Интервюто с Кавани: Срещата с Мадрид е стъпка в развитието на ПСЖ
Единсон Кавани навършва 31 години в сряда. Голмайсторът на Пари Сен Жермен приема екип на вестник „ Марка” в подготвителния център на клуба, който се намира на по-малко от час от френската столица. Съвсем малко преди поемането към Испания, Еди приказва за мача на годината против Реал Мадрид... мач на годината и за двата тима.
- Да поговорим за Мача с основна буква…
- Да, въпреки всичко по тази причина сте пристигнали, нали? (Б.и. – засмива се.)
- В какъв миг ПСЖ се изправя против този Реал Мадрид?
- Наистина сме в отлична форма, представяме се добре във всички шампионати. Да, с по някоя и друга пречка, само че за мен това е разумно, тъй като във футбола ги има тези работи. Може да ти се случи мач без добра централизация, с ниско равнище и губиш. Това обаче ти и служи за пробуждане и за взимане в ръце за идните ти неща в сезона. Работим с концепцията да напредваме ден след ден.
- Карате тук пет сезона. Това ли е най-хубавият миг за тима след Вашето идване?
- Купихме огромни играчи, а това придава доста на тима – явно е. Вдъхва ни самочувствие на терена, дава ни мотивация да гоним всички цели, в това число и трофея в Шампионската лига тази година, несъмнено.
- Сблъсъкът с Мадрид може, най-накрая, да трансформира ПСЖ в европейски гранд. Чувствате ли нещата по този начин в съблекалнята?
- Всички предчувстваме, че ще е както влиятелен, по този начин и доста тежък конфликт. И двете неща. Ще е особено да се сбориш с клуб с такава история. Това ти дава възторг час по-скоро да излезеш на терена. Ще бъде обаче мъчно, тъй като противникът ни има голям опит на върховото равнище във футбола и има футболисти, които могат да създадат разликата във всеки един миг. При все това гледаме на визитата на „ Сантиаго Бернабеу” като следващата стъпка в процеса на растежа и развиването на клуба ни в последните години, белязани от огромни промени, само че и от огромни упоритости. Искаме да ставаме все по-добри, да растем като институция и да трупаме опит.
- Какво добави в играта на тима треньорът Унай Емери?
- Самочувствие – това е основното. Той е треньор, който основава доста от идеологията си на мотивацията, а това е нещо фундаментално за играча. Във футбола, а и в живота, човек се нуждае от самочувствие и убеденост, а Унай прави добра работа в този проект. Да тренираш тим с огромни играчи с големи цени е елементарно в едни връзки и мъчно в други. Освен това пристигнаха нови попълнения и за калиброването на груповите игрови механизми му трябваше време. Емери способства с доста позитивни неща.
- В Испания още изживяваме срещата ви с Барса на осминафиналите предишния сезон и съдийството на Айтекин. Вие забравихте ли за това?
- Футболът зависи от доста неща, не е толкоз просто. Може да бъде изхвърлен по-зрелият тим, любимецът в ШЛ, а може и да сервира изненада дилетант на това равнище или отбор с по-малко качество. Футболът, а по този начин виждам и на живота, се основава на труда. Ако имаш и усърдие, и качество, можеш да направиш всичко. Мачът на „ Камп Ноу” ли? Да, отпаднахме, загубихме необикновен мач, но това е част от пътя, по който е поел този клуб. Беше ни ред да загубим и си взехме поука. Този ПСЖ е освежен и набра опит, а всичко това се натрупа.
- Не казахте нищо за съдията…
- Не съм от хората, които гледат да хвърлят виновността отвън себе си. Аз имам вяра в полагането на труд на терена. В 98% от мачовете се губи поради надмощието на противника или тъй като не си бил на нужната висота, другото е маловажно. Това от онази вечер в Барселона влиза в листата с тези неща, за които се питаш за какво се е случило. Не го споделям единствено тъй като съм бил директно забъркан, а тъй като имаше доста явни неща. Все отново е неефикасно да се връщаме към това. Всеки може да реши самичък за себе си нещата. Вече е минало.
- Да се върнем към мача с Мадрид. Предвиждате ли конфликт с доста голове в двата мача?
- Неминуемо е да мислиш по какъв начин ще протекат нещата. Мислиш си в какво положение е Мадрид, по какъв начин организира този жанр мачове в предходните години… Не зная дали ще има доста голове, по-скоро нямам доверие да има. Поне първите мачове в елиминациите са по традиция по-затворени. Те ще желаят да не им вкараме голове, а на открито ще чакат на контраатаки. Е, може и да не се развият нещата по този начин. Понякога е безсмислено да си представяме нещата, тъй като футболът е непредвидим. Ще бъде равносилен мач, в който доста ще се работи в отбрана.
- Вие сте нападател и ще разберете въпроса. Кристиано Роналдо не изживява най-хубавия си миг в кариерата пред гола. Как се работи в такива стадии?
- Е, той има повече опит във футбола от мен и сигурно ще знае по какъв начин да излезе от ситуацията. Смятам, че това не трябва изобщо да тормози СR7. Той знае, че тези неща се случват на нас, нападателите, още повече че е от оня вид стрелци с голяма самонадеяност. Трябва му най-малкото нещо, с цел да се реактивира.
- Да поговорим за Вас. Какво Ви мина през главата, като вкарахте гол №157, с който изпреварихте Златан Ибрахимович като голмайстор №1 в историята на ПСЖ?
- Не страдах от никакви нерви в този мач с Монпелие. Когато вкарах, си спомних пътя си през всичките тези години. Аз съм от тези, които гледат обратно, когато реализиран нещо значимо. Най-много ме впечатли след върха реакцията на някои съотборници… и на публиката! Почувствах връзка с последователите ни, като че ли те ми бяха помогнали да вкарам този гол. Това ме извърши с наслада, надминаваща гледката на заглавията за върха.
- Какъв гол бихте желали да вкарате и къде… какъвто още не сте съумели да вкарате в Париж?
- Това е ясно: може би още нямам гол с ножица и бих желал да ми се случи в деня на спечелването на огромен трофей за този клуб, да вземем за пример във финала на ШЛ (б.и. – засмива се). Вкарвал съм всевъзможен жанр голове, само че в каталога ми липсва ножицата.
- В единственото Ви предходно посещение на „ Бернабеу” (през ноември 2015 година в ШЛ) не успяхте да се разпишете. Тормози ли Ви това?
- Помня мача: Лоран Блан ни беше треньор и паднахме 1:0 с гол на Начо. Беше в груповата фаза. И да, би било отлично да се разпиша на „ Бернабеу”, несъмнено. Помня една обстановка оттогава: имаше доста тъкмо извеждащо подаване към мен и бях доста сигурен, че ще засека топката, но не можах да се извъртя добре и тя ми избяга. Накрая паднахме… а през първото полувреме доминирахме и имахме положения. Целта да вкарам на „ Бернабеу” е доста хубава и се надявам да я извърша, с цел да оказа помощ на своя тим.
- Предполагам, че към този момент се чувствате добре като чиста „ деветка”, откакто преди тичахте прекалено много да гоните противници по крилата…
- Знаете ли, че аз не виждам по този начин на нещата! Обичам да върша диагонални бягове, да се боря за топката, да затварям коридори за контраатаки: тези неща също ме изпълват като състезател. Това е част от мен. В деня в който не върша към този момент тези неща, няма да играя на топ равнището, сигурен съм. Тези неща ми дават силата след това да стигна на голова позиция и да вкарам.
- Но не Ви ли лишава това от силата, нужна за гола?
- Може би да, но никой не ми подсигурява, че в случай че остана спокоен и не пъдя в отбрана, ще вкарам двойно повече голове или най-малко 10-15 от горната страна. Защитната работа е нещо мое, вродено. Аз излизам на терена да дам всичко от себе си и в случай че би трябвало да изтичам да покрия съотборник, го върша без съмнение.
- В ПСЖ се изисква трофей от ШЛ непременно. Местните купи не се ценят. Смятате ли и Вие по този начин?
- Харесва ми въпросът. Според мен е по този начин, тъй като се е основала цяла една история, митология към ШЛ. Разбира се, това е най-хубавият шампионат, само че за мен шампионата е по-важно, тъй като купата там ти е резултат от целогодишна непрекъсната работа. Тази митология към ШЛ провокира доста нерви у фена и у новодошлия в Париж футболист. Според мен не е нужно от един клуб в развой на развиване като ПСЖ, макар прехвърлянията, да се желае трофей в ШЛ непременно.
- Да поговорим и за Килиан Мбапе…
- Вярвам, че някои се раждат с гения си, допрени от Господ. Други стигат върха посредством доста труд. И по двата пътя, въпреки и разнообразни, можеш стана звезда. Килиан да вземем за пример има голям капацитет и натрупа опит. Много зряло момче е и знае, че би трябвало да се учи и да пораства. Вече е фигура в международен проект, само че от него си зависи да не стопира да се развива. За да си международна звезда, се желае освен да си огромен състезател, а и да имаш темперамент, образование и държание.
- А Вие от кои сте: от групата на допрените от Господ или от стигналите върха посредством доста труд?
- Чувствам се блажен от Господ, задето ми е дал огромна подготвеност да се трудя. Винаги съм желал да се състезавам и да не оставам обратно в нищо. Още от дете. Имам доста по-малки качества от други топ играчи, но с труд и отдаденост реализирах огромни неща. Според моето виждане за живота има неща, които доста повече изпълват футболиста от това да е голмайстор на даден клуб или притежател на „ Златната топка”. Работя за неща, които са по-трудно измерими, и трудолюбието ми е вградено в съзнанието.
Хуан Кастро и Пабло Поло, „ Марка”
- Да поговорим за Мача с основна буква…
- Да, въпреки всичко по тази причина сте пристигнали, нали? (Б.и. – засмива се.)
- В какъв миг ПСЖ се изправя против този Реал Мадрид?
- Наистина сме в отлична форма, представяме се добре във всички шампионати. Да, с по някоя и друга пречка, само че за мен това е разумно, тъй като във футбола ги има тези работи. Може да ти се случи мач без добра централизация, с ниско равнище и губиш. Това обаче ти и служи за пробуждане и за взимане в ръце за идните ти неща в сезона. Работим с концепцията да напредваме ден след ден.
- Карате тук пет сезона. Това ли е най-хубавият миг за тима след Вашето идване?
- Купихме огромни играчи, а това придава доста на тима – явно е. Вдъхва ни самочувствие на терена, дава ни мотивация да гоним всички цели, в това число и трофея в Шампионската лига тази година, несъмнено.
- Сблъсъкът с Мадрид може, най-накрая, да трансформира ПСЖ в европейски гранд. Чувствате ли нещата по този начин в съблекалнята?
- Всички предчувстваме, че ще е както влиятелен, по този начин и доста тежък конфликт. И двете неща. Ще е особено да се сбориш с клуб с такава история. Това ти дава възторг час по-скоро да излезеш на терена. Ще бъде обаче мъчно, тъй като противникът ни има голям опит на върховото равнище във футбола и има футболисти, които могат да създадат разликата във всеки един миг. При все това гледаме на визитата на „ Сантиаго Бернабеу” като следващата стъпка в процеса на растежа и развиването на клуба ни в последните години, белязани от огромни промени, само че и от огромни упоритости. Искаме да ставаме все по-добри, да растем като институция и да трупаме опит.
- Какво добави в играта на тима треньорът Унай Емери?
- Самочувствие – това е основното. Той е треньор, който основава доста от идеологията си на мотивацията, а това е нещо фундаментално за играча. Във футбола, а и в живота, човек се нуждае от самочувствие и убеденост, а Унай прави добра работа в този проект. Да тренираш тим с огромни играчи с големи цени е елементарно в едни връзки и мъчно в други. Освен това пристигнаха нови попълнения и за калиброването на груповите игрови механизми му трябваше време. Емери способства с доста позитивни неща.
- В Испания още изживяваме срещата ви с Барса на осминафиналите предишния сезон и съдийството на Айтекин. Вие забравихте ли за това?
- Футболът зависи от доста неща, не е толкоз просто. Може да бъде изхвърлен по-зрелият тим, любимецът в ШЛ, а може и да сервира изненада дилетант на това равнище или отбор с по-малко качество. Футболът, а по този начин виждам и на живота, се основава на труда. Ако имаш и усърдие, и качество, можеш да направиш всичко. Мачът на „ Камп Ноу” ли? Да, отпаднахме, загубихме необикновен мач, но това е част от пътя, по който е поел този клуб. Беше ни ред да загубим и си взехме поука. Този ПСЖ е освежен и набра опит, а всичко това се натрупа.
- Не казахте нищо за съдията…
- Не съм от хората, които гледат да хвърлят виновността отвън себе си. Аз имам вяра в полагането на труд на терена. В 98% от мачовете се губи поради надмощието на противника или тъй като не си бил на нужната висота, другото е маловажно. Това от онази вечер в Барселона влиза в листата с тези неща, за които се питаш за какво се е случило. Не го споделям единствено тъй като съм бил директно забъркан, а тъй като имаше доста явни неща. Все отново е неефикасно да се връщаме към това. Всеки може да реши самичък за себе си нещата. Вече е минало.
- Да се върнем към мача с Мадрид. Предвиждате ли конфликт с доста голове в двата мача?
- Неминуемо е да мислиш по какъв начин ще протекат нещата. Мислиш си в какво положение е Мадрид, по какъв начин организира този жанр мачове в предходните години… Не зная дали ще има доста голове, по-скоро нямам доверие да има. Поне първите мачове в елиминациите са по традиция по-затворени. Те ще желаят да не им вкараме голове, а на открито ще чакат на контраатаки. Е, може и да не се развият нещата по този начин. Понякога е безсмислено да си представяме нещата, тъй като футболът е непредвидим. Ще бъде равносилен мач, в който доста ще се работи в отбрана.
- Вие сте нападател и ще разберете въпроса. Кристиано Роналдо не изживява най-хубавия си миг в кариерата пред гола. Как се работи в такива стадии?
- Е, той има повече опит във футбола от мен и сигурно ще знае по какъв начин да излезе от ситуацията. Смятам, че това не трябва изобщо да тормози СR7. Той знае, че тези неща се случват на нас, нападателите, още повече че е от оня вид стрелци с голяма самонадеяност. Трябва му най-малкото нещо, с цел да се реактивира.
- Да поговорим за Вас. Какво Ви мина през главата, като вкарахте гол №157, с който изпреварихте Златан Ибрахимович като голмайстор №1 в историята на ПСЖ?
- Не страдах от никакви нерви в този мач с Монпелие. Когато вкарах, си спомних пътя си през всичките тези години. Аз съм от тези, които гледат обратно, когато реализиран нещо значимо. Най-много ме впечатли след върха реакцията на някои съотборници… и на публиката! Почувствах връзка с последователите ни, като че ли те ми бяха помогнали да вкарам този гол. Това ме извърши с наслада, надминаваща гледката на заглавията за върха.
- Какъв гол бихте желали да вкарате и къде… какъвто още не сте съумели да вкарате в Париж?
- Това е ясно: може би още нямам гол с ножица и бих желал да ми се случи в деня на спечелването на огромен трофей за този клуб, да вземем за пример във финала на ШЛ (б.и. – засмива се). Вкарвал съм всевъзможен жанр голове, само че в каталога ми липсва ножицата.
- В единственото Ви предходно посещение на „ Бернабеу” (през ноември 2015 година в ШЛ) не успяхте да се разпишете. Тормози ли Ви това?
- Помня мача: Лоран Блан ни беше треньор и паднахме 1:0 с гол на Начо. Беше в груповата фаза. И да, би било отлично да се разпиша на „ Бернабеу”, несъмнено. Помня една обстановка оттогава: имаше доста тъкмо извеждащо подаване към мен и бях доста сигурен, че ще засека топката, но не можах да се извъртя добре и тя ми избяга. Накрая паднахме… а през първото полувреме доминирахме и имахме положения. Целта да вкарам на „ Бернабеу” е доста хубава и се надявам да я извърша, с цел да оказа помощ на своя тим.
- Предполагам, че към този момент се чувствате добре като чиста „ деветка”, откакто преди тичахте прекалено много да гоните противници по крилата…
- Знаете ли, че аз не виждам по този начин на нещата! Обичам да върша диагонални бягове, да се боря за топката, да затварям коридори за контраатаки: тези неща също ме изпълват като състезател. Това е част от мен. В деня в който не върша към този момент тези неща, няма да играя на топ равнището, сигурен съм. Тези неща ми дават силата след това да стигна на голова позиция и да вкарам.
- Но не Ви ли лишава това от силата, нужна за гола?
- Може би да, но никой не ми подсигурява, че в случай че остана спокоен и не пъдя в отбрана, ще вкарам двойно повече голове или най-малко 10-15 от горната страна. Защитната работа е нещо мое, вродено. Аз излизам на терена да дам всичко от себе си и в случай че би трябвало да изтичам да покрия съотборник, го върша без съмнение.
- В ПСЖ се изисква трофей от ШЛ непременно. Местните купи не се ценят. Смятате ли и Вие по този начин?
- Харесва ми въпросът. Според мен е по този начин, тъй като се е основала цяла една история, митология към ШЛ. Разбира се, това е най-хубавият шампионат, само че за мен шампионата е по-важно, тъй като купата там ти е резултат от целогодишна непрекъсната работа. Тази митология към ШЛ провокира доста нерви у фена и у новодошлия в Париж футболист. Според мен не е нужно от един клуб в развой на развиване като ПСЖ, макар прехвърлянията, да се желае трофей в ШЛ непременно.
- Да поговорим и за Килиан Мбапе…
- Вярвам, че някои се раждат с гения си, допрени от Господ. Други стигат върха посредством доста труд. И по двата пътя, въпреки и разнообразни, можеш стана звезда. Килиан да вземем за пример има голям капацитет и натрупа опит. Много зряло момче е и знае, че би трябвало да се учи и да пораства. Вече е фигура в международен проект, само че от него си зависи да не стопира да се развива. За да си международна звезда, се желае освен да си огромен състезател, а и да имаш темперамент, образование и държание.
- А Вие от кои сте: от групата на допрените от Господ или от стигналите върха посредством доста труд?
- Чувствам се блажен от Господ, задето ми е дал огромна подготвеност да се трудя. Винаги съм желал да се състезавам и да не оставам обратно в нищо. Още от дете. Имам доста по-малки качества от други топ играчи, но с труд и отдаденост реализирах огромни неща. Според моето виждане за живота има неща, които доста повече изпълват футболиста от това да е голмайстор на даден клуб или притежател на „ Златната топка”. Работя за неща, които са по-трудно измерими, и трудолюбието ми е вградено в съзнанието.
Хуан Кастро и Пабло Поло, „ Марка”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ