Единният пазар на Европейския съюз е мощен икономически инструмент, но

Единният пазар на Европейския съюз е мощен стопански инструмент, само че към момента не разгърнал цялостния си капацитет. За да се случи това, са нужни по-добра съгласуваност сред страните и обилни вложения, които да задълбочат интеграцията му и да бъдат подкрепени от по-силен европейски бюджет. Това показаха специалистите от Международния валутен фонд (МВФ) Джей Йо и Александра Фотиу по време на почналите във Вашингтон годишни срещи на МВФ и Световната банка, представени от Българска телеграфна агенция.

Според разбора им, растежът на фирмите в Европа и способността им да се възползват от опциите на единния пазар са лимитирани от редица фактори — разнообразни национални регулации, комплицирани правни режими, сложен достъп до финансиране, бюрократични спънки при наемане на чиновници от други страни в Европейски Съюз и високите и непредвидими енергийни цени.

За превъзмогването на тези спънки специалистите обрисуват четири основни направления за промени - както на европейско, по този начин и на национално ниво.

Първо, те предлагат основаване на обединен юридически режим, който да улесни разрастването на фирмите и да надгради над националните законодателства. Второ, да се усъвършенства достъпът до финансиране посредством поощряване на венчър капитала и по-гъвкави регулации за вложителите, като в същото време се понижи зависимостта от банковото кредитиране, което постоянно не обслужва добре дребните и новаторски компании.
 
Трето, МВФ предлага да се улесни подвижността на работната мощ в Европейски Съюз - да вземем за пример посредством цифровизация на признаването на професионални квалификации и по-лесно прекачване на трудови и обществени права сред страните членки. Четвъртата посока е енергийната сигурност - вложения в енергийна инфраструктура, възобновими източници и разширение на трансграничните електропреносни връзки, което ще спомогне и за по-ниски и постоянни цени на силата.

Според МВФ, в случай че тези промени бъдат осъществени, икономиката на ЕС може да нарасне с най-малко 3% през идващото десетилетие - спрямо актуалните прогнози за към 1% годишен напредък. Ползите обаче евентуално ще се усещат друго в обособените страни според от тяхната икономическа конструкция.

Експертите акцентират, че многогодишният бюджет на Европейски Съюз - така наречен Многогодишна финансова рамка (МФР) - е основен инструмент за постигането на тези цели, защото обезпечава средства за съгласуваност на националните промени и за финансиране на общоевропейски планове.

В новата МФР, която ще обхване интервала 2028-2034 година, МВФ предлага вложенията в европейски публични богатства - като защита, чиста сила и нововъведения - да се удвоят от сегашните 0,4% до 0,9% от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз. Това ще изисква доста нарастване на бюджета, в случай че не се редуцират към този момент съществуващи стратегии.

Дори и това нарастване обаче няма да е задоволително, по тази причина МВФ упорства част от нужните средства да бъдат обезпечени и от частния бранш. За по-голяма успеваемост на финансирането се предлага то да бъде обвързано с постигнатите резултати, а не с авансово заложени критерии.

Освен това специалистите оферират модернизиране на тактиката за финансиране на Европейски Съюз - да вземем за пример посредством въвеждане на постоянно взаимно вдишване на дълг или посредством нови източници на доходи, като такси от търговия с въглеродни излъчвания и потребление на трансгранична инфраструктура