Експерт по международни отношения: В ЕС, а и извън него, целенасочено беше мистифициран въпросът за мигрантите и бежанците
Единна и обща европейска мигрантска политика просто не е допустима на този стадий в този свят, в който живеем. В един идващ, може би. Това сподели за аудиокаста " Това е България " на " Фокус " експертът по интернационалните връзки Мирослав Попов.
" Защо не е допустима? Всяка от държавите-членки 27, да речем, а и гравитиращите към тях още няколко, има много разнообразни проблеми по линия на население, трудови запаси, обществени връзки вътре и така нататък Изглаждането на тези разлики ще отнеме не едно десетилетие, това един път. Второ, европейските страни по мигрантския въпрос претърпяха любопитна, да не кажа трагикомична еволюция. Започна се от първата мигрантска вълна, която в действителност беше обозначена в Европа, беше след войните в някогашна Югославия. И това беше миграция от някогашните югославски републики към Централна Европа. Извън тези страни, казусът не бе вдървен доста трагично. Но още тогава реакцията на австрийското общество, да вземем за пример, беше забележителна и тя се изрази в лансирането на фигурата на Йорг Хайдер, в случай че си го спомняте, той си отиде от този свят. Отиде си преди този момент жигосан като ултранационалист и така нататък, много отрицателни избрания получи. Това е преди повече от 25 години. Тогава се видя, че Европа от Брюксел и Европа от Виена или от Линц, хайде да съм още по-точен, наподобява много по-различно. Неспособността в границите на едно общество, като австрийското, да вземем за пример, да се създаде единна политика във връзка с хайде да не кажа нахлуващите, само че прииждащите мигранти е нещо, за което не сме си дали сметка, не сме си дали отговор. От тук потеглиха две много разнообразни линии на развиване на европейската политика, освен на австрийската ", сподели специалистът.
Мирослав Попов изясни, че едната е била характеризирана като националистическа и извънредно дясна.
" Тя се свежда до това, че страните са суверенни, като суверенната страна има своето суверенно право да преценя кого да допусне на своя територия. От другата страна, да речем от брюкселска позиция, през всичките тези години, най-малко 25, беше натрапвано едно схващане за императивността на приемане на всеки, който застане пред националните граници. Изглежда доста хуманно, наподобява доста благородно. Мотивите са, че това са хора, които страдат, които са подгонени от проблеми, спорове и така нататък И тук желая, за следващ път, ще кажа за себе си, да се върна към централния въпрос. В Европейския съюз, а и отвън него ненапълно, напълно целеустремено беше мистифициран въпросът за мигрантите и бежанците ", добави Попов.
" Бежанец е оня, който бяга. Бяга, тъй като го преследват, по този начин е по документите на Организация на обединените нации, да речем от 1951 година Мигрантът е свободен човек, той избира, преценя от позиция на личните си ползи дали да напусне отечеството си, да се засели в прилежаща или по-далечна страна. Ние в България имаме към 1,5 млн., някои дават и по-големи числа, хора, които са български мигранти в Америка, Западна Европа, Испания, Италия ненапълно и под дърво и камък. Всичко това се пренебрегва, застава се на една елементарна позиция, че мигранта, т.е. бежанецът, както го назовават инсинуативно е пълностоен жител надали не на страната, на чиято врата е похлопал и от тук нататък страните имат само обвързване към него. Да де, само че европейските нации първоначално посрещнаха мигрантските талази, всяка една от тях много доброжелателно. Спомняте си сценките с немските мечета, които раздаваха на мигранти и така нататък 2015 година Всичко се оказа доста по-различно, т.е., в случай че бяха питали преди този момент щяхме да им разбираем, че нещата са по-различни, че става дума за доста фрапантно разбъркване на социокултурни пластове, които не могат просто по този начин да бъдат хармонизирани. Много дълбоки са социокултурните разминавания ", сподели още специалистът.
По негови думи днешните мигранти не са тези от 50-те и 60-те години, които идват на европейския материк, с мисълта да съумеят със съзнателен труд и любознание.
" Мигрантите от Индия, Пакистан, те се отличават доста значително от мигрантите от Северна Африка. Много се разграничават, и съумяват в нашите европейски общества. Но социокултурният надстрой е различен, социокултурният надстрой на първо място от Северна Африка и Близкия Изток, през днешния ден към този момент това са едни хора с доста по-различно самочувствие. Не споделям по-високо или по-ниско, а друго, и това самочувствие се показва в следната къса формула “Ние отиваме в Европа, да я създадем като нашите страни ". Тоест, визията, че Европа е една непълноценна територия, в която не се схваща, да речем хубостта на ислямската традиция, традиции и така нататък, е много осезателна ".
Разминаването сред визиите на кандидат-мигрантите и на приемащите общества е доста по-сериозно, в сравнение с ни наподобява от страниците на всекидневните вестници, които още излизат на хартия, безапелационен бе Мирослав Попов.
Цоня СЪБЧЕВА
" Защо не е допустима? Всяка от държавите-членки 27, да речем, а и гравитиращите към тях още няколко, има много разнообразни проблеми по линия на население, трудови запаси, обществени връзки вътре и така нататък Изглаждането на тези разлики ще отнеме не едно десетилетие, това един път. Второ, европейските страни по мигрантския въпрос претърпяха любопитна, да не кажа трагикомична еволюция. Започна се от първата мигрантска вълна, която в действителност беше обозначена в Европа, беше след войните в някогашна Югославия. И това беше миграция от някогашните югославски републики към Централна Европа. Извън тези страни, казусът не бе вдървен доста трагично. Но още тогава реакцията на австрийското общество, да вземем за пример, беше забележителна и тя се изрази в лансирането на фигурата на Йорг Хайдер, в случай че си го спомняте, той си отиде от този свят. Отиде си преди този момент жигосан като ултранационалист и така нататък, много отрицателни избрания получи. Това е преди повече от 25 години. Тогава се видя, че Европа от Брюксел и Европа от Виена или от Линц, хайде да съм още по-точен, наподобява много по-различно. Неспособността в границите на едно общество, като австрийското, да вземем за пример, да се създаде единна политика във връзка с хайде да не кажа нахлуващите, само че прииждащите мигранти е нещо, за което не сме си дали сметка, не сме си дали отговор. От тук потеглиха две много разнообразни линии на развиване на европейската политика, освен на австрийската ", сподели специалистът.
Мирослав Попов изясни, че едната е била характеризирана като националистическа и извънредно дясна.
" Тя се свежда до това, че страните са суверенни, като суверенната страна има своето суверенно право да преценя кого да допусне на своя територия. От другата страна, да речем от брюкселска позиция, през всичките тези години, най-малко 25, беше натрапвано едно схващане за императивността на приемане на всеки, който застане пред националните граници. Изглежда доста хуманно, наподобява доста благородно. Мотивите са, че това са хора, които страдат, които са подгонени от проблеми, спорове и така нататък И тук желая, за следващ път, ще кажа за себе си, да се върна към централния въпрос. В Европейския съюз, а и отвън него ненапълно, напълно целеустремено беше мистифициран въпросът за мигрантите и бежанците ", добави Попов.
" Бежанец е оня, който бяга. Бяга, тъй като го преследват, по този начин е по документите на Организация на обединените нации, да речем от 1951 година Мигрантът е свободен човек, той избира, преценя от позиция на личните си ползи дали да напусне отечеството си, да се засели в прилежаща или по-далечна страна. Ние в България имаме към 1,5 млн., някои дават и по-големи числа, хора, които са български мигранти в Америка, Западна Европа, Испания, Италия ненапълно и под дърво и камък. Всичко това се пренебрегва, застава се на една елементарна позиция, че мигранта, т.е. бежанецът, както го назовават инсинуативно е пълностоен жител надали не на страната, на чиято врата е похлопал и от тук нататък страните имат само обвързване към него. Да де, само че европейските нации първоначално посрещнаха мигрантските талази, всяка една от тях много доброжелателно. Спомняте си сценките с немските мечета, които раздаваха на мигранти и така нататък 2015 година Всичко се оказа доста по-различно, т.е., в случай че бяха питали преди този момент щяхме да им разбираем, че нещата са по-различни, че става дума за доста фрапантно разбъркване на социокултурни пластове, които не могат просто по този начин да бъдат хармонизирани. Много дълбоки са социокултурните разминавания ", сподели още специалистът.
По негови думи днешните мигранти не са тези от 50-те и 60-те години, които идват на европейския материк, с мисълта да съумеят със съзнателен труд и любознание.
" Мигрантите от Индия, Пакистан, те се отличават доста значително от мигрантите от Северна Африка. Много се разграничават, и съумяват в нашите европейски общества. Но социокултурният надстрой е различен, социокултурният надстрой на първо място от Северна Африка и Близкия Изток, през днешния ден към този момент това са едни хора с доста по-различно самочувствие. Не споделям по-високо или по-ниско, а друго, и това самочувствие се показва в следната къса формула “Ние отиваме в Европа, да я създадем като нашите страни ". Тоест, визията, че Европа е една непълноценна територия, в която не се схваща, да речем хубостта на ислямската традиция, традиции и така нататък, е много осезателна ".
Разминаването сред визиите на кандидат-мигрантите и на приемащите общества е доста по-сериозно, в сравнение с ни наподобява от страниците на всекидневните вестници, които още излизат на хартия, безапелационен бе Мирослав Попов.
Цоня СЪБЧЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ