Презрението на Русия към България
Един въпрос, на който би трябвало да си отговорим е по какъв начин да се оправим с презрението, което Русия изпитва към България. Знам, че това е прекомерно общо изказване, само че то има голям брой съответни прояви. Една от тях беше методът, по който беше спрян Южен поток.
Това разяснява в профила си във Facebook Юлиян Попов.
Путин отиде в Турция и от Турция съобщи, че България е изгубила суверенитета си. Можеше да го каже от Москва. Или да мълчи. Но PR дизайнът беше направен, с цел да излъчи обществено пренебрежение към неблагодарниците. Затова от Турция. Южен поток беше един напоен от несръчност, лакомия, корупция и икономическа некомпетентност план, който беше стартиран по най-нескопосания вероятен метод, основно от съветска страна.
Но Путин реши, че ние би трябвало да го приемем безусловно, тъй като е подарък. Като Освобождението. Излъга по най-нелепия метод, казвайки, че сме се отказали от 400 милиона на година. А казусът беше като новата Лада на Гарабед, дето новината била вярна, единствено че не била Лада, а моторетка, не била нова, а остаряла и не си я бил купил, а му я били откраднали. Същата обществена безочливост показва Руският патриарх. Питайте Първанов по какъв начин е чакал пред кабинета на “Владимир”, същото пренебрежение.
Истории доста. Презрение, родено от цялостна некомпетентност на визията за себе си или за другия. Презрение, родено от личния ти неуспех. От това, че си пренебрегнат в периферията, откакто половин век си се перчил, че си велика мощ с искания за най-великата. Презрение, родено и от презрението към личния ти народ, към всички тези нещастни хора, на които си им заместил свободата с извадена от XIX-ти век недоразбрана имперска идеология. Презрение родено от високата цена на петрола, върху който една тайфа е поставила ръка.
И пренебрежение, подхранвано от нашето национално терзание и плашливост от това да погледнем в очи личната си история и личния си интерес. Има елементарен принцип за справяне с гамени, които се пробват да те тормозят. Тормозиш ги назад. Ритваш ги в кокалчетата. Това е потвърдено единственият метод. Това е и единственият метод да установиш връзки на почит. Затова единствената съответна реакция на българския президент е да наругае патриарха. Трябваше да го наругае още на място. Когато го назидаваше, че медиите би трябвало да отразят думите му, спонтанната реакция трябваше да бъде “ нашите медии са свободни и не аз вземам решение какво да пишат”.
Не че са толкоз свободни, само че това е верният отговор. Тук не става дума за признателност и непризнателност, а за хигиена и почит. Ако желаеме да се гънем под презрението на една тежко уязвена страна, да се гънем. Да си споделяме, ами да не ги дразним, ще мине. Изборът е наш. Радва ли ни да живеем с нечие пренебрежение, като оная гнида, която се показва за български публицист в Москва и подарява сукмани и цветя на танцьорката на съветското външно министерство, или желаеме да посечем порива на пренебрежение. Въпрос на самочувствие и обикновена смелост.
*Заглавието е на редакцията
Това разяснява в профила си във Facebook Юлиян Попов.
Путин отиде в Турция и от Турция съобщи, че България е изгубила суверенитета си. Можеше да го каже от Москва. Или да мълчи. Но PR дизайнът беше направен, с цел да излъчи обществено пренебрежение към неблагодарниците. Затова от Турция. Южен поток беше един напоен от несръчност, лакомия, корупция и икономическа некомпетентност план, който беше стартиран по най-нескопосания вероятен метод, основно от съветска страна.
Но Путин реши, че ние би трябвало да го приемем безусловно, тъй като е подарък. Като Освобождението. Излъга по най-нелепия метод, казвайки, че сме се отказали от 400 милиона на година. А казусът беше като новата Лада на Гарабед, дето новината била вярна, единствено че не била Лада, а моторетка, не била нова, а остаряла и не си я бил купил, а му я били откраднали. Същата обществена безочливост показва Руският патриарх. Питайте Първанов по какъв начин е чакал пред кабинета на “Владимир”, същото пренебрежение.
Истории доста. Презрение, родено от цялостна некомпетентност на визията за себе си или за другия. Презрение, родено от личния ти неуспех. От това, че си пренебрегнат в периферията, откакто половин век си се перчил, че си велика мощ с искания за най-великата. Презрение, родено и от презрението към личния ти народ, към всички тези нещастни хора, на които си им заместил свободата с извадена от XIX-ти век недоразбрана имперска идеология. Презрение родено от високата цена на петрола, върху който една тайфа е поставила ръка.
И пренебрежение, подхранвано от нашето национално терзание и плашливост от това да погледнем в очи личната си история и личния си интерес. Има елементарен принцип за справяне с гамени, които се пробват да те тормозят. Тормозиш ги назад. Ритваш ги в кокалчетата. Това е потвърдено единственият метод. Това е и единственият метод да установиш връзки на почит. Затова единствената съответна реакция на българския президент е да наругае патриарха. Трябваше да го наругае още на място. Когато го назидаваше, че медиите би трябвало да отразят думите му, спонтанната реакция трябваше да бъде “ нашите медии са свободни и не аз вземам решение какво да пишат”.
Не че са толкоз свободни, само че това е верният отговор. Тук не става дума за признателност и непризнателност, а за хигиена и почит. Ако желаеме да се гънем под презрението на една тежко уязвена страна, да се гънем. Да си споделяме, ами да не ги дразним, ще мине. Изборът е наш. Радва ли ни да живеем с нечие пренебрежение, като оная гнида, която се показва за български публицист в Москва и подарява сукмани и цветя на танцьорката на съветското външно министерство, или желаеме да посечем порива на пренебрежение. Въпрос на самочувствие и обикновена смелост.
*Заглавието е на редакцията
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ