Здравната каса ще плаща дългове към болниците от предишни години
Единодушно и след продължителни диспути за системата на опазването на здравето като цяло депутатите в Народното събрание одобриха промени в закона за бюджета на здравната каса, с които се дава опция с до 75 млн. лева да се изплати така наречен надлимитна активност от 2015 и 2016 година на лечебните заведения, в случай че останат от парите за 2020 година - по този начин се назовават средствата, които държавният фонд би трябвало да преведе на лечебните заведения за осъществено лекуване, само че те са оттатък предварителните планове.
Според отчет на шефа на здравната каса проф. Петко Салчев пред парламентарната комисия по опазване на здравето задълженията за интервала, посочен в проектозакона са:
- 50 253 хиляди лева, като към това се прибавят и лихви от 22 443 хиляди лева за 2015 г.
- 28 627 хиляди лева, като към това се прибавят лихви от 15 476 хиляди лева за 2016 г.
Приблизително още толкоз дължи здравната каса на лечебните заведения и за интервала от идващите две години, като някои депутати разясниха, че казусът с задълженията се взема решение " на парче ", други - че сумата от 75 млн. лева към лечебните заведения е " глътка въздуха " за здравната система.
Темата за надлимитната активност постоянно е предразполагаща за просторни диалози за опазването на здравето в България, тъй като е обвързвана с фундаментални въпроси - какъв е методът на финансиране; до каква степен е дейно лечебните заведения да работят като търговски сдружения и по този начин да се стремят към печалба; защо се разпределят средствата; би трябвало ли изобщо да има предели, в случай че потребността от здравна помощ постоянно не може да бъде планувана, а лекарите " не могат да върнат пациент " ; за какво на глава от население лечебните заведения в България са доста.
Вероятно се чака, че от плануваните средства за 2020 година за опазване на здравето ще останат неусвоени, като повода е Коронавирус епидемията и намалелите визити при лекари в лечебни заведения. " Трябваше ли да пристигна в действителност тази пандемия с COVID-19, да се икономисат някакви пари от бюджета на националната каса, с цел да решим едни проблеми от 2015 година ", сподели пред депутатите Калин Поповски от " Обединени патриоти ".
Повечето депутати в пленарната зала акцентираха, че поддържат предложенията за промени в закона, че избраните до 75 млн. лева ще " отидат за лекарите ". Други обаче отвърнаха, че " няма по какъв начин да отидат за тези, които работят в системата на опазването на здравето ", тъй като по закон при постъпване на средства шефовете на лечебните заведения " са длъжни да се извърнат към кредиторите си ", съобщи Георги Михайлов (БСП).
" Многобройните кредитори на лечебните заведения, щом чуят, че става въпрос за 75 млн. лева в допълнение, ще се засилват неимоверно и ще предявят искове, тъй като отговорностите на лечебните заведения са стотици милиони ", сподели пред депутатите Хасан Адемов (ДПС).
В последна сметка депутатите заключиха, че колкото и да дебатират, с диалозите им проблемите на опазването на здравето няма да бъдат решени.
Според отчет на шефа на здравната каса проф. Петко Салчев пред парламентарната комисия по опазване на здравето задълженията за интервала, посочен в проектозакона са:
- 50 253 хиляди лева, като към това се прибавят и лихви от 22 443 хиляди лева за 2015 г.
- 28 627 хиляди лева, като към това се прибавят лихви от 15 476 хиляди лева за 2016 г.
Приблизително още толкоз дължи здравната каса на лечебните заведения и за интервала от идващите две години, като някои депутати разясниха, че казусът с задълженията се взема решение " на парче ", други - че сумата от 75 млн. лева към лечебните заведения е " глътка въздуха " за здравната система.
Темата за надлимитната активност постоянно е предразполагаща за просторни диалози за опазването на здравето в България, тъй като е обвързвана с фундаментални въпроси - какъв е методът на финансиране; до каква степен е дейно лечебните заведения да работят като търговски сдружения и по този начин да се стремят към печалба; защо се разпределят средствата; би трябвало ли изобщо да има предели, в случай че потребността от здравна помощ постоянно не може да бъде планувана, а лекарите " не могат да върнат пациент " ; за какво на глава от население лечебните заведения в България са доста.
Вероятно се чака, че от плануваните средства за 2020 година за опазване на здравето ще останат неусвоени, като повода е Коронавирус епидемията и намалелите визити при лекари в лечебни заведения. " Трябваше ли да пристигна в действителност тази пандемия с COVID-19, да се икономисат някакви пари от бюджета на националната каса, с цел да решим едни проблеми от 2015 година ", сподели пред депутатите Калин Поповски от " Обединени патриоти ".
Повечето депутати в пленарната зала акцентираха, че поддържат предложенията за промени в закона, че избраните до 75 млн. лева ще " отидат за лекарите ". Други обаче отвърнаха, че " няма по какъв начин да отидат за тези, които работят в системата на опазването на здравето ", тъй като по закон при постъпване на средства шефовете на лечебните заведения " са длъжни да се извърнат към кредиторите си ", съобщи Георги Михайлов (БСП).
" Многобройните кредитори на лечебните заведения, щом чуят, че става въпрос за 75 млн. лева в допълнение, ще се засилват неимоверно и ще предявят искове, тъй като отговорностите на лечебните заведения са стотици милиони ", сподели пред депутатите Хасан Адемов (ДПС).
В последна сметка депутатите заключиха, че колкото и да дебатират, с диалозите им проблемите на опазването на здравето няма да бъдат решени.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ