11 вида рак са все по-често срещани при младите хора
Единадесет типа рак стават все по-чести измежду младежите в Англия, демонстрира изследване на Института за проучване на рака и Имперския лицей в Лондон.
Сред тях преди всичко по брой болни са ракът на дебелото черво и ракът на гърдата.
С най-бързи темпове се усилват случаите на рак на дебелото черво и на яйчниците при младежите, до момента в който при по-възрастните няма смяна в наклонността.
Ръст има при рака на щитовидната жлеза, черния дроб, бъбреците, панкреаса, жлъчния мехур, устната празнина, както и множественият миелом и ракът на ендометриума. Броят на заболелите от тях се усилва във всички възрастови групи.
Онкологичните болести измежду младежите към момента са рядко събитие. Това е и повода признаците при тях постоянно да се подценяват. А забавената диагностика, забавя и лекуването.
Какви обаче са аргументите да има от ден на ден случаи на младежи с онкологични болести? Все още няма еднопосочен и цялостен отговор на този въпрос.
Проучването разкрива, че дългогодишната наклонност хората да стават все по-пълни евентуално играе роля, въпреки и да не изяснява напълно явлението.
Единственият индикатор, който се движи в същата посока като онкологичните диагнози, е точно растежът на наднорменото тегло и затлъстяването – наклонност, проследима още от 90-те години.
Излишните мазнини в организма могат да повлияят на хормоналния баланс и процесите, свързани с регулацията на инсулина, което от своя страна се свързва с нараснал риск от рак.
Но и тук връзката е лимитирана. При рака на дебелото черво да вземем за пример изчисленията демонстрират, че едвам към една пета от спомагателните случаи могат да се обяснят с наднормено тегло. Останалите 80% остават без ясно пояснение.
Изследователите са анализирали и познатите рискови фактори – тютюнопушене, алкохол, липса на физическа интензивност и неприятни хранителни привички. Данните демонстрират, че при доста от нездравословните привички няма утежняване, което да изясни нарастването на случаите. При някои от тях даже се следи усъвършенстване.
Научната общественост към момента търси изчезналите детайли от пъзела. Сред хипотезите са въздействието на ултрапреработените храни, посладените питиета, така наречен, честата приложимост на антибиотици, както и фактори като замърсяване на въздуха, хронични възпаления и промени в чревната микрофлора.
Разглежда се и опцията по-добрата диагностика да води от разкриване на повече случаи на рак в по-ранна възраст. Това обаче също не дава цялостно пояснение на наклонността.
Въпреки тревожния растеж, учените акцентират, че ракът при младежите към момента е относително необичаен. Статистически към 1 на 1000 души в 20-те, 30-те и 40-те си години получава такава диагноза. За съпоставяне при хората над 50 години онкологични болести се откриват при 1 на всеки 100 души.
·
Сред тях преди всичко по брой болни са ракът на дебелото черво и ракът на гърдата.
С най-бързи темпове се усилват случаите на рак на дебелото черво и на яйчниците при младежите, до момента в който при по-възрастните няма смяна в наклонността.
Ръст има при рака на щитовидната жлеза, черния дроб, бъбреците, панкреаса, жлъчния мехур, устната празнина, както и множественият миелом и ракът на ендометриума. Броят на заболелите от тях се усилва във всички възрастови групи.
Онкологичните болести измежду младежите към момента са рядко събитие. Това е и повода признаците при тях постоянно да се подценяват. А забавената диагностика, забавя и лекуването.
Какви обаче са аргументите да има от ден на ден случаи на младежи с онкологични болести? Все още няма еднопосочен и цялостен отговор на този въпрос.
Проучването разкрива, че дългогодишната наклонност хората да стават все по-пълни евентуално играе роля, въпреки и да не изяснява напълно явлението.
Единственият индикатор, който се движи в същата посока като онкологичните диагнози, е точно растежът на наднорменото тегло и затлъстяването – наклонност, проследима още от 90-те години.
Излишните мазнини в организма могат да повлияят на хормоналния баланс и процесите, свързани с регулацията на инсулина, което от своя страна се свързва с нараснал риск от рак.
Но и тук връзката е лимитирана. При рака на дебелото черво да вземем за пример изчисленията демонстрират, че едвам към една пета от спомагателните случаи могат да се обяснят с наднормено тегло. Останалите 80% остават без ясно пояснение.
Изследователите са анализирали и познатите рискови фактори – тютюнопушене, алкохол, липса на физическа интензивност и неприятни хранителни привички. Данните демонстрират, че при доста от нездравословните привички няма утежняване, което да изясни нарастването на случаите. При някои от тях даже се следи усъвършенстване.
Научната общественост към момента търси изчезналите детайли от пъзела. Сред хипотезите са въздействието на ултрапреработените храни, посладените питиета, така наречен, честата приложимост на антибиотици, както и фактори като замърсяване на въздуха, хронични възпаления и промени в чревната микрофлора.
Разглежда се и опцията по-добрата диагностика да води от разкриване на повече случаи на рак в по-ранна възраст. Това обаче също не дава цялостно пояснение на наклонността.
Въпреки тревожния растеж, учените акцентират, че ракът при младежите към момента е относително необичаен. Статистически към 1 на 1000 души в 20-те, 30-те и 40-те си години получава такава диагноза. За съпоставяне при хората над 50 години онкологични болести се откриват при 1 на всеки 100 души.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ