Николай Попов: Аз не съм месия и не мога да бъда такъв
Един въпрос витае в онлайн пространството отдавна. Ще сътвори ли партия Николай Попов, татко на загината в злополука Сияна? Ще бъде ли едно от новите лица на изборите? Ще притиска ли властта и по какъв начин? Той самият даде отговор с пост в обществените мрежи:
" Всеки ден получавам стотици пъти едно и също обръщение: " Направи партия, излез на изборите ". Но дано кажем истината такава, каквато е. В България казусът не е, че няма още една партия. Проблемът е, че обществото прекомерно дълго абдикира и чака някой различен да му свърши работата. Сега стартира да се разсънва.
Партия не се „ прави “. Партия се гради, изпод нагоре. От хора, които са подготвени да застанат с лицата си, с имената си и с времето си – освен с мнения и упования. Вие подготвени ли сте?
Аз не съм избавител и не мога да бъда подобен. Достатъчно „ спасители “ видяхме, няма смисъл от повече. Няма да се самопровъзглася за водач, с цел да задоволя потребността от бърза вяра, която след това да се трансформира в отчаяние. Днес построяваме гражданско придвижване. Реално. Независимо. С млади, само че опитни хора, подкрепени от по-зрели и опитни. Така се прави, най-малко съгласно мен. Такова, което държи властта за гърлото – с надзор, напън и неизменност.
Както го правехме дружно до момента. Политиката е тиня, зная го. И в случай че се наложи – някой би трябвало да влезе вътре. В калта. Но това няма да стане, тъй като „ по този начин съм решил “. Ако ще има партия, тя няма да бъде моя. Тя ще бъде ваша. Решена, изискана и носена от вас. От тези, които няма да изчезнат след изборите, в случай че не бъдат назначени на работа. От тези, които няма да мълчат, когато „ нашите “ сбъркат или се прегънат. От тези, които схващат, че смяната не е пост, а тежест. Аз ще бъда там, където съм и в този момент – в борбата. Срещу системата. Там ме прати ориста.
Днес доста хора имат вяра, че политиката е берекет, метод за замогване, за „ споразумяване “. Не ги осъждам. Това виждаме от днешните политици, те нямат идея. Имат единствено ползи. Свои или непознати. За мен политиката е отговорност и ограничения - от персонално време, пространство, независимост и още доста неща. Не средство за благосъстояние, не път към популярност.
Не желая благосъстояние, моето беше Сияна. Богатство са децата, фамилията, здравето… Затова подарявам, по тази причина оказвам помощ. На мен пари не ми трябват, само че на някой му трябват, с цел да живее, с цел да избави рожбата си. Тогава парите имат смисъл и стойност. Ако съумея, това ме прави най-малко малко благополучен. Не постовете, не властта.
И в този момент въпросът не е дали аз ще върша партия. Въпросът е: Вие подготвени ли сте да поемете тежестта или ще чакаме отново някой различен?
