Парламентът прие декларация по повод 150 години от създаването на Българската екзархия
Единодушно със 177 гласа "за " Народното събрание одобри декларация във връзка 150 години от основаването на Българската екзархия. Текстът на декларацията е подсилен от всички парламентарни групи в Народното събрание.
"Ние народните представители от 44-то Народно заседание, имайки поради голямата роля и място на Екзархията в историята на българския народ, сме уверени, че 150-годишният празник заслужава изключително внимание, тъй като раждането на тази свята духовна институция, възвърне мястото на България освен като национално църковно-просветно и културно огнище на Балканите, само че и като безвъзвратен европейски цивилизационен фактор ", се показва в декларацията.
Народно събрание ще одобри план на декларация във връзка 150 години от основаването на Българската екзархия
Създадена по силата на султански ферман на 27 февруари 1870 година и оповестена броени часове по-късно измежду българите в Османската империя, Екзархията узаконява връх в битките на българското църковно-просветно придвижване и устремленията на духовните му водители, заели се с нелеката задача да възстановят Българската православна черква, декларират депутатите.
"От деня на подписването на фермана Екзархията се трансформира в единствената законна институция, която съставлява българския народ пред османското държавно управление и пред външния свят до основаването на българска страна през 1878 година ", се споделя в декларацията. В нея се отбелязва още, че територията на Екзархията ясно обрисува земите на българската националност.
Отбелязваме 150 години от основаването на Българската екзархия
"След появяването на бленуваното от епохи свободно Отечество, Екзархията още по-настойчиво поддържа желанието на българите, останали отвън рамките на Княжеството за духовно обединяване.
Екзархийските духовни и просветни центрове се трансформират в ковачница на "строители " на българската страна - интелектуалци, държавници, политици, преподаватели, общественици, военни дейци и не на последно място - смели революционери.
Учителите в Солун, Сяр, Битоля, Крушево, Прилеп, Ресен, Скопие, Струга, Охрид, Щип, Лозенград, Одрин и други, самите те директни участници в българското националноосвободително придвижване, образоват хиляди деца освен на четмо и писмо, само че и на беззаветна лоялност и отдаденост към жанр и татковина, език и религия ", се споделя в декларацията на Народното събрание.
"Ние народните представители от 44-то Народно заседание, имайки поради голямата роля и място на Екзархията в историята на българския народ, сме уверени, че 150-годишният празник заслужава изключително внимание, тъй като раждането на тази свята духовна институция, възвърне мястото на България освен като национално църковно-просветно и културно огнище на Балканите, само че и като безвъзвратен европейски цивилизационен фактор ", се показва в декларацията.
Създадена по силата на султански ферман на 27 февруари 1870 година и оповестена броени часове по-късно измежду българите в Османската империя, Екзархията узаконява връх в битките на българското църковно-просветно придвижване и устремленията на духовните му водители, заели се с нелеката задача да възстановят Българската православна черква, декларират депутатите.
"От деня на подписването на фермана Екзархията се трансформира в единствената законна институция, която съставлява българския народ пред османското държавно управление и пред външния свят до основаването на българска страна през 1878 година ", се споделя в декларацията. В нея се отбелязва още, че територията на Екзархията ясно обрисува земите на българската националност.
"След появяването на бленуваното от епохи свободно Отечество, Екзархията още по-настойчиво поддържа желанието на българите, останали отвън рамките на Княжеството за духовно обединяване.
Екзархийските духовни и просветни центрове се трансформират в ковачница на "строители " на българската страна - интелектуалци, държавници, политици, преподаватели, общественици, военни дейци и не на последно място - смели революционери.
Учителите в Солун, Сяр, Битоля, Крушево, Прилеп, Ресен, Скопие, Струга, Охрид, Щип, Лозенград, Одрин и други, самите те директни участници в българското националноосвободително придвижване, образоват хиляди деца освен на четмо и писмо, само че и на беззаветна лоялност и отдаденост към жанр и татковина, език и религия ", се споделя в декларацията на Народното събрание.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ