Единият от тях е фосфорът. На пръв поглед, това е

Единият от тях е фосфорът .

На пръв взор, това е необичайно: фосфорът е един от относително добре публикуваните в земната кора детайли и би трябвало да се къпем в обилие от негови съединения. В реалност не е тъкмо по този начин

Фосфорът е витално значим за живота, както на растенията, по този начин и в животинския свят.
Физико-химическите свойства на атомите на фосфора са го сложили в най-ключовите звена на виталната активност на живата клетка: процесите на произвеждане, предпазване и трансфер на сила в митохондриите от съединението Аденозинтрифосфат (АТФ).

Освен това, фосфорът, посредством свои съединения взе участие в построяването на клетъчните детайли и на растителната клетка.
Затова, даже в случай че се тори богато с два от трите съществени "храни " за растенията - азот и калий, без задоволително фосфор, няма изгода от това наторяване.

В последните десетилетия, поради демографския гърмеж, Човечеството употребява от ден на ден фосфати в селското стопанство, защото за интензивното земеделие това е витално значим детайл.

Откъде идва заплахата от фосфорен недостиг?
От една присъща специфичност на фосфора: Той не образува постоянни газообразни съединения, каквато, да вземем за пример, е водата или различен витално значим газ, в последно време наклеветен за `замърсител " - въглеродният двуокис (диоксид).
Азотът пък, от своя страна е най-разпространеният газ в атмосферата и даже естественото атмосферно електричество обезпечава някакъв най-малко азотни съединения, нужни за живота на растенията.
Но да се върнем към фосфора.

До Индустриалната гражданска война Човечеството се е справяло с фосфорните потребности на реколтите си по натурален метод. Чрез наторяване с животинска тор, компост и....човешки изпражнения.
Най-старите сведения за наторяване с човешки фекалии идват от преди над 3000 години от Китай.
Животинските и човешки отпадни артикули съдържат задоволително количество фосфор за поддържане на растителните потребности на относително дребни площи.

С повишаването на нуждата от все по-големи реколти на все по-големи площи, нито естествените торове, нито оставянето за няколко години за угар на избран % ниви към този момент са решение.

Необходимо е да се съблюдава желязното предписание: в случай че искаш да изнесеш от почвата избрани количества минерали под формата на азотни, фосфорни, калиеви съединения и микроелементи, би трябвало да внесеш същото количество. Нещо повече, поради непълното асимилиране на множеството минерали от растенията, би трябвало да се внасят десетки проценти, а от време на време и в пъти повече, от изнесените с реколтата.
Частично решение за фосфорно наторяване е потреблението на рибно и костно брашно, богати на този детайл, само че с изключение на лимитираните количества, проблем се оказват и засиленият експорт от почвата на азот и фосфор при потреблението им, т.е належащо е внасянето на доста по-големи количества от тези детайли.

За малко, през 19 и 20 век човечеството намира решение във...вкаменените птичи фекалии, известни като Гуано, оставени от прелетните птици на редица тихоокеански острови за десетки хиляди и милиони години.

Показателен образец и метафора-предупреждение за безразсъдно потребление на стеснен запас е опустошеният изцяло остров Науру , чиито огромни, само че не неограничени находища от фосфати са изчерпани изцяло за няколко десетилетия.
След изчерпването на залежите от Гуано, главен източник стават изкопаемите фосфорни минерали.

Графика: Историческа връзка сред растежа на популацията и добива на фосфор

Засега индивидът се оправя с това, само че за сметка на увеличение на добива на съответните минерали, както добре се вижда на горната графика.
Докато при азота нещата са относително лесни, фосфорът стартира да се трансформира в проблем.

Заради по този начин наречената " фосфорна яма ", този детайл, под формата на отпадни биологични съединения, се натрупва на дъното на океаните.
Той не е толкоз добре разтворим, както солта (друг "лош ", само че основен детайл за живота) и след няколко цикъла, в най-хубавия случай, се натрупва по дъната на океаните, където образува "скали " под формата на фосфати и апатит.

Пътят на тези "фосфорни скали " или минерали назад в кръговрата на живота е единствено един: в случай че по някаква щастлива случайност придвижването на континенталните плочи "избута " нагоре тук-там, лесни за рандеман на съответните фосфорни минерали, тези пластове.
Точно заради тази причина, изразът "във вода върви, жаден стои " важи с цялостна мощ за този жизненоважен детайл.
Разбира се, причина за суматоха няма.
По-най-консервативни оценки, при едва повишаване на потреблението на "минерален " фосфор, наличните ресурси ще стигнат за няколко десетилетия.
При увеличение на цената на минералните фосфорни съединения с няколко десетки %, стопански преференциални биха били и по-трудни за рандеман пластове и залежи.

Къде са най-големите находища от минерален фосфор в света.
При този минерал има една любопитна особеност.
За разлика от нефта, да вземем за пример, при който страни без никакви находища съвсем няма или те са малобройни, една страна в средиземноморския басейн има над 70 на 100 от международните ресурси от фосфор: това е Мароко.

Тя има над 50 милиарда тона от известните находища от този детайл.

Другите притежатели на значими ресурси от фосфор са същински джуджета спрямо Мароко: с изключение на Китай, който има 5 на 100 от потвърдените ресурси, с над 3 на 100 са само Сирия и Финландия.
Другите страни разполагат с по 1-2 % от запасите.
Интересен материал за размисъл е и фактът, че през 2004 година Мароко подписва извънредно съглашение със Съединени американски щати за доставка на фосфорни минерали.
Вероятно съвпадане е и фактът, че така наречен "Арабски пролети ", които през последните години минаха като валяк през страните от Северна Африка и Близкия изток, не засегнаха само....Мароко.

Ако погледнем листата с най-големите потребители на фосфорни минерали, картината е много по-различна от тази на първенците по ресурси.
Най-големите потребители на фосфор са Китай, Индия, Съединени американски щати и Бразилия.

Очевидно, това са страните с най-голямо население и на тях се падат над две трети от потреблението на този детайл, а изразът "ограничени запаси " придобива много по-широк и обезпокоителен смисъл, над който човечеството би трябвало да се замисля повече.