Атлетка от Мездра с престижна награда в национален литературен конкурс за ученици /снимки/
Единайсетокласничката в СУ „ Иван Вазов “ - Мездра Силвия Йолова завоюва влиятелно отличие в XIV Националeн конкурс за ученическо творчество „ Бодлите на таралежите “, проведен от Фондация „ Братя Мормареви “, оповестиха от общината.
17-годишната възпитаничка на преподавателя по български език и литература Венцислава Найденова, която с изключение на добра ученичка е и изявена атлетка, заслужи втора премия в категорията „ Есе “ за своя авторски текст „ Парадоксът на XXI век - неналичието на връзка в ерата на комуникациите”.
Първа премия в същия раздел получи 15-годишната Севилай Селим от Черноочене за есето „ Аз упреквам просветителната система “. Впоследствие обаче уредниците на състезанието й лишиха премията, защото се оказа, че текстът й е „ нетворчески заимстван “ от памфлета на известния американски рапър и блогър Prince Ea, с рождено име Ричард Уилям, качен и в YouTube.
Победител в категорията „ Разказ “ стана Кирил Димов от Казанлък за сатирично-фантастичния роман „ Когато веганите изпият Слънцето “, а втора премия сграбчи Теодора Георгиева от Силистра за „ Момчето хвърчило “.
В тазгодишното издание на състезанието в памет на Мориц Йомтов и Марко Стойчев, известни с литературния псевдоним Братя Мормареви, сценаристи на обичаните от генерации деца и възрастни игрални филми „ Таралежите се раждат без бодли “, „ С деца на море “, „ Войната на таралежите “, „ Васко да Гама от село Рупча “ и други, взеха присъединяване рекорден брой - близо 200 възпитаници, на възраст от 12 до 19 година, с над 300 свои произведения.
Те бяха оценени от авторитетно жури в състав: Бойко Василев, Иво Сиромахов, Димитър Томов и Бойко Ламбовски, които означиха както масираното наличие на ковид в текстовете на младите българи, по този начин и повишената им неотстъпчивост към фалша и бездушието във всички сфери на живота - от фамилията до политиката.
Наградите на призьорите връчи социологът Кънчо Стойчев, ръководител на Фондация „ Братя Мормареви “.
„ Това е първият конкурс, в който вземам участие и за мое благополучие бях оценена извънредно високо, показа във връзка извоюваната премия Силвия. Благодаря на всички и честито на останалите! За мен беше наслаждение да срещна тези хора! Благодаря на госпожата ми по български език и литература Венцислава Найденова за поддръжката! За мен е чест! “
***
Парадоксът на XXI век - неналичието на връзка в ерата на връзките
XXI век е време на цифрово развиване, софтуерният прогрес на човечеството е повече от незабравим. Все по-голямо става производството на телефони, които са от съвременни по-модерни, навлиза виртуалната действителност, както и роботиката, модернизират се обществените мрежи… И всичко това е за наше облекчение. Но дали това облекчение няма негативно въздействие върху нас?
Няма спор, че обществените мрежи и Интернет ни оферират доста благоприятни условия и информация, настояща или не. Дори бих споделила, че в доста случаи ни избавят в дадена обстановка. Но на напред във времето излиза казусът, който съществено визира всички хора, като стартираме от най-малките и приключим с най-големите, а точно „ Защо сме разрешили телефоните да станат толкоз значима част от всекидневието ни и да заменят връзката и същински значимите неща в живота ни? “
Създадени са десетки приложения за връзка в Интернет пространството, с цел да можем да достигнем по-лесно до хората, които са надалеч от нас или пък са един етаж под нас. Телефоните и видео връзката замениха зрителния контакт, електронните книги взеха превес над хартиените. Все неща, които по един или различен метод сме почнали да омаловажаваме.
Интернет ни е обсебил дотам, че в днешно време запознанство се развива по следния метод: намираш някой готин в Инстаграм, последваш го, виждаш, че е качил история, отговаряш на историята му и по този начин завързваш диалог, след което си пишете известно време и вероятно се разбирате да излезете, с цел да се видите онлайн.
Едва на 17 години съм, а толкоз доста пъти ми е предписание усещане по какъв начин хората се опасяват да приказват намерено - дали ще е за възприятията си или за проблемите си. С течение на времето всеки осъзнава какъв брой по-лесно е да се комуникира онлайн и тъкмо това е казусът, тъй като по този начин не можеш да почувстваш отсрещния човек, не виждаш мимиките и жестовете, които ги има при живия контакт, не знаеш интонацията на гласа му. Просто четеш известието и не вкарваш особени усеща. Не изключвам и обстоятелството, че от ден на ден младежи стават по-буйни или депресирани, натрупват отрицателна сила, в множеството случаи е с помощта на онлайн игрите, било то с пердах или пък с духове и несъществуващи чудовища.
До такава степен сме вглъбени в телефоните си, че те по един или различен метод заместват обичаните ни хора и времето, прекарано с тях. Веднага ще дам образец по какъв начин вечер, когато си легнем, хващаме телефона и преглеждаме напразно всевъзможни маловажни неща в обществените мрежи и вместо да проведем един естествен диалог било то с обичания ни човек, с майка си или татко си, ние просто мълчим и избираме телефона си. Това назоваваме ние „ отмора “.
Когато съм в учебно заведение, всяко междучасие ми прави усещане по какъв начин даже дребните деца, вместо да играят на нещо на открито или да си приказват, те държат телефоните си, излезли в коридора, а от време на време даже учителите следват образеца на децата.
Технологиите са заели толкоз значимо място в всекидневието ни, че сме не запомнили същински значимите неща за нас. Все по-трудно ни е да споделяме с някого, по тази причина и в множеството случаи оставаме неразбрани или нечути. Много от полезностите ни към този момент ги няма или са изменени радикално.
Ако в миналото някой ме попита „ Ако имаше нещо, което искаш да промениш в света, какво би било? “, незабавно бих му дала отговор, че желая на мода да бъде любовта и зрителният контакт сред хората, вместо телефоните ни, които са ни обсебили, тъй като отделяме доста повече внимание на тях, в сравнение с хората, които обичаме.
Много пъти съм си задавала въпроса „ Какво ли е да живееш в остарялото време, когато не е имало съвременни технологии? Как са живели хората тогава? Как са се забавлявали? “ и в случай че би трябвало да съм почтена, имам вяра, че са водили един по-нормален, само че и по-интересен живот от нас, радвайки се и ценейки повече дребните неща, които са им се случвали.
Времето ни е скъпо и в никакъв случай задоволително, по тази причина би трябвало добре да помислим кой е целта в живота ни, да ограничим до най-малко порока „ обществени мрежи “ и да отделяме повече внимание на хората, които обичаме. Само по този начин ще се почувстваме щастливи и разбрани, и ще открием същинския смисъл на живота.
Силвия Йолова, XI “б “ клас, СУ „ Иван Вазов “ - гр. Мездра
17-годишната възпитаничка на преподавателя по български език и литература Венцислава Найденова, която с изключение на добра ученичка е и изявена атлетка, заслужи втора премия в категорията „ Есе “ за своя авторски текст „ Парадоксът на XXI век - неналичието на връзка в ерата на комуникациите”.
Първа премия в същия раздел получи 15-годишната Севилай Селим от Черноочене за есето „ Аз упреквам просветителната система “. Впоследствие обаче уредниците на състезанието й лишиха премията, защото се оказа, че текстът й е „ нетворчески заимстван “ от памфлета на известния американски рапър и блогър Prince Ea, с рождено име Ричард Уилям, качен и в YouTube.
Победител в категорията „ Разказ “ стана Кирил Димов от Казанлък за сатирично-фантастичния роман „ Когато веганите изпият Слънцето “, а втора премия сграбчи Теодора Георгиева от Силистра за „ Момчето хвърчило “.
В тазгодишното издание на състезанието в памет на Мориц Йомтов и Марко Стойчев, известни с литературния псевдоним Братя Мормареви, сценаристи на обичаните от генерации деца и възрастни игрални филми „ Таралежите се раждат без бодли “, „ С деца на море “, „ Войната на таралежите “, „ Васко да Гама от село Рупча “ и други, взеха присъединяване рекорден брой - близо 200 възпитаници, на възраст от 12 до 19 година, с над 300 свои произведения.
Те бяха оценени от авторитетно жури в състав: Бойко Василев, Иво Сиромахов, Димитър Томов и Бойко Ламбовски, които означиха както масираното наличие на ковид в текстовете на младите българи, по този начин и повишената им неотстъпчивост към фалша и бездушието във всички сфери на живота - от фамилията до политиката.
Наградите на призьорите връчи социологът Кънчо Стойчев, ръководител на Фондация „ Братя Мормареви “.
„ Това е първият конкурс, в който вземам участие и за мое благополучие бях оценена извънредно високо, показа във връзка извоюваната премия Силвия. Благодаря на всички и честито на останалите! За мен беше наслаждение да срещна тези хора! Благодаря на госпожата ми по български език и литература Венцислава Найденова за поддръжката! За мен е чест! “
***
Парадоксът на XXI век - неналичието на връзка в ерата на връзките
XXI век е време на цифрово развиване, софтуерният прогрес на човечеството е повече от незабравим. Все по-голямо става производството на телефони, които са от съвременни по-модерни, навлиза виртуалната действителност, както и роботиката, модернизират се обществените мрежи… И всичко това е за наше облекчение. Но дали това облекчение няма негативно въздействие върху нас?
Няма спор, че обществените мрежи и Интернет ни оферират доста благоприятни условия и информация, настояща или не. Дори бих споделила, че в доста случаи ни избавят в дадена обстановка. Но на напред във времето излиза казусът, който съществено визира всички хора, като стартираме от най-малките и приключим с най-големите, а точно „ Защо сме разрешили телефоните да станат толкоз значима част от всекидневието ни и да заменят връзката и същински значимите неща в живота ни? “
Създадени са десетки приложения за връзка в Интернет пространството, с цел да можем да достигнем по-лесно до хората, които са надалеч от нас или пък са един етаж под нас. Телефоните и видео връзката замениха зрителния контакт, електронните книги взеха превес над хартиените. Все неща, които по един или различен метод сме почнали да омаловажаваме.
Интернет ни е обсебил дотам, че в днешно време запознанство се развива по следния метод: намираш някой готин в Инстаграм, последваш го, виждаш, че е качил история, отговаряш на историята му и по този начин завързваш диалог, след което си пишете известно време и вероятно се разбирате да излезете, с цел да се видите онлайн.
Едва на 17 години съм, а толкоз доста пъти ми е предписание усещане по какъв начин хората се опасяват да приказват намерено - дали ще е за възприятията си или за проблемите си. С течение на времето всеки осъзнава какъв брой по-лесно е да се комуникира онлайн и тъкмо това е казусът, тъй като по този начин не можеш да почувстваш отсрещния човек, не виждаш мимиките и жестовете, които ги има при живия контакт, не знаеш интонацията на гласа му. Просто четеш известието и не вкарваш особени усеща. Не изключвам и обстоятелството, че от ден на ден младежи стават по-буйни или депресирани, натрупват отрицателна сила, в множеството случаи е с помощта на онлайн игрите, било то с пердах или пък с духове и несъществуващи чудовища.
До такава степен сме вглъбени в телефоните си, че те по един или различен метод заместват обичаните ни хора и времето, прекарано с тях. Веднага ще дам образец по какъв начин вечер, когато си легнем, хващаме телефона и преглеждаме напразно всевъзможни маловажни неща в обществените мрежи и вместо да проведем един естествен диалог било то с обичания ни човек, с майка си или татко си, ние просто мълчим и избираме телефона си. Това назоваваме ние „ отмора “.
Когато съм в учебно заведение, всяко междучасие ми прави усещане по какъв начин даже дребните деца, вместо да играят на нещо на открито или да си приказват, те държат телефоните си, излезли в коридора, а от време на време даже учителите следват образеца на децата.
Технологиите са заели толкоз значимо място в всекидневието ни, че сме не запомнили същински значимите неща за нас. Все по-трудно ни е да споделяме с някого, по тази причина и в множеството случаи оставаме неразбрани или нечути. Много от полезностите ни към този момент ги няма или са изменени радикално.
Ако в миналото някой ме попита „ Ако имаше нещо, което искаш да промениш в света, какво би било? “, незабавно бих му дала отговор, че желая на мода да бъде любовта и зрителният контакт сред хората, вместо телефоните ни, които са ни обсебили, тъй като отделяме доста повече внимание на тях, в сравнение с хората, които обичаме.
Много пъти съм си задавала въпроса „ Какво ли е да живееш в остарялото време, когато не е имало съвременни технологии? Как са живели хората тогава? Как са се забавлявали? “ и в случай че би трябвало да съм почтена, имам вяра, че са водили един по-нормален, само че и по-интересен живот от нас, радвайки се и ценейки повече дребните неща, които са им се случвали.
Времето ни е скъпо и в никакъв случай задоволително, по тази причина би трябвало добре да помислим кой е целта в живота ни, да ограничим до най-малко порока „ обществени мрежи “ и да отделяме повече внимание на хората, които обичаме. Само по този начин ще се почувстваме щастливи и разбрани, и ще открием същинския смисъл на живота.
Силвия Йолова, XI “б “ клас, СУ „ Иван Вазов “ - гр. Мездра
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ