Един зов на възрастна жена за подкрепа бе чут, макар

Един вик на стара жена за поддръжка бе чут, въпреки и 6 година по-късно. Толкова време е било належащо на една пластмасова бутилка с прочувствено писмо да пропътува към 80 км по река Марица, с цел да стигне до получатела си.

Посланието е пуснато по реката малко преди Коледа 2015 година от 67-годишната тогава Елена Ганчева от с. Мирово, община Братя Даскалови. В него дамата споделя, че 7-годишното ѝ внуче Добромир е тежко болно, постанова се постоянно да постъпва в болница, а родителите му са безработни и нямат финансова поддръжка отникъде.

Бутилката с писмото била открита инцидентно преди дни в околност сред новия и остарелия мост на Марица край Свиленград. На посланието попада 9-годишният Ивелин Георгиев. Момчето е на пикник с татко си и другари, само че взема решение да почисти красивото място от довлечените от реката пластмасови боклуци.

“Събирах насъбраните шишета и найлони, когато забелязах, че в една бутилка има парче с изписана хартия ”, описа Ивелин. Той отнася шишето при татко си и неговия другар Ангел Дойчев, които го срязват и изваждат писмото.

“Прочетохме текста, който ни развълнува доста. В писмото имаше написан телефон за връзка. Направихме опит да позвъним, само че се оказа, че номерът не дава отговор ”, описа на собствен ред Ангел Дойчев пред свиленградския вестник “Старият мост ”, който първи разказа историята. Групата е толкоз впечатлена от посланието, че вземат решение непременно да се свържат с Елена Ганчева и да оказват помощ на фамилията ѝ.

Историята за писмото в бутилка бързо се разчува. Много свиленградчани декларират, че ще се причислят към самодейността на Ангел Дойчев и приятелите му. Макар и мъчно, съумяват да разчетат името на с. Мирово върху развалената хартия.

“Свързахме се с кмета на селото. Той удостовери, че описаната история е истина и ни даде настоящ номер на старата жена ”, сподели Ангел Дойчев. Той реализира контакт с Елена.

“Подготвяме се и ще отидем до Мирово малко преди Рождество Христово, тъй като писмото стартира с думите “По Коледа се случват чудеса ”. Ние ще потвърдим, че е тъкмо по този начин, събираме средства, готвим изненада ”, твърди Дойчев.

При Елена в Мирово гостува кореспондент на “24 часа ”. “Аз съм вярваща и в действителност мисля, че по Коледа могат да стават чудеса. Не зная кое ме подтикна тогава да пусна бутилката по реката, бях обезверена. Мислех си, че все някой ще я откри до една година. Е, случи се в този момент, само че съм доста признателна на тези хора, че не захвърлиха бутилката, не я отминаха. Едно огромно благодаря имат от мен.

Тогава имахме проблеми, имаме и в този момент. Вече бях писала до президентството, откъдето препратиха писмото ми към обществените служби в Братя Даскалови и Чирпан. Бях писала и до вестници. Малцина откликнаха. Но пенсионираната учителка от Стара Загора Кица Копринкова да вземем за пример и в този момент понякога ми изпраща пари ”, показа Елена Ганчева.

Тя също е пенсионирана учителка с 39 години и 7 месеца трудов стаж.

Най-дълго е учителствала в Родопите – в с. Синчец, била е шеф на помощното учебно заведение пансион в Подкова, дружинен началник в с. Черна гора, Чирпанско. Завършила е олигофренопедагогика в Софийския университет.

Родена е преди 73 години в с. Чупрене, Монтанско. Расла при втора майка, която постоянно я съветвала. Като ученичка била в един тим по лека атлетика с тогавашната международна шампионка на висок скок Йорданка Благоева, след това пътищата им се разделили. Случило се по този начин, че татко ѝ бил първият пациент в дългата кариера на проф. Александър Чирков – оперирал го, когато бил стажант в болничното заведение в Белоградчик. А в Родопите я довел брачният партньор ѝ Димитър, също преподавател. “С разнообразни хора ме е срещал животът, само че до момента в който човек не мине през неговото тресавище и неговия огън, нищо не знае ”, обобщава Елена.

През 1979 година се раждат близнаците Добрин и Марин. Били по на 17 години, когато ги напуща татко им. Ей по този начин, без бракоразвод, си тръгнал и оставил Елена сама да се оправя с децата.

“През септември т.г. умря и аз го погребах, само че до момента в който беше жив, не ни помагаше ”, продължава дамата. Добрин имал наследник от първия си брак, от втория се ражда Добромир. Детето си срязало крайници на стъкло и по този начин разбрали, че страда от рядка болест, известна като синдром на Вили Бранд, при който кръвта доста мъчно се съсирва Заболяването има и други последици, само че няма нищо общо с немския канцлер Вили Бранд.

За лекуването трябват скъпи медикаменти и чести съвещания с лекари и да се пътува от Мирово до Пловдив. А тогава, през 2015-а, и двамата родители на Добромир били безработни. Нямали пари даже да приготвят документите на детето за ТЕЛК.

“Сега сме малко по-добре, само че не всичко е наред. Майка му си откри работа в завод в пловдивското село Белозем. Преди няколко месеца роди второ момченце – Михаил, и е в майчинство. Детето беше чакано и мечтано, само че и то ще има проблеми със същата болест ”, споделя Елена.

Бащата на момчетата не може да работи, тъй като би трябвало да е неразделно до Добромир, който получава дребна обществена пенсия. Той е към този момент на 13 години и е в седми клас, само че още не е ясно къде ще може да продължи образованието си следващата година. “Ще бъде някъде отвън Мирово, а му би трябвало компаньон.

Закриха оздравителните учебни заведения, къде ли ще отиде? ”, тормози се баба му.

Макар и пенсионерка, тя също работи. Помага в оранжериите на Петър Христов от Чирпан, отглежда марули. В Мирово живее настрана в къща, която локално семейство ѝ предоставило да стопанисва и пази, защото то се преместило в Пловдив. “Неотдавна съдът в Кърджали присъди Добрин да заплаща прехрана на сина си от първия брак, при който също се появява синдром на Вили Бранд, въпреки и в по-лека форма. Аз им оказвам помощ с парите, другояче няма да устоят ”, прибавя тогавашната учителка.

Каквото и да стане, няма да се откажем от децата си!, безапелационна е тя.

Другият ѝ наследник – Марин, живее в Стара Загора със фамилията си. И неговите деца не са пощадени от рядката болест.

“Чувала съм насмешки след себе си, че съм търсила помощ за околните си. Не е срамно, аз също се стремя да оказвам помощ на непознатите хора с каквото мога. Виж, в тези чували съм събрала юргани, чаршафи и одеяла, които желая да подаря на нуждаещи се. Например на хората от изгорелия старешки дом в Рояк. Но да си обезпечат превоза, не мога сама да им ги закарам ”, демонстрира Елена събраните на втория етаж на къщата чували със спално долни дрехи.

Преди време предложила да помогне на бедстващите след наводненията в Смолян. Не стигнали до помощта ѝ, само че кметът Николай Мелемов ѝ пратил благодарствено писмо, с което тя доста се гордее.

Днес Елена и хората край нея са малко по-добре, само че отново се нуждаят от помощ. Затова и свиленградчанинът Ангел Дойчев е безапелационен, че няма да се откажат от желанието си да оказват помощ.

А седмокласникът Добромир мечтае да има собствен компютър.

Още от Любопитно