Единната европейска валута еврото влезе в обращение преди 20 години

Единната европейска валута еврото влезе в обращение преди 20 години - на 1 януари 2002 година - в 12 страни от Европейски Съюз, само че към момента има милиарди белгийски франкове, немски марки, австрийски шилинги, а и още национални валути на 8 държави-членки на еврозоната (общо 11 държави), някои от които са измежду основателките на валутния съюз, които дремят забравени или „ скътани за черни дни “ някъде на дъното на чекмеджета, сред страниците на книги, в остарели пазарските чанти или скрити под матраци и дрешници, не дребна част са и в колекционери, изключително немските марки. Още по тематиката 10:48 ч. Финанси 5 яну 2022 Националните валути на тези 11 страни от еврозоната се обменят за евро без ограничаване във времето, само че съгласно „ Дойче веле “, доста хора в тези страни не знаят това. Обмяната във всяка от тези 11 страни се реализира по курс, както е регламентирано при присъединението на съответната страна към еврозоната. Например в Германия обменният курс е 1.95583 марки за едно евро и не е променян към този момент 20 години, в Нидерландия 2.2037 гулдена за едно евро, в Австрия 13.7608 шилинга за едно евро, в Белгия 40.3399 франка за едно евро. Гражданите на шест от държавите-основателките на еврозоната, имаха краен период, който е изминал или подобен, който следва да изтече: Франция (17.02.2012), Финландия (29.02.2012), Италия (29.02.2012), Гърция (1.03.2012), Нидерландия (1.01.2032 за банкнотите и 1.01.2007 за монетите) и Португалия (28.02.2022). При другите 6 държави-основателки няма кроен период (Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Люксембург и Испания). В още 5 страни, които са се включили след 2001 година, също към момента няма ограничаване за обмяна на старите национални валути за евро. Това са Естония, Латвия, Литва, Словакия (срокът за монетите е изминал през 2013 г.) и Словения (срокът за монетите е изминал през 2016 г.). Днес еврото е паричната единица на над 340 милиона души в 19 страни членки на Европейски Съюз Към 12-те страни, основали еврозоната (Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия, Франция), по-късно се причислиха: Словения на 1 януари 2007 година; Кипър и Малта на 1 януари 2008 година; Словакия на 1 януари 2009 година; Естония на 1 януари 2011 година; Латвия на 1 януари 2014 година и Литва на 1 януари 2015 година. Европейската централна банка (ЕЦБ) отбелязва 20-годишнината на еврото, като всяка вечер от 1 до 9 януари осветява основната постройка на регулатора във Франкфурт, както и други мероприятия, чиято цел е да се разпространява единната европейска валута най-вече към страни, които са декларирали желанието си да се причислят към еврозоната каквато е и България. В същото време без да има някаква съществена причина през последните месеци се вижда повишаване на размерите за обмяна на старите национални валути за евро, което някои наблюдаващи на валутните пазара дефинираха като носталгия към предишното, защото доста европейци не престават да пазят старите си немски марки, белгийски франкове, нидерландски гулдени, австрийски шилинги и още 7 някогашни национални валути, обобщава „ Ройтерс “. Белгийците пазят към 17 милиарда франка По данни на белгийската централна банка към 1 януари 2022 година белгийците към момента имат 17 милиарда белгийски франка, които съхраняват в домовете си. Сумата съставлява към 426 милиона евро, съгласно курса на франка преди 20 години, заяви „ Ройтерс “. " Всеки ден одобряваме хора, които идват да обменят белгийските си франкове. 74 000 банкноти бяха донесени в Националната банка на Белгия през 2021 година, което се равнява на към 2 милиона евро ", сподели представителят на банката Сара Бонмаржаж в края на предходната година. Всяка банкнота, издадена след 1944 година в Белгия, към момента се обменя за евро, само че има и едно значимо изискване, при подмяна на сума над 3 хиляди евро би трябвало да се потвърждава законността на произхода на препоръчаните за обмяна белгийски франкове. За суми под 3 хиляди евро е задоволително да се показа персонална карта, само че от 2004 година се обменят единствено банкноти от 100 франка и повече при закрепен курс от 40.3399 белгийски франка за едно евро. Затова доста локални наблюдаващи настояват, че банкноти от 20 и 50 франка, които от 2004 година не се обменят, към момента се пазят по домовете. Появиха се и начинания да бъде променено законодателството, като се фиксира период до една година, когато може да се обменят и по-малки от 100 франка банкноти. Германците пазят над 12 милиарда марки Последните данни на Германската федерална банка (Бундесбанк) сочат, че през 2021 година (до края на ноември 2021 г.) са обменени банкноти и монети в размер на 43.1 милиона марки (около 22 милиона евро). Общата парична стойност, която към момента не е върната, е 12.35 милиарда марки: 5.75 милиарда банкноти и почти 6.6 милиарда монети, което подхожда на 163.8 милиона броя банкноти и над 23 милиарда броя монети, които включват и специфични възпоменателни монети от 10 марки. Общо към 8 % от цената на банкнотите, които са били в обращение към 1 януари 2002 година към момента не са препоръчани за обмяна, като значително част от тях се пазят в чужбина, защото немската валута беше употребена като аварийна. Най-вероятно и заради тази причина доста колекционери по целия свят пазят банкноти на немски марки, а това значи, че тяхната колекционерска цена ще нараства доста над настоящия към този момент 20 години закрепен курс от 1.95583 марки за едно евро. Според Бундесбанк, преди въвеждането на еврото, в края на 2001 година в обращение са били 162 милиарда марки, от които 150 милиарда в банкноти. И макар че по-голямата част от парите в обращение тогава са обменени, към момента още веднъж и още веднъж се откриват същински съкровища от немски марки. Дори от крадци. Мъж от Хенеф покрай Бон нахлува в къщата на съседа си. Той откраднал освен велосипед, само че и 150 немски марки, които съумял да обмени в банката, преди да бъде хванат, напомни преди дни „ Дойче веле “. Не липсват и непредвидени находки Преди три години в Лайпциг нестопанска организация за хуманно отношение към животните получава като наследство остарял скрин от умрял донор. При неговото демонтиране в края на 2021 година е открита забележителната сума от 27 700 марки (около 14 163 евро). Най-вероятно умрелият е не запомнил за съществуването на тези пари или е желал да преведе средства на деятели за правата на животните по другоземен метод. Членът на борда на Бундесбанк Йоханес Беерман дефинира този случай като „ типична инцидентна находка “. „ Имате мебел, която в действителност се оказва сейф “, означи той, представен от немската осведомителна организация DPA. Къде еврото е платежно средство отвън територията на Европейски Съюз Актуалните данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) сочат, че еврото е платежно средство и в следните територии и страни отвън 19-те страни от еврозоната: - Канарски острови (Испания) - архипелаг в Атлантическия океан и самостоятелна област на Испания. Като „ най-отдалечен район “ на Европейски Съюз островите са част от еврозоната, макар че са отвън географските граници на Европа; - Сеута и Мелила (Испания) са два самостоятелни испански града, ситуирани на северното африканско крайбрежие, като от континенталната част на Испания ги разделя Средиземно море; - Азорски острови и остров Мадейра (Португалия) са два архипелага в Атлантическия океан и самостоятелни области на Португалия; - Майот и Реюнион (Франция) са два острова, ситуирани в Индийския океан, на запад и на изток от Мадагаскар, и са „ отвъдморски департаменти “ на Франция; - Сен Пиер и Микелон (Франция) са архипелаг, ситуиран против източното крайбрежие на Канада, и са „ отвъдморска общественост “ на Франция, и макар че са част от Франция, само че не и от Европейски Съюз, по тази причина са сключили съглашение с Европейски Съюз да употребяват еврото; - Френска Гвиана е отвъдморски департамент на Франция, ситуиран на северното атлантическо крайбрежие на Южна Америка; - Карибските острови Гваделупа и Мартиника са френски отвъдморски департаменти и затова са част от ерозоната; - европейските микродържави Андора, Монако, Сан Марино и Ватикан не са част от Европейския съюз, само че все пак имат подписани парични съглашения с Европейски Съюз, като всяка от четирите страни има право да емитира стеснен брой монети със собствен личен дизайн; - Косово и Черна гора не са страни членки на Европейски Съюз, само че през 2002 година те едностранно одобриха еврото и от този момент го употребяват като своя фактическа парична единица, макар че не е законно платежно средство, само че се приема като такова от тяхното население, до 2002 година валутата, употребена от жителите на Косово и Черна гора, беше немската марка. Еврото в България Страната ни пое уговорката да схване единната европейска валута за платежно средство при приемането в Европейски Съюз през 2007 година. Правителството на Кирил Петков разгласи, че ще съблюдава поетия ангажимент България да се причисли към еврозоната през 2024 година. Да напомним, че България подаде молба за участие в еврозоната през 2018 година със поръчка това да се случи през 2023 година. В последната така наречен пътна карта срокът беше продължен с една година, който беше утвърден от ЕЦБ. Още по време на договарянията с съдружните сътрудници след изборите вицепремиерът и финансов министър Асен Василев съобщи, че ще има огромна разяснителна акция 1 година преди приемането на еврото и ще се резервира закрепеният курса от 1.95583 лв. за едно евро, какъвто е сега. В изявление за организация „ Блумбърг “ на 5 януари министър председателят Петков съобщи, че държавното управление е ангажирано с датата 1 януари 2024 година „ Разбираме икономическите изгоди от това и се стремим присъединението към еврозоната да е неразделна част от финансовата ни политика, само че би трябвало деликатно да подходим към връзката и по тази причина би трябвало да стартираме овреме, с цел да избегнем проблеми, сходни на тези, които през днешния ден виждаме с имунизациите. Това е част от нашия проект – да не сервира изненади и да беседваме с всички заинтригувани страни за практичната страна на нещата. Например за какъв интервал ще би трябвало да има отчетност и в евро, и в лв. в кварталното магазинче “, изясни Кирил Петков.