, а Гала провела пласирането им.

Тази жена на всички места била вълшебница, само че в Съединени американски щати се развихрила същински: положила основите на своя финансова империя.

Вземала пари от всяко изявление с великия художник, пари против права върху името му, уредила произвеждане на парфюми, вратовръзки, чорапи дори… с фрагменти от негови картини — против тлъсти комисионни.

Вестниците и списанията плащали добре за всеки негов ред, за всяка негова фотография, тъй като „ невероятният испанец “ към този момент имал славата на талант, от който всичко може да се чака, а Америка обожавала (днес също) точно такива мъже.

В Щатите Дали написал и издал (пак със саморекламна цел) своята автобиография, озаглавена „ Тайният живот на Салвадор Дали “. Вмъкнал скандални истории, някои от които изцяло измислени.

Книгата се трансформирала в бестселър. Потекли нови реки от пари, само че и за тях (двамата) се оказало, че парите не са всичко. След осем години, прекарани в Америка, почнала да им липсва Европа и най-много Испания. И те се завърнали вкъщи.

В Жирона сключили втори (вече църковен) брак и отседнали за известно време в родния на Салвадор Дали град Фигерас, където старците още помнели момчето, което рисувало като никое друго момче.

Гала подхвърлила концепцията тук да вдигнат театър-музей на името на Дали и художникът незабавно подхванал работата по построяването му.

Той бил толкоз удовлетворен от всичко, сторено от брачната половинка му, че с подготвеност добавил и нейното име: театър-музей „ Гала Салвадор Дали “.

Погледнат в профил, този негов жест изглеждал фрапантен, само че коя му демонстрация не била шокираща! Великият художник се върнал от Америка с обогатено умеене да се саморекламира, да преувеличава безгранично своите заслуги в изкуството, да приема безрезервно всевъзможни похвали, щом са съпроводени с пари…

Дали постоянно е прекалявал. (И в това изкуство е бил същински талант.) Винаги е прекалявал и постоянно са го приемали, без значение какво и какъв брой ще им коства.

А тогава Гала , славата и благосъстоянието по този начин го били разглезили, че напълно му отпуснал края и… мнозина от артистичния свят на Европа към този момент не можели да го понасят.

Не били единствено водещите сюрреалисти, с които имал остаряла омраза поради това негово „ Сюрреализмът — това съм аз “, той отблъсквал естетите със своя „ миш-маш от стилове и изтощение “, със своята безпардонност, с необуздания си „ занаятчийски произвол “, с екстравагантните си изцепки — изживявал се и като новия мъдрец на века, направлявал киното…

Утвърждавал гротескното, вулгарното, даже уродливото и скандализирал ценителите на изкуството. Париж в никакъв случай не е бил Ню Йорк, още по-малко Калифорния; тук постоянно са се ковали разпоредбите, в които се вмества красивото. Това той трябвало да помни.

Дали и Гала почитали свадите — изключително след школата на Америка, подхранвали ги и вземали своето от тях. И в Европа известността се създавала и поддържала посредством кавги. И тук върховете на изкуството се завладявали с неограничен произвол на волята и проявленията й.

Дали знаел това и в никакъв случай и от нищо не се е тормозил, Дали постоянно се е наслаждавал. Дали траял да ражда щури хрумвания и ги превръщал в свои творби.

По някое време подхванал направата на стереоскопични съоръжения. Картината му „ Дали повдига кожата на Средиземно море, с цел да покаже на Гала раждането на Венера “ стъписвала всяко ординарно усещане, само че модата я приветствала. Творбата отпътувала за нюйоркския музей „ Соломон Гюгенхайм “ против добра сума.

Каквито и усеща да предизвиквало името Салвадор Дали измежду ценителите, в края на краищата публиката го награждавала.

Възторгвала се от творбите му, освен това, отдавала им почитта си. Това предиздвикало престижите от Френската академия на изящните изкуства да изчистят визиите си за Дали от всички странични съображения и да го одобряват по достолепие в своите редове.

Испания към този момент се гордеела с него и го поставяла паралелно до великия Пикасо . Кралят го удостоил с купата Маркиз на Пубол , а Гала в оня празничен момент не се въздържала и попитала нещо в смисъл на „ с колко… се съпровожда “.

Световната му известност довела нещата до такава степен, че на негово име по-късно кръстили новооткрит метеорит. (Човечеството се не помни в стремежа на обожанието си, знаем.)

Е, не всичко в фамилията им вървяло с плавни и мечтани от двамата стъпки: лицето на обичаната му Гала издавало вътрешното й положение.

Любовните й флиртове с млади мъже залъгвали самочувствието й единствено за малко, сетне изпадала в рецесиите на третата възраст. Тя стареела надалеч по-бързо от него — нали му била кака по рождение с цели девет години. Това към този момент не можело да се скрива.

И почнала да се нервира от своите бръчки… „ Момчетата “, както наричала невръстните си любовници, към този момент бързали да изоставен салона на „ нацапотената “…

О, по какъв начин единствено се разгневила Гала на своя талант, когато довел дългокраката парижка манекенка Аманда Лиър ! Щяла да взема уроци по рисуване… Друг път!

Дали не дава уроци, Дали няма време за губене, Дали рисува, а след това беснее по своя си метод. Дали ще вземе сила от младостта й, знае Гала това, само че се бои да не хлътне по гласа й — тя и пеела… Дано да не загуби мозъка си! — молела се в самотните си вечери остарялата Гала и последователно ревността й към тази чародейка се стопявала от неизтощимата обвързаност към него. Щом той е благополучен!…

Да, любовта реализира всичко. Гала надмогнала болката и приела с усмивка „ детето с дългите бедра “ в замъка си, освен това — разрешила „ му “ да се държи „ надълбоко интимно “ със брачна половинка й.

И станало като в приказка: Салвадор , баба Гала и „ внучката “ Аманда — неразделни. И в Париж, и в Барселона, и по каталунското крайбрежие… Нека я прегръща, дано целува лицето й, дано я разсъблича и рисува — нали се усеща благополучен и твори следващите свои чудеса! Щом Салвадор е изпълнен с наслада, ще отлее и в нейната чаша…

Та тази Аманда била същинска чародейка със своите непредвидени и шокиращи прояви! — ще научи Гала насетне.

В театъра, да речем, ще се яви облечена в трико, впито по тялото, на излет ще навлече публична рокля, а в замъка на Ротшилдови измежду каймака на обществото ще се яви с шапка, направена от челюсти на акула… И ще затрака с тях по време на представянето й.

И Дали ще подскача и ръкопляска от екстаз. И ще възпламени своя неотслабващ смях… измежду толкоз съществени хора. Благодат в абсурда! (Лудите развличат!)

Поведението на Аманда напомняло за ненаиграло се в детството момче. Неслучайно мълвата й приписала рождение с мъжки пол, отхвърлен след това оперативно, огласило се и името на хирурга, присадил новите органи.

Наложило се щурата Аманда да потвърждава противното и да заключи:

Жена съм до върха на ноктите си и това ме устройва изцяло.

Дали я обичал освен поради младостта й, а и поради изобилието от явни способности — та тя говорела свободно на пет европейски езика, пишела стихове, рисувала, пеела с един възбуждащо невисок глас, танцувала.

Ала най-вече го привличали безбрежните й своеволия.

Аманда нямала задръжки и наподобявала него самия. В младостта. (Нейна ли, негова ли била концепцията, само че скоро в двора му майстори оформили плувен басейн, наподобяващ фалос — опция великият мастурбатор да следи своята млада вдъхновителка по какъв начин плува в „ територията на пристрастеността “.)

Тя и говорела небивалици като Дали . Кискала се като него, като че ли била прихванала от нелечимата му нервност. Гала от време на време ги оставяла да се насмеят, различен път се включвала в безгрижната им полуда, с цел да отдалечи, най-малко за малко, тъгата от прииждащата напреднала възраст. И болките по цялото тяло, Господи!

В края на един подобен безразсъден техен „ карнавал на смеха “ уединено в замъка Пубол Гала придърпала към себе си Аманда и доверително я помолила след нейната кончина да се омъжи за „ техния “ Дали , тъй като той самичък нямало да може да преживее и месец.

Аманда инстинктивно се отдръпнала, като че ли почувствала до себе си гибелта. Запитала се какво прави край тези гаснещи въглени. Било единствено за момент — нова вълна от напиращ смях заляла замъка и изличила сянката в младата и нищо неподозираща душа. Слънчевите дни траяли да им носят чувство за постоянно благополучие.

Той, тя и „ детето “ все по този начин щуреели. Всеки посвоему, само че до цялостна изнемога — в стила на Дали . Обичали живота и вземали от него всичко, което можели да обхванат.

Но и лекомислените все в миналото плачат, както е известно. През 1982 високосна година баба Гала била оперирана от жлъчка, отпаднала физически и духом, да не кажем, съвсем се предала. В замъка им Пубол, все там — до Порт Лигат, тя отказала да среща хора, отказала да види даже щерка си. Сесил се върнала в Париж разплакана. Приемала единствено своя господ — Дали . И на 10 юни се споминала.

Обезумелият Салвадор с тресящи се от Алцхаймера ръце натоварил мъртвата в колата си и подкарал за Барселона — „ да я повози “… Това било последната му прищявка, тъй като след погребението й, през оставащите му седем години живот, той само… дишал. Буквално.

Избягвал шума и хората, избягвал храната даже. Тези седем години били най-тихият интервал от живота му. Тогава точно осъзнал, че на този свят има и несгоди, че за елементарните хора те са доста повече от насладите.

И все пак мъчно му било да проумее стародавната максима: животът е страдалчество, опитал да се майтапи и с идното му като се обезводнявал. Спретнал си и пожар, в който едвам не се овъглил. (Асоциации: първата му галерия била на рисунки с въглен.)

Преместили стареца в родния му Фигерас. Болките към този момент му внушавали непреодолимата истина, че никой не може да надхитри края си.

Безгрижният смях на Аманда му липсвал — тя избягала още когато бил в замъка, който към този момент й изглеждал „ анатемосан “, дяволски… Скоро по-късно се омъжила за сполучливия продуцент Ален Филип Маланяк д’Аржан .

На разлъка Дали й подарил амулета на Гала — онази дребна треска, която носела благополучие на притежателката й. Прощалната си среща провели в стая със спуснати пердета, с цел да не видела тя петната по грозното му старческо лице.

Повечето откриватели на живота му пробягват тези негови последни седем години живот и по този начин внушават какво в действителност е означавала всеотдайната Гала за гения Дали .

Да, със гибелта й наподобява са угаснали всички свещи край палитрата на неподражаемия художник.

създател: Цветан Северски, „ Тайните на вдъхновителките “