Позиция от Враца! Адвокат Боряна Тончева с тежък удар по скандалните магистрати от Стара Загора
Един въпрос не ми дава мира от през вчерашния ден. Кое е по-страшното? Това, което е сторил един комплексиран „ мъж “ с 18 годишно момиче или това, което ѝ е предизвикал съдът като е приел преживения от нея смут за лека телесна щета? За моите скромни 20 години по правосъдни зали съм видяла много неща. Видяла съм добре готови в правно отношение, кардинални магистрати с висок морал. Все още има доста такива. За страдание съм видяла и доста хора, чието място не е в правосъдната система, само че с наличието си там мъчат обществото и посрамват сътрудниците си.
В понеделник заран в народен ефир видяхме образно какъв брой крещяща е потребността от правосъдна промяна. Но същинска, а не имитираща, поръчкова, писана на коляно, политически угодна и безполезна за обществото. Мисля, към този момент на всички е ясно, че няма никакво значение дали Главният прокурор се споделя Иван или Борислав. Картинката е същата. Смяната на единия с другия не е и не може да бъде правосъдна промяна. Трима души, изглеждащи като тъкмо домъкнали се от плажа и кисели, тъй като някакви публицисти са им развалили летния рахатлък, обясниха по какъв начин законът, вещото лице и прокуратурата са отговорни за тяхното решение да пуснат един рисков човек да се разхожда на воля. Не мога да схвана ние с тия хора едно и също право ли сме учили. В еднакъв свят ли живеем?
Страшно е, че измежду нас се движат чудовища, способни да изтезават други човешки същества. За страдание такива хора е имало, има и ще има. Много по-страшното е, че сме се докарали до такава степен системата, която би трябвало да защищава обществото от такива хора да не действа по предопределение.
* Плашещо е от тримата окръжни съдии, постановили скандалното определение да не се е намерил най-малко един който да е прочел целия текст на член 129, алинея 2 от Наказателния кодекс? Все отново четенето не би трябвало да е мъчно за хора, приключили право и работещи като съдии. Вярно - текстът е дългичък. Няколко реда е. И на всичкото от горната страна като ги е изброил законодателят тия междинни телесни повреди взел, че скрил обезобразяването на лицето или на други елементи от тялото по средата на алинеята, та да е още по-трудно за горките магистрати да ги видят. Но въпреки всичко получават заплати тъкмо, с цел да четат и ползват закона. При това да го ползват в името на народа, а не в сгода на долни извратени червеи. Впрочем по въпросите за типовете телесни повреди и тяхното разграничение Пленумът на Върховния съд се е произнесъл още през 1979 година с Постановление № 3 от 27.09.1979 година по н. д. № 6/1979 година Ако някой от тримата герои в миналото е чел това разпореждане щеше да знае, че пострадванията дават отговор на класическа междинна телесна щета. Не ни би трябвало нов закон. Закон си имаме. Имаме и наложителна правосъдна процедура на Върховния съд по този въпрос. Ама няма кой да чете. Явно в Окръжен съд Стара Загора не четат ни кодекс, ни процедура на Върховния съд. Лято е. Що да се затормозяват хората с четене? По-лесно е да кажат дежурното опрощение, че прокурорът е отговорен и има дупка в закона. Да, но НЕ. Той прокурорът, че им е намазал ските си е по този начин, но те сами са се пуснали по надолнището.
* Ако инцидентно някой от тройния състав, в миналото въпреки всичко е чел цялата алинея 2 на член 129 от Наказателен кодекс и Постановлението на Пленума на Водоснабдителна система, то очевидно никой от тях не си е чел делото. В противоположен случай това, което са видели като фотоси и изложение в експертизата на вещото лице най-малко малко би трябвало да им е замязяло на обезобразяване на лицето или на други елементи от тялото? Ама то не е тяхното лице или тяло. Следователно няма проблем.
* Ако въпреки всичко толкоз единомислещо и безрезервно са приели, че е лека телесна щета, то четенето отново е трябвало да продължи, тъй като не всяка лека телесна щета се преследва по просба на потърпевшия. Тези, които са от частен темперамент са категорично и изчерпателно изброени в член 161, алинея 1 от Наказателен кодекс. Това, което се е случило с момичето не попада измежду изброените там леки телесни повреди. Ако въпреки всичко допуснем визията, че става дума за лека телесна щета, то тя е породена с особена свирепост поради броя на пострадванията. Със сигурност нанасянето на толкоз порезни рани, побоят, счупването на носа и обръсването на главата са били мъчителни и са траяли дълго. Телесна щета в изискванията на член 131, алинея 1, т. 9 от Наказателен кодекс не се преследва по просба на потърпевшия, а е закононарушение от общ темперамент и това всеки углавен арбитър би трябвало да го знае. При надлежно обвиняване може и в тази ситуация е трябвало да се вземе мярка за неотклонение. Съгласно Тълкувателно Решение № 2/2002 година по н. д. № 2/2002 година, Общо събрание на наказателната колегия НА Върховен касационен съд - досъдебното произвеждане има предварителен темперамент. Основната му задача е не да се реши делото всъщност, а да се съберат и ревизират доказателствените материали, нужни за правене на обвинителен акт и покачване на обвиняване пред съда. Тоест, в случай че тези съдии познаваха това основополагащо за работата им Тълкувателно решение, те не трябваше да се концентрират върху текста, по който е повдигнато обвиняването, а да изследват предпоставките по член 63, алинея 1 Наказателно-процесуален кодекс. А те са: да е налице обосновано съмнение, че обвиненият е направил закононарушение, което се санкционира с отнемане от независимост или друго по-тежко наказване, и доказателствата по делото да сочат, че съществува действителна заплаха обвиненият да се укрие или да извърши закононарушение. Поне за мен от изнесеното от самите съдии в медиите, а и от претекстовете по делото тези предпоставки са били налице. В общия случай за надалеч по-малко рискови действия обвинените изкарват по няколко месеца задържане под стража или домакински арест.
Никой не разяснява и остригването на горкото момиче, само че то единствено по себе си е закононарушение по член 143, алинея 1 Наказателен кодекс (принуда) и също се преследва от прокуратурата, т.е. и то е било независимо съображение да се вземе мярка за неотклонение против насилника.
Явно за някой хора загърнати в тоги и облечени във власт (съдебна) няма никакво значение какво написа в закона и какво има в кориците на делото. Те недосегаемите и несменяемите си имат вътрешно разбиране и личен морал, който изумително съответствува с този на причинителя.
И като че ли това момиче - воин е претърпяло малко от насилника си, та гаврата продължи с високомерното държание на някаква женица, дето си обичала работата. Само не разбрах кое обича – работата или заплатата, статута, парите за облекла и другите екстри на поста? Защото, в случай че си обича работата би трябвало да чете малко повече и да е на равнището на поста, който заема. Включително като е нажежила ситуацията до равнище на горски пожар да не се развява със свежа рокличка без ръкавче и за акцент - водно конче.
Няма по какъв начин да се подмине без забележка неприемливото правно незнание на един магистрат, който обществено пред десетки публицисти в живо предаване на 31.07.2023 година си разреши да разгласи имената на потърпевшата млада жена. Явно с изключение на, че не е чела добре нормите на член 129, алинея 2, член 131, алинея 1, т. 9 и член 161, алинея 1 от Наказателен кодекс тази арбитър не е чела и Закона за отбрана на персоналните данни, Общия правилник по отношение на отбраната на данните и член 64 от Закона за правосъдната власт. Тя нямаше никакво право да афишира имената на потърпевшата. Интересното е, че не загатна кой е насилникът. Неговите персонални данни, достолепие и благоденствие бяха предпазени от системата. И тя, както и той посегнаха на момичето. Нейните персонални данни изтекоха от устата на арбитър от Окръжен съд Стара Загора по време на утринен брифинг малко след 9 часа сутринта на 31.07.2023 година Откакто казусът доби популярност нито една медия не си разреши да оповести името на момичето преди звучно то да бъде казано от български магистрат. Всички с изключение на съдийката от Оценка за съвместимост Стара Загора се съобразиха с волята и страха на фамилията и околните, които не посочваха лицата си и не загатваха имена. Хората с право се опасяваха и нямат доверие на правосъдната система. След като тя не е способна да съблюдава даже елементарното предписание да опази в загадка самоличността на лицата, за които се отнасят правосъдните актове по какъв начин ще е способна да отбрани справедливостта? Съдът, оповестявайки имената на момичето не остави избор на нея и фамилията ѝ. Това може и да е за положително, тъй като отприщи такава вълна на съпричастност, че тези хора към този момент могат да не се опасяват. Всеки естествен българин е зад тях и ги поддържаме.
Преди да пишат следващите позиции в отбрана на един от своите от Съюза на съдиите в България е добре да се приземят малко и да си спомнят какво написа най-горе във всеки правосъден акт. Думичките са доста ясни: „ В ИМЕТО НА НАРОДА “. Според член 118 от Конституцията на Република България правораздаването се реализира в името на народа. Преди да упрекват хората, разпространяващи фотоси на съдията е добре от Съюза да проумеят, че тя тази арбитър сама си е направила профил в обществена мрежа и сама си е качвала там фотоси, каквито е решила за подходящо. Те са обществени по нейно предпочитание. След като тя не е сметнала за нужно да опазва в загадка фотосите на лицето и на дома си, то никой не е задължен да ѝ ги пази. По-сериозните въпроси на които системата би трябвало да отговори след случая са няколко:
Защо областен арбитър обществено пред десетки медии оповести имената на потърпевшото момиче макар отбраната на персоналните данни по ЗЗЛД, Общия правилник по отношение на отбраната на данните и член 64 от Закона за правосъдната власт? Тази арбитър не познава ли закона? Или го знае, само че не смята за нужно да го съблюдава? Ако по този начин ползва законодателството, регулиращо отбраната на персоналните данни, по този начин ли ползва и Наказателния кодекс?
Обществото получи високомерните отговори на тези въпроси. Сега се пита единствено дали Комисията за отбрана на персоналните данни и Инспекторатът към Висшия правосъден съвет ще се самосезират за инспекция по отношение на съответната арбитър и по отношение на Окръжен съд Стара Загора по отношение на нерегламентираното приключване на персонални данни на потърпевшото момиче. Именно такова държание на един магистрат уронва престижа на системата, а не популяризираните в медийното и интернет пространство от трети лица фотоси на този магистрат. Всеки човек самичък гради и уронва престижа си със личното си държание. На никой не му се дължи почитание просто тъй като е арбитър. Съдията е човек, претрупан с власт и отговорност. Ако ги носи с чест, в случай че познава закона и го ползва в името на народа със здрав разсъдък, обществото го почита. Ако чете закона изборно и го ползва още по-избирателно, в случай че търси и намира опрощение за всевъзможни извратени човешки действия не може да чака почитание.
Честната позиция на гилдията е сама да се огледа и да види кои нейни членове не дават отговор на стандартите на специалността и лепят петна върху всички почтени магистрати. Вместо да се грижат за имиджа на окръжните съдии, пуснали изрод да се движи измежду хората, да се бяха замислили по какъв начин се усещат районните арбитър и прокурор в Стара Загора, които са си свършили работата с чест, достолепие и грижа за обществото. За статистиката на тези хора им се водят черни точки. Едно вярно и морално определение на областен арбитър е анулирано. Как се усеща този човек? За неговото достолепие грижа ли ги е от Съюза на съдиите? Как на следващия ден този магистрат да ползва закона – по съвест и съгласно доказателствата, та да му анулират актовете или в унисон с общото безхаберие, та да пораства кариерно и да има положителна статистика на доказани безумия?
Смайващо в позицията на Съюза на съдиите е обвиняването, че хората си разрешават да разясняват случая без да го познават.
А Вие, дами и господа от този съюз по какъв начин си написахте позицията? Отидохте в Стара Загора и прочетохте делото в най-малки елементи? Или просто без да познавате случая заехте позицията на колежката си, тъй като Ви е колежка и няма значение дали е права или не?
Има по-висши полезности от това, което се пробвате да защитавате. Изровете си главите от пясъка и се огледайте в действителния живот, тъй като това, което сега стърчи високо и се развява пред погледа на обществото не е достолепие. Като желаете да отбраните сътрудника си – добре, но най-малко да бяхте влезнали в уеб страницата на Окръжен съд Стара Загора и да видите по кое време и по какъв начин е оповестено скандалното определение. Можехте да прочетете протокола от съвещанието и да видите вътрешните несъгласия в претекстовете на съда. Самите съдии са приели следното:
„ Безспорно, методът на осъществяване на тези пострадвания е извънредно нечовечен, като, това събитие, наред с предходните осъждания на обвинения за квалифицирани леки телесни повреди, сочи и на действителната заплаха същият да извърши закононарушение. Последните обстоятелства разкриват жалбоподателя и като персона с висока степен на социална заплаха, податлив към прояви на тежка физическа експанзия. “
Е като са открили особена свирепост и одобряват, че това е лека телесна щета, за какво са пренебрегнали член 131, алинея 1, т. 9 и член 161, алинея 1 от Наказателен кодекс?
Тяхното познаване и използване на закона всички го видяхме. Ама това ли е и Вашето целокупно мнение, морал и равнище на правни знания?
Ако Съюзът на съдиите желае да бъде потребен на членовете си, а за какво не и на обществото, което с налозите и осигуровките, които заплаща устоя цялата правосъдна система, нека поразгледа самичък уеб страницата на Окръжен съд Стара Загора и да види какъв брой правилно и навреме се афишират правосъдните актове по наказателни каузи. Честно да си кажа до през вчерашния ден не би ми хрумнало да проверявам този уебсайт, тъй като нямам каузи в Стара Загора. Обаче провокациите ми идват допълнително. Вчера едни хора, извънредно неподобаващо облечени за обстановката, която желаеха да разясняват за следващ път натъртиха,че съдиите приказват с актовете си, че не дължат пояснения за тези актове и всичко е казано в тях. Отново станахме очевидци на следващ надменен опит хората, които не са част от правосъдната система да бъдат показани като навалица нищо неразбиращи простаци. Та взех решение да видя какъв брой съзнателно от Оценка за съвместимост Стара Загора си афишират актовете, които ние простите не би трябвало да разясняваме. Направих незадълбочен обзор на раздела „ Съдебни актове “ в Единния портал за електронно правораздаване в частта наказателни каузи на Оценка за съвместимост Стара Загора. Оказа се, че там за интервала от 01.01.2023 година до 31.07.2023 година има данни за общо 2372 акта по наказателни каузи, включително присъди, решения, избрания, разпоредби и протоколи. От всички 2372 акта едвам 48 са налични на уеб страницата на съда в границите на Единния портал за електронно правораздаване. От качените присъди единствено пет са оповестени с претекстовете към тях. Седем са без оповестени претекстове. На една са качени претекстовете, само че не и самата присъда. Има и 26 присъди, на които не са оповестени нито диспозитив, нито претекстове. Приемам, че за последните има законово ограничаване. Не разбирам обаче по каква причина се икономисва издание на претекстове към присъди, които са обществено оповестени в ЕПЕП. Мотивите не са написани в течение на месеци след оповестяване на присъдата? Или ги има, само че от съда не смятат за нужно да ги оповестяват? Трудно е обществото да си направи заключения по какъв начин работи един съд, когато той не смята за нужно да разгласява актовете си. Още по-трудно е, когато в този съд правосъдната защита пази вратите на залите от аудитория и медии в другояче обществени процеси. От кого и за какво се криете благи хора? Така ли мислите, че се гради доверие в правораздаването? Ако не Ви харесва и мъчно понасяте вниманието към работата Ви, може би би трябвало да помислите да се ориентирате към специалности, които в по-малка степен засягат обществения интерес.
Случаят от Стара Загора сигурно не е единствен. Той обаче преля чашата на търпимостта освен към насилниците, само че и към институциите, които обезпечават безнаказаността на същите. На всички ни е ясно, че в случай че системата си беше свършила работата с това безличие в точния момент, то в никакъв случай не би имало опцията да посегне на момичето.
Защо системата не работи вярно? Ако слушаме тримата герои от вчерашния брифинг виновността е в закона, вещото лице и прокурора. Ние закон си имаме. Той е много явен. Имаме си и правосъдна процедура на Водоснабдителна система и Върховен касационен съд по какъв начин да се ползва законът в такива случаи. Явно не всички съдии четат задоволително съществуващите закони и правосъдна процедура. Защо да чакаме, че същите тези хора на следващия ден ще четат нови закони? Най-вероятно публичният напън ще докара до промени в Наказателен кодекс. Ще се доразвие описът с типовете телесни повреди. Ще се прибавят още квалифицирани сформира. Ще се усилят размерите на наказванията. Но дали това ще промени съзнанието на хората, чието обвързване е да ползват закона? Не е допустимо здрав човешки разсъдък да направи цялостен лист на извращения, които да се одобряват за междинна телесна щета. Все нещо отново ще се пропусне и отново ще има опрощение за неуместни правосъдни актове. Проблемът не е в закона, а в хората, които го ползват погрешно. Решението не е в раздуване на наказателния кодекс до древен размери. Решението е по-просто. Трябва да се планува законов механизъм на съдии, които не четат и не ползват закона съгласно точния му смисъл или бавят до безпаметност делата си да им бъде отнемана така наречен „ несменяемост “. С държанието си такива облици вредят на обществото и унищожават репутацията на съзнателните магистрати и на системата като цяло. Нали си приказваме за правосъдна промяна. Когато в член 129, алинея 3 от Конституцията е въведен този институт догатката е било, че в системата ще има единствено морални и готови хора, които би трябвало да са предпазени от политически, стопански и други нерегламентирани въздействия. А когато хората изначално нямат качествата за тази работа, само че са намерили метод да стигнат до нея, или в течение на времето са се понесли по течението и гледат официално на досиетата по бюрата си – като папки, а не като човешки ориси, или са се изчерпали за специалността, би трябвало ли да продължат да я упражняват до пенсия? Доколко са потребни такива магистрати за обществото и за системата, към която се числят?
Спокойствието, което дава несменяемостта явно кара някои хора да се усещат непогрешими и безкритични към решенията си. Очевидно им дава възприятие за предимство над останалите и ги кара да се присмиват с пренебрежение над елементарния човек.
По тематиката с движимостите лица, повдигната в проблема Стара Загора също може да се приказва доста. Тя е още по-болезнена по цивилен и търговски каузи. Списъците с движимости лица към окръжните съдилища са цялостни с хиляди имена. Реално обаче се назначават оскъдна част от тях. Много пъти съм се чудила за какво се вписват толкоз специалисти, а след това съдът работи с малко на брой от тях. Не е ли по-правилно и с движимостите лица да се действа като със съдиите – да се избират на инцидентен принцип? Предполага се, че откакто са включени в този лист имат познанията и квалификацията да бъдат назначавани по каузи. Защо тогава някои от тях в никакъв случай не получават късмет да създадат експертиза? Защо в залите виждаме едни и същи движимости лица? При някои типове експертизи това е обяснимо, тъй като има малко специалисти. В всеобщите цивилен и търговски разногласия обаче, в които са нужни знания по стопанска система и счетоводство това няма опрощение. Странно е по какъв начин съдът се доверява постоянно на едни и същи специалисти, които даже не вървят при монополистите, а се доверяват категорично на хвърчащи неподписани извлечения, предоставяни им от банки, застрахователи, мобилни оператори, снабдители на вода и топлинна и електрическа сила. Обикновеният човек просто няма късмет да получи правораздаване при комбинацията арбитър, който отхвърля да чете и ползва законодателството в областта на потребителските разногласия + експерт, което величае монополиста до степен на истина от първа големина, чиито сметки не би трябвало да ревизира, а единствено да преписва почтително в заключението си. Естествените последствия от това са чувството за недостиг на правдивост и недоверието в правосъдната система. Намираме се на крачка от това хората да стопират да търсят отбрана на правата си от правосъдната система, тъй като процесът е муден, непосилен, комплициран и безценен, а прогнозата за обективен излаз не е добра.
Като ще се прави правосъдна промяна не може ли да се намерения Министърът на правораздаването или специфичен орган към него да провежда работата на движимостите лица, преводачите и тълковниците в цялата страна. Съдът да насочва искане до този орган като уточни от какъв специалист или преводач има потребност и за по кое време, само че не той да си го избира, а подобен да му бъде подсигурен от самостоятелна институция, която набира, ревизира годността на движимостите лица и разпределя работата им съгласно потребностите на правосъдната система.
Имаме късмет да използваме силата, отприщена от една злокобна преживелица и да извървим стъпките към промяна, която да е в полза на обществото или да продължим да се вършим, че проблемите не съществуват. Само от нас зависи в какъв свят ще живеем.
Адвокат Боряна Тончева, фейсбук
В понеделник заран в народен ефир видяхме образно какъв брой крещяща е потребността от правосъдна промяна. Но същинска, а не имитираща, поръчкова, писана на коляно, политически угодна и безполезна за обществото. Мисля, към този момент на всички е ясно, че няма никакво значение дали Главният прокурор се споделя Иван или Борислав. Картинката е същата. Смяната на единия с другия не е и не може да бъде правосъдна промяна. Трима души, изглеждащи като тъкмо домъкнали се от плажа и кисели, тъй като някакви публицисти са им развалили летния рахатлък, обясниха по какъв начин законът, вещото лице и прокуратурата са отговорни за тяхното решение да пуснат един рисков човек да се разхожда на воля. Не мога да схвана ние с тия хора едно и също право ли сме учили. В еднакъв свят ли живеем?
Страшно е, че измежду нас се движат чудовища, способни да изтезават други човешки същества. За страдание такива хора е имало, има и ще има. Много по-страшното е, че сме се докарали до такава степен системата, която би трябвало да защищава обществото от такива хора да не действа по предопределение.
* Плашещо е от тримата окръжни съдии, постановили скандалното определение да не се е намерил най-малко един който да е прочел целия текст на член 129, алинея 2 от Наказателния кодекс? Все отново четенето не би трябвало да е мъчно за хора, приключили право и работещи като съдии. Вярно - текстът е дългичък. Няколко реда е. И на всичкото от горната страна като ги е изброил законодателят тия междинни телесни повреди взел, че скрил обезобразяването на лицето или на други елементи от тялото по средата на алинеята, та да е още по-трудно за горките магистрати да ги видят. Но въпреки всичко получават заплати тъкмо, с цел да четат и ползват закона. При това да го ползват в името на народа, а не в сгода на долни извратени червеи. Впрочем по въпросите за типовете телесни повреди и тяхното разграничение Пленумът на Върховния съд се е произнесъл още през 1979 година с Постановление № 3 от 27.09.1979 година по н. д. № 6/1979 година Ако някой от тримата герои в миналото е чел това разпореждане щеше да знае, че пострадванията дават отговор на класическа междинна телесна щета. Не ни би трябвало нов закон. Закон си имаме. Имаме и наложителна правосъдна процедура на Върховния съд по този въпрос. Ама няма кой да чете. Явно в Окръжен съд Стара Загора не четат ни кодекс, ни процедура на Върховния съд. Лято е. Що да се затормозяват хората с четене? По-лесно е да кажат дежурното опрощение, че прокурорът е отговорен и има дупка в закона. Да, но НЕ. Той прокурорът, че им е намазал ските си е по този начин, но те сами са се пуснали по надолнището.
* Ако инцидентно някой от тройния състав, в миналото въпреки всичко е чел цялата алинея 2 на член 129 от Наказателен кодекс и Постановлението на Пленума на Водоснабдителна система, то очевидно никой от тях не си е чел делото. В противоположен случай това, което са видели като фотоси и изложение в експертизата на вещото лице най-малко малко би трябвало да им е замязяло на обезобразяване на лицето или на други елементи от тялото? Ама то не е тяхното лице или тяло. Следователно няма проблем.
* Ако въпреки всичко толкоз единомислещо и безрезервно са приели, че е лека телесна щета, то четенето отново е трябвало да продължи, тъй като не всяка лека телесна щета се преследва по просба на потърпевшия. Тези, които са от частен темперамент са категорично и изчерпателно изброени в член 161, алинея 1 от Наказателен кодекс. Това, което се е случило с момичето не попада измежду изброените там леки телесни повреди. Ако въпреки всичко допуснем визията, че става дума за лека телесна щета, то тя е породена с особена свирепост поради броя на пострадванията. Със сигурност нанасянето на толкоз порезни рани, побоят, счупването на носа и обръсването на главата са били мъчителни и са траяли дълго. Телесна щета в изискванията на член 131, алинея 1, т. 9 от Наказателен кодекс не се преследва по просба на потърпевшия, а е закононарушение от общ темперамент и това всеки углавен арбитър би трябвало да го знае. При надлежно обвиняване може и в тази ситуация е трябвало да се вземе мярка за неотклонение. Съгласно Тълкувателно Решение № 2/2002 година по н. д. № 2/2002 година, Общо събрание на наказателната колегия НА Върховен касационен съд - досъдебното произвеждане има предварителен темперамент. Основната му задача е не да се реши делото всъщност, а да се съберат и ревизират доказателствените материали, нужни за правене на обвинителен акт и покачване на обвиняване пред съда. Тоест, в случай че тези съдии познаваха това основополагащо за работата им Тълкувателно решение, те не трябваше да се концентрират върху текста, по който е повдигнато обвиняването, а да изследват предпоставките по член 63, алинея 1 Наказателно-процесуален кодекс. А те са: да е налице обосновано съмнение, че обвиненият е направил закононарушение, което се санкционира с отнемане от независимост или друго по-тежко наказване, и доказателствата по делото да сочат, че съществува действителна заплаха обвиненият да се укрие или да извърши закононарушение. Поне за мен от изнесеното от самите съдии в медиите, а и от претекстовете по делото тези предпоставки са били налице. В общия случай за надалеч по-малко рискови действия обвинените изкарват по няколко месеца задържане под стража или домакински арест.
Никой не разяснява и остригването на горкото момиче, само че то единствено по себе си е закононарушение по член 143, алинея 1 Наказателен кодекс (принуда) и също се преследва от прокуратурата, т.е. и то е било независимо съображение да се вземе мярка за неотклонение против насилника.
Явно за някой хора загърнати в тоги и облечени във власт (съдебна) няма никакво значение какво написа в закона и какво има в кориците на делото. Те недосегаемите и несменяемите си имат вътрешно разбиране и личен морал, който изумително съответствува с този на причинителя.
И като че ли това момиче - воин е претърпяло малко от насилника си, та гаврата продължи с високомерното държание на някаква женица, дето си обичала работата. Само не разбрах кое обича – работата или заплатата, статута, парите за облекла и другите екстри на поста? Защото, в случай че си обича работата би трябвало да чете малко повече и да е на равнището на поста, който заема. Включително като е нажежила ситуацията до равнище на горски пожар да не се развява със свежа рокличка без ръкавче и за акцент - водно конче.
Няма по какъв начин да се подмине без забележка неприемливото правно незнание на един магистрат, който обществено пред десетки публицисти в живо предаване на 31.07.2023 година си разреши да разгласи имената на потърпевшата млада жена. Явно с изключение на, че не е чела добре нормите на член 129, алинея 2, член 131, алинея 1, т. 9 и член 161, алинея 1 от Наказателен кодекс тази арбитър не е чела и Закона за отбрана на персоналните данни, Общия правилник по отношение на отбраната на данните и член 64 от Закона за правосъдната власт. Тя нямаше никакво право да афишира имената на потърпевшата. Интересното е, че не загатна кой е насилникът. Неговите персонални данни, достолепие и благоденствие бяха предпазени от системата. И тя, както и той посегнаха на момичето. Нейните персонални данни изтекоха от устата на арбитър от Окръжен съд Стара Загора по време на утринен брифинг малко след 9 часа сутринта на 31.07.2023 година Откакто казусът доби популярност нито една медия не си разреши да оповести името на момичето преди звучно то да бъде казано от български магистрат. Всички с изключение на съдийката от Оценка за съвместимост Стара Загора се съобразиха с волята и страха на фамилията и околните, които не посочваха лицата си и не загатваха имена. Хората с право се опасяваха и нямат доверие на правосъдната система. След като тя не е способна да съблюдава даже елементарното предписание да опази в загадка самоличността на лицата, за които се отнасят правосъдните актове по какъв начин ще е способна да отбрани справедливостта? Съдът, оповестявайки имената на момичето не остави избор на нея и фамилията ѝ. Това може и да е за положително, тъй като отприщи такава вълна на съпричастност, че тези хора към този момент могат да не се опасяват. Всеки естествен българин е зад тях и ги поддържаме.
Преди да пишат следващите позиции в отбрана на един от своите от Съюза на съдиите в България е добре да се приземят малко и да си спомнят какво написа най-горе във всеки правосъден акт. Думичките са доста ясни: „ В ИМЕТО НА НАРОДА “. Според член 118 от Конституцията на Република България правораздаването се реализира в името на народа. Преди да упрекват хората, разпространяващи фотоси на съдията е добре от Съюза да проумеят, че тя тази арбитър сама си е направила профил в обществена мрежа и сама си е качвала там фотоси, каквито е решила за подходящо. Те са обществени по нейно предпочитание. След като тя не е сметнала за нужно да опазва в загадка фотосите на лицето и на дома си, то никой не е задължен да ѝ ги пази. По-сериозните въпроси на които системата би трябвало да отговори след случая са няколко:
Защо областен арбитър обществено пред десетки медии оповести имената на потърпевшото момиче макар отбраната на персоналните данни по ЗЗЛД, Общия правилник по отношение на отбраната на данните и член 64 от Закона за правосъдната власт? Тази арбитър не познава ли закона? Или го знае, само че не смята за нужно да го съблюдава? Ако по този начин ползва законодателството, регулиращо отбраната на персоналните данни, по този начин ли ползва и Наказателния кодекс?
Обществото получи високомерните отговори на тези въпроси. Сега се пита единствено дали Комисията за отбрана на персоналните данни и Инспекторатът към Висшия правосъден съвет ще се самосезират за инспекция по отношение на съответната арбитър и по отношение на Окръжен съд Стара Загора по отношение на нерегламентираното приключване на персонални данни на потърпевшото момиче. Именно такова държание на един магистрат уронва престижа на системата, а не популяризираните в медийното и интернет пространство от трети лица фотоси на този магистрат. Всеки човек самичък гради и уронва престижа си със личното си държание. На никой не му се дължи почитание просто тъй като е арбитър. Съдията е човек, претрупан с власт и отговорност. Ако ги носи с чест, в случай че познава закона и го ползва в името на народа със здрав разсъдък, обществото го почита. Ако чете закона изборно и го ползва още по-избирателно, в случай че търси и намира опрощение за всевъзможни извратени човешки действия не може да чака почитание.
Честната позиция на гилдията е сама да се огледа и да види кои нейни членове не дават отговор на стандартите на специалността и лепят петна върху всички почтени магистрати. Вместо да се грижат за имиджа на окръжните съдии, пуснали изрод да се движи измежду хората, да се бяха замислили по какъв начин се усещат районните арбитър и прокурор в Стара Загора, които са си свършили работата с чест, достолепие и грижа за обществото. За статистиката на тези хора им се водят черни точки. Едно вярно и морално определение на областен арбитър е анулирано. Как се усеща този човек? За неговото достолепие грижа ли ги е от Съюза на съдиите? Как на следващия ден този магистрат да ползва закона – по съвест и съгласно доказателствата, та да му анулират актовете или в унисон с общото безхаберие, та да пораства кариерно и да има положителна статистика на доказани безумия?
Смайващо в позицията на Съюза на съдиите е обвиняването, че хората си разрешават да разясняват случая без да го познават.
А Вие, дами и господа от този съюз по какъв начин си написахте позицията? Отидохте в Стара Загора и прочетохте делото в най-малки елементи? Или просто без да познавате случая заехте позицията на колежката си, тъй като Ви е колежка и няма значение дали е права или не?
Има по-висши полезности от това, което се пробвате да защитавате. Изровете си главите от пясъка и се огледайте в действителния живот, тъй като това, което сега стърчи високо и се развява пред погледа на обществото не е достолепие. Като желаете да отбраните сътрудника си – добре, но най-малко да бяхте влезнали в уеб страницата на Окръжен съд Стара Загора и да видите по кое време и по какъв начин е оповестено скандалното определение. Можехте да прочетете протокола от съвещанието и да видите вътрешните несъгласия в претекстовете на съда. Самите съдии са приели следното:
„ Безспорно, методът на осъществяване на тези пострадвания е извънредно нечовечен, като, това събитие, наред с предходните осъждания на обвинения за квалифицирани леки телесни повреди, сочи и на действителната заплаха същият да извърши закононарушение. Последните обстоятелства разкриват жалбоподателя и като персона с висока степен на социална заплаха, податлив към прояви на тежка физическа експанзия. “
Е като са открили особена свирепост и одобряват, че това е лека телесна щета, за какво са пренебрегнали член 131, алинея 1, т. 9 и член 161, алинея 1 от Наказателен кодекс?
Тяхното познаване и използване на закона всички го видяхме. Ама това ли е и Вашето целокупно мнение, морал и равнище на правни знания?
Ако Съюзът на съдиите желае да бъде потребен на членовете си, а за какво не и на обществото, което с налозите и осигуровките, които заплаща устоя цялата правосъдна система, нека поразгледа самичък уеб страницата на Окръжен съд Стара Загора и да види какъв брой правилно и навреме се афишират правосъдните актове по наказателни каузи. Честно да си кажа до през вчерашния ден не би ми хрумнало да проверявам този уебсайт, тъй като нямам каузи в Стара Загора. Обаче провокациите ми идват допълнително. Вчера едни хора, извънредно неподобаващо облечени за обстановката, която желаеха да разясняват за следващ път натъртиха,че съдиите приказват с актовете си, че не дължат пояснения за тези актове и всичко е казано в тях. Отново станахме очевидци на следващ надменен опит хората, които не са част от правосъдната система да бъдат показани като навалица нищо неразбиращи простаци. Та взех решение да видя какъв брой съзнателно от Оценка за съвместимост Стара Загора си афишират актовете, които ние простите не би трябвало да разясняваме. Направих незадълбочен обзор на раздела „ Съдебни актове “ в Единния портал за електронно правораздаване в частта наказателни каузи на Оценка за съвместимост Стара Загора. Оказа се, че там за интервала от 01.01.2023 година до 31.07.2023 година има данни за общо 2372 акта по наказателни каузи, включително присъди, решения, избрания, разпоредби и протоколи. От всички 2372 акта едвам 48 са налични на уеб страницата на съда в границите на Единния портал за електронно правораздаване. От качените присъди единствено пет са оповестени с претекстовете към тях. Седем са без оповестени претекстове. На една са качени претекстовете, само че не и самата присъда. Има и 26 присъди, на които не са оповестени нито диспозитив, нито претекстове. Приемам, че за последните има законово ограничаване. Не разбирам обаче по каква причина се икономисва издание на претекстове към присъди, които са обществено оповестени в ЕПЕП. Мотивите не са написани в течение на месеци след оповестяване на присъдата? Или ги има, само че от съда не смятат за нужно да ги оповестяват? Трудно е обществото да си направи заключения по какъв начин работи един съд, когато той не смята за нужно да разгласява актовете си. Още по-трудно е, когато в този съд правосъдната защита пази вратите на залите от аудитория и медии в другояче обществени процеси. От кого и за какво се криете благи хора? Така ли мислите, че се гради доверие в правораздаването? Ако не Ви харесва и мъчно понасяте вниманието към работата Ви, може би би трябвало да помислите да се ориентирате към специалности, които в по-малка степен засягат обществения интерес.
Случаят от Стара Загора сигурно не е единствен. Той обаче преля чашата на търпимостта освен към насилниците, само че и към институциите, които обезпечават безнаказаността на същите. На всички ни е ясно, че в случай че системата си беше свършила работата с това безличие в точния момент, то в никакъв случай не би имало опцията да посегне на момичето.
Защо системата не работи вярно? Ако слушаме тримата герои от вчерашния брифинг виновността е в закона, вещото лице и прокурора. Ние закон си имаме. Той е много явен. Имаме си и правосъдна процедура на Водоснабдителна система и Върховен касационен съд по какъв начин да се ползва законът в такива случаи. Явно не всички съдии четат задоволително съществуващите закони и правосъдна процедура. Защо да чакаме, че същите тези хора на следващия ден ще четат нови закони? Най-вероятно публичният напън ще докара до промени в Наказателен кодекс. Ще се доразвие описът с типовете телесни повреди. Ще се прибавят още квалифицирани сформира. Ще се усилят размерите на наказванията. Но дали това ще промени съзнанието на хората, чието обвързване е да ползват закона? Не е допустимо здрав човешки разсъдък да направи цялостен лист на извращения, които да се одобряват за междинна телесна щета. Все нещо отново ще се пропусне и отново ще има опрощение за неуместни правосъдни актове. Проблемът не е в закона, а в хората, които го ползват погрешно. Решението не е в раздуване на наказателния кодекс до древен размери. Решението е по-просто. Трябва да се планува законов механизъм на съдии, които не четат и не ползват закона съгласно точния му смисъл или бавят до безпаметност делата си да им бъде отнемана така наречен „ несменяемост “. С държанието си такива облици вредят на обществото и унищожават репутацията на съзнателните магистрати и на системата като цяло. Нали си приказваме за правосъдна промяна. Когато в член 129, алинея 3 от Конституцията е въведен този институт догатката е било, че в системата ще има единствено морални и готови хора, които би трябвало да са предпазени от политически, стопански и други нерегламентирани въздействия. А когато хората изначално нямат качествата за тази работа, само че са намерили метод да стигнат до нея, или в течение на времето са се понесли по течението и гледат официално на досиетата по бюрата си – като папки, а не като човешки ориси, или са се изчерпали за специалността, би трябвало ли да продължат да я упражняват до пенсия? Доколко са потребни такива магистрати за обществото и за системата, към която се числят?
Спокойствието, което дава несменяемостта явно кара някои хора да се усещат непогрешими и безкритични към решенията си. Очевидно им дава възприятие за предимство над останалите и ги кара да се присмиват с пренебрежение над елементарния човек.
По тематиката с движимостите лица, повдигната в проблема Стара Загора също може да се приказва доста. Тя е още по-болезнена по цивилен и търговски каузи. Списъците с движимости лица към окръжните съдилища са цялостни с хиляди имена. Реално обаче се назначават оскъдна част от тях. Много пъти съм се чудила за какво се вписват толкоз специалисти, а след това съдът работи с малко на брой от тях. Не е ли по-правилно и с движимостите лица да се действа като със съдиите – да се избират на инцидентен принцип? Предполага се, че откакто са включени в този лист имат познанията и квалификацията да бъдат назначавани по каузи. Защо тогава някои от тях в никакъв случай не получават късмет да създадат експертиза? Защо в залите виждаме едни и същи движимости лица? При някои типове експертизи това е обяснимо, тъй като има малко специалисти. В всеобщите цивилен и търговски разногласия обаче, в които са нужни знания по стопанска система и счетоводство това няма опрощение. Странно е по какъв начин съдът се доверява постоянно на едни и същи специалисти, които даже не вървят при монополистите, а се доверяват категорично на хвърчащи неподписани извлечения, предоставяни им от банки, застрахователи, мобилни оператори, снабдители на вода и топлинна и електрическа сила. Обикновеният човек просто няма късмет да получи правораздаване при комбинацията арбитър, който отхвърля да чете и ползва законодателството в областта на потребителските разногласия + експерт, което величае монополиста до степен на истина от първа големина, чиито сметки не би трябвало да ревизира, а единствено да преписва почтително в заключението си. Естествените последствия от това са чувството за недостиг на правдивост и недоверието в правосъдната система. Намираме се на крачка от това хората да стопират да търсят отбрана на правата си от правосъдната система, тъй като процесът е муден, непосилен, комплициран и безценен, а прогнозата за обективен излаз не е добра.
Като ще се прави правосъдна промяна не може ли да се намерения Министърът на правораздаването или специфичен орган към него да провежда работата на движимостите лица, преводачите и тълковниците в цялата страна. Съдът да насочва искане до този орган като уточни от какъв специалист или преводач има потребност и за по кое време, само че не той да си го избира, а подобен да му бъде подсигурен от самостоятелна институция, която набира, ревизира годността на движимостите лица и разпределя работата им съгласно потребностите на правосъдната система.
Имаме късмет да използваме силата, отприщена от една злокобна преживелица и да извървим стъпките към промяна, която да е в полза на обществото или да продължим да се вършим, че проблемите не съществуват. Само от нас зависи в какъв свят ще живеем.
Адвокат Боряна Тончева, фейсбук
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ