Единият е хладнокръвно пресметлив, другият - екзалтиран оратор. Но президентите

Единият е невъзмутимо прозорлив, другият - въодушевен оратор. Но президентите на Русия и Турция споделят и нещо общо - отвращението си към Запада и жаждата за власт. Наследници на съперничещи си империи, двамата в този момент надграждат връзките си. Дори Москва да не харесва нахлуването на Анкара в Кавказ или Украйна. Това написа в своя публикация френският ежедневник Le Monde. В една от многочислените зали на Кремъл, крепостта-символ на съветската власт, турска делегация, водена от президента Реджеп Тайип Ердоган, чака да бъде призната от домакина, президента Владимир Путин. В този четвъртък, 5 март 2020 година, турците са нервни. Осем дни по-рано 34 от техните бойци бяха убити при въздушен удар в провинция Идлиб, последната цитадела на протеста против Башар Асад в Северозападна Сирия. Бомбата - устройство с лазерно ориентиране - беше съветска. Тя стри на прахуляк постройката, където се бяха приютили бойците, откакто конвоят им беше бомбардиран. Напрежението сред Анкара, бранител на сирийските бунтовници, и Москва, главният съдружник на Дамаск, е в разгара си. Тревогата на турските посетители е осезаема. Лицата са изкривени, погледите автоматизирано се насочват към портретите, украсяващи стените - тези на царските генерали, побеждавали османската войска по време на многочислените спорове сред двете империи. Уви, Ердоган се свлича на един стол. Накрая делегацията е поканена да влезе в залата, където приема Владимир Путин. Декорът е безупречен. На мраморна камина стои часовник, изобразяващ успеха на царската войска над Великата врата на Балканите през 1878 година, до момента в който вдясно господства статуята на императрица Екатерина II, която откъсна Кримското ханство от Османската империя през 1783 година Делегацията се скупчва права тъкмо под бронза на Екатерина Велика, с цел да участва на полемиките. Двамата президенти са седнали един до различен пред камината. Разговорът може да стартира. Известно е, че Владимир Путин обича да го чакат. Нищо извънредно, също така, че тази сцена тогава беше въртяна безпределно по съветските телевизионни канали. Беше изтъкнато по какъв начин господарят на Кремъл омаловажава госта си, като му припомня коя от двете империи, Царската или Османската, в миналото е била по-силна на бойните полета. В този миг руско-турските връзки наподобяват неуверени. Но пред мъртво бледия и очевидно отпаднал Ердоган, Путин знае по какъв начин да откри точните думи: не, ударът не е бил предопределен за турските военни. Освен това съветският общоприет щаб не е бил осведомен за придвижването им в Идлиб. На камината часовникът, който припомня провалянето на османците, отброява часовете. Дискусията се проточва. Накрая е открит компромис под формата на преустановяване на огъня в Идлиб, където са ситуирани хиляди турски бойци и които Башар Асад е подготвен да завоюва още веднъж с помощта на въздушната поддръжка от Москва. Сделката е несигурна, сирийската патова обстановка остава непокътната, само че значителното е налице: ескалацията е предотвратена. Способността на двамата водачи да преодоляват разликите си не стопира да учудва. Каква е тайната на техния съюз? Досега той е издържал всички тествания. Интересите обаче се разминават. Бивши исторически противници от имперски времена, Турция и Русия надалеч не постоянно са на една линия. В Сирия, Либия, Украйна, Кавказ те поддържат противоположни лагери. " Дерайлиралият " остарял международен ред Труден за квалифициране, новият руско-турски екип, в който се смесват съревнование и съдействие, се утвърждава като едно от огромните геополитически събития на десетилетието. Той оспори статуквото, което съществува от края на Студената война, поставяйки под въпрос бъдещето на Турция в НАТО. Руският политолог Фьодор Лукянов го вижда като " първообраз на партньорство, което ще се окаже решаващо през идващите години ". Сигурно е, че връзките Путин-Ердоган " ще послужат като модел за бъдещи интернационалните връзки ". Старият международен ред е " дерайлирал ", разпоредбите на играта са се трансформирали. Дипломацията е транзакционна, на първо място. " Много страни в този момент търсят гъвкави връзки, без доста задължения, които не зависят от твърди съюзи ", споделя близкият до Кремъл анализатор. В проучване, оповестено от Френския институт за интернационалните връзки (IFRI) и озаглавено " Русия и Турция. Стратегически сътрудници и противници ", политологът Павел Баев е по-премерен. Той показва разминаването в връзките, демонстрирани от формалните лица от двете страни, и действителността. Под златните колони на Кремъл се приказва за упорит съюз, сигурност, сила, стопанска система. Но на терен от съдействието има още доста какво да се желае. По сирийския въпрос сътрудниците в никакъв случай не стопират да възхваляват военната " деескалация ", без в никакъв случай да са съумели да се придвижат към мир, задоволявайки се с оттласкване от дъното. Що се отнася до търговията, макар бурните известия, тя остава скромна - 20,8 милиарда $ през 2020 година, надалеч от декларираната цел от 100 милиарда $. Турция, която е главен консуматор на газ, в този момент получава повече от Азербайджан, в сравнение с от Русия. На 8 януари 2020 година газопроводът " Турски поток ", предопределен да доставя Турция и Южна Европа с съветски газ през Черно море, беше тържествено открит от двамата водачи. През същата година вносът на съветски газ от Турция е понижен с 40% по отношение на миналата година. Павел Баев обобщава добре тези несъгласия. " Москва може да се радва, че в този момент Анкара се възприема в Париж, Берлин и Вашингтон като огромен подбудител. Но прекомерно постоянно се оказва в усложнение пред турските опити за проява на мощ ", написа той. През есента на 2020 година масираната военна поддръжка на Турция за Азербайджан във войната му против Армения за възобновяване на контрола над анклава Нагорни Карабах, прекатурна геополитическия баланс на Южен Кавказ. Но Русия вижда този район като задния си двор - място, където в продължение на съвсем век не е стъпвала друга войска с изключение на личната й. Тук също беше открит компромис. Изолиран от примирието, следено от самия Кремъл в Нагорни Карабах на 9 ноември 2020 година, Ердоган получи някакво обезщетение от своя " другар " Путин. Турция ще може да построи път, свързващ Анадола с Каспийско море, и ще получи зелена светлина от Русия за изпращане на 60 бойци в Азербайджан с наблюдателна задача. След което Путин обсипа с похвали турския си сътрудник. " С президента Ердоган от време на време имаме разлики, само че той е човек, който държи на думата си, същински мъж! ", съобщи той на годишната си конференция на 17 декември 2020 година " Признавам на Владимир Путин същите качества и се надявам, че положителните ни връзки ще продължат ", отговори Ердоган. Войната в Нагорни Карабах обаче съвсем повреди " положителните връзки ". Подкрепяйки военно своя азербайджански, мюсюлмански и тюркоезичен съдружник, Турция може би прекали. НАТО - позорна организация Няколко месеца по-рано фрагментите на унищожените от турски дронове съветски танкове, употребявани от арменските сили, провокираха огромно раздвижване измежду московския хайлайф " с еполети ", службите за сигурност и армията. Владимир Путин успокои нещата. Но не това беше значимото. Друго събитие съумя да успокои съветската страна: до момента в който турските дронове, военни съветници и сирийски наемници, изпратени от Анкара, действаха в Южен Кавказ, армията на Ердоган за първи път тестваше зенитно-ракетните комплекси С-400, купени от Русия. Сключена през 2017 година, договорката за продажбата на тези ракети се оказа огромен удар на Москва, нетърпелива да отслаби НАТО, омразната организация, на която Турция е източният дирек от 1952 година Оборудвайки се с съветски материал, механически несъответстващ с отбранителната система на Атлантическия алианс, Турция пося подозрения измежду обичайните си съдружници и се изложи на тежки наказания от Вашингтон. Заради това през януари тя беше изхвърлена от индустриалната стратегия на F-35, най-новото потомство американски стелт самолети, на които армията й разчиташе да обнови остарелия си флот. Оттогава се приказва за закупуване на съветски изтребители. Путин ликува. За Ердоган придобиването на тези ракети се показва като акт на самостоятелност. Той желае да покаже, че страната му към този момент не е послушният съдружник на Запада. Неговата водеща концепция, съгласно която би трябвало да сложим завършек на " юздата, поставена от Запада на врата на Турция ", има утвърждението на неговите поддръжници, примесено с възмущение против Европа и Съединени американски щати. Турският политически ислям има намерение да скъса с избирането на бащите-основатели - отпред с Ататюрк - които бяха решили да обвържат страната със Запада, с неговата система за сигурност и полезности. Доставката на С-400 беше осъществена на 12 юли 2019 година, три дни преди честването на несполучливия държавен прелом от 15 юли 2016 година в Турция. Датата не е определена случайно от Владимир Путин, припрян да напомни, че той беше първият, който поддържа президента Ердоган по време на несполучливия прелом. Никой не знае какво може да са си споделили двамата мъже по телефона в онази нощ, само че едно е несъмнено - самодейността на господаря на Кремъл беше оценена. Европа, която реагира по-бавно, беше упрекната от Анкара в липса на съпричастност, а Вашингтон напряко бе избран за съизвършител... Личните връзки сред двамата мъже са ключът към салдото сред техните страни. " Между Турция и Русия няма институционални механизми за " деконфликт ", изяснява самостоятелният политолог Керим Хас в Москва. Проблемите се вземат решение единствено посредством персонални срещи и телефонни диалози сред Ердоган и Путин. " Разбирателството не постоянно е било толкоз сърдечно. Въпросът за войната в Сирия постоянно е бил сензитивен. На 24 ноември 2015 година Турция смъкна съветски военен аероплан над турско-сирийската граница, убивайки двама съветски водачи. Тонът сред Анкара и Москва се увеличи. Ердоган осъди " военните закононарушения ", осъществени от Русия в Сирия, а Путин напомни " удара с нож в гърба, нанесен от тези, които поддържат тероризма ". Москва наложи наказания, анулира полети на съветски туристи до турските плажове и блокира вноса на селскостопански артикули, главно домати. Притиснат, Ердоган в последна сметка изпрати извинително писмо до Путин през юни 2016 година, като осъди свалянето на самолета и изпрати своите съболезнования на фамилиите на починалите водачи. Контактите се ускориха и доближиха връхната си точка с телефонния диалог, сбъднат по време на несполучливия прелом през юли 2016 година Помирението е устойчиво и ще издържи на удари. На 19 декември същата година съветският дипломат в Анкара, Андрей Карлов, е прострелян в гърба от турски служител на реда, до момента в който произнася тирада в художествена изложба. Анализаторите незабавно предсказаха края на помиряването. Москва обаче не трепна и одобри обясненията на турските управляващи, съгласно които убийството е планувано от придвижването на проповедника Фетхулах Гюлен. Този някогашен съдружник на Ердоган, който живее в Съединени американски щати от 1999 година, се трансформира в най-лошия му зложелател и беше посочен за подстрекател на преврата. От едно и също потомство (Путин е роден през 1952 година, Ердоган през 1954 г.), двамата президенти са отпред на страните си от двадесет години. Към останалото комунистическият разузнавач и младият почитател на политическия ислям нямат нито еднообразно отношение, нито са минали един и същи път. Характерите им са противоположни. Колкото Ердоган е прочувствен, разгорещен и без задръжки, толкоз Путин, макар няколко словесни подхлъзвания, е невъзмутимо и пресметливо животно. Със мощен политически инстинкт, Реджеп Тайип Ердоган е потвърден оратор. Ислямистки деятел от ранна възраст, той изкачи стъпалата на властта едно по едно до върха. И назад, на Владимир Путин, подготвен в школата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), руската политическа полиция, властта му беше препоръчана на тепсия. Още през 1999 година той е определен от предшественика си Борис Елцин, който е усетил неговия " съдбоносен и здрав " темперамент. И двамата са последователи на мултилатерализма, със мощна злост към " хегемонията на $ ". Подобно на пророци или илюзионисти, те приканват народа си към патриотично и духовно събуждане, предупреждавайки за упадъка на западната цивилизация. И двамата считат, че " правата на индивида и демокрацията са несъществуващи параметри ", споделя съветският политолог Фьодор Лукянов. Движи ги една и съща жадност за авторитаризъм. Бързо пренаписване на Конституцията, принудително разпространяване на демонстрации, мятане на съперници в пандиза, задушаване на медиите и всички сериозни гласове... Начините на ръководство са аналогични. В Анкара, както и в Москва, президентът е слънцето, към което еволюират всички институционални планети. В случай на историческа нужда той само е оправомощен да подхваща чистки, да отстранява или отстрани съперниците, в това число в чужбина. Всеки в личната си страна разиграва картата на " провиждащия човек ", този, който разреши на страната да вдигне глава. И двамата подтикват негодуванието и фантазиите за великолепие на своите нации, прекомерно щастливи, с цел да не помнят рухването на виталния стандарт, корупцията на елитите, разпадането на институциите. Ердоган и Путин вършат от историята инструмент в услуга на тази задача. Политическите системи на двете страни обаче са разнообразни. Ако съветската политическа сцена не познава конкуренцията, Турция към момента е сцена на електорални борби. През пролетта на 2019 година президентската Партия на справедливостта и развиването (ПСР) загуби локалните избори в Истанбул, Анкара и няколко други огромни крайбрежни града. Ислямските консерватори изгубиха Истанбул, тяхна цитадела в продължение на двадесет и четири години, от опозиционера Екрем Имамоглу от Републиканската национална партия (CHP). Това би било немислимо в Русия, където Владимир Путин в никакъв случай не би разрешил на основния си съперник Алексей Навални да взе участие в каквито и да е избори. Пробойни в бронята На интернационалната сцена Путин и Ердоган са като сътрудници, които са се съюзили с единствената цел да излъгват някого. Русия изпрати своите " дребни зелени човечета " и наемниците си, изключително в Крим, Донбас (Украйна) и Либия. Турция разположи хиляди сирийски бойци в Либия, десетки в Азербайджан. Москва оказва напън върху европейските държавни управления, подвластни от нейния газ. Турция трансформира въпроса с бежанците в инструмент в своя изгода. И двамата играят върху капацитета на спора, в Украйна за Путин, в източната част на Средиземно море за Ердоган. Привърженици на салдото на силите, те обичат да демонстрират способността си да основават неприятности против нерешителния Запад. Спомняме си недипломатичния банкет, даден от руснаците на Жозеп Борел, външния министър на Европейски Съюз. При визитата си в Москва на 5 февруари, той научи за експулсирането на трима европейски дипломати от Русия, тъкмо когато напускаше срещата с съветския си сътрудник Сергей Лавров, който внимаваше да не изтърве и дума по въпроса. Или нелюбезността, демонстрирана на Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия, която остана без публично място, за разлика от сътрудника си Шарл Мишел, ръководител на Европейския съвет, по време на срещата им с Реджеп Тайип Ердоган на 6 април. Руско-турската ризница има своите пробойни. Конфликтите надалеч от Москва - Либия, Сирия - наподобява малко евентуално да слагат под подозрение положителното съгласие. Либия, където Москва скрито поддържа дисидентския маршал Халифа Хафтар, не е предпочитан въпрос за Кремъл, а най-вече източник на благоприятни условия и лост за договаряния със Запада, както и с Анкара. Това, че там са били убити съветски наемници, уцелени от турски самолети или дронове, е единствено перипетия, бързо удавена в заявления за другарство и знаци на внимание. За Путин е по-важно, че неотдавна Турция поръча 50 милиона дози от имунизацията " Спутник V ". В подмяна на това, районните спорове, разрастващи се в региони, които Москва смята за своя сфера на въздействие - Украйна, Нагорни Карабах - са меките кореми на връзките. Москва недоволства против проникванията на колегата си в своя постсъветски резерват. Докато турската военна помощ за Азербайджан към момента е допустима, военно-промишленото съдействие с Украйна, въпреки това, е обезпокоително. От 2019 година Киев купува дронове от Анкара и усилва обмена на технологии за произвеждане на турбореактивни мотори, самолетни мотори и ракети, радарни системи, сателитни връзки. Друга мъчителна тематика за Русия е, че по време на визитата на украинския президент Владимир Зеленски в Истанбул на 10 април, Ердоган удостовери поддръжката си за кандидатурата на Украйна за НАТО. Достатъчно, с цел да кипне Путин, който се усеща заобиколен от Атлантическия алианс. Но трябваше да има санкции. Ден преди визитата на украинския държавен глава Москва реши да прекрати въздушните си връзки с Турция до 30 юни. Официално поради пандемията, само че редица съветски чиновници издадоха тайната, като един от тях го назова " тест за национализъм " за туристи, лишени от отмора на турското крайбрежие на Средиземно море. За турското държавно управление, което разчиташе на туризма и приходите си в задгранична валута, с цел да избави държавната хазна, това е неприятна вест. Лошото икономическо състояние в Турция (нарастваща безработица и инфлация) и неприятното ръководство на рецесията с Covid-19 подхранват недоволството на популацията, изключително в туристическия бранш. Москва стартира да се опасява за своята надмощие. " Ердоган може да продава оръжията си на Украйна, стига да не укрепва непозволено качествата на украинската войска ", споделя Фьодор Лукянов. Ограничение, което турският президент " схваща съвършено ". Отношенията " няма да бъдат другарски, само че ще бъдат управляеми ", желае да има вяра политологът. Докато някоя непредвидена рецесия в Черно море, Кавказ или Идлиб още веднъж не ги сложи на тестване.