Защо гражданските гласове в защита на Израел са толкова малко?
Един въпрос ме вълнува (даже по-точно е да кажа " изтезава " ) напоследък. И той е: за какво гражданските гласове в отбрана на Израел са толкоз малко, а и някак звучат свито? В същото време всяка последваща пропалестинска проява в някой от европейските градове е по-многолюдна от миналата.
Когато на 24 февруари 2022-ра Русия атакува Украйна, военната експанзия на Путин вкара в нова фаза разразилите се в редица общества (включително и в българското) още по време на пандемията кибер цивилен войни. За модерните, разслоени и мощно сегментирани социуми, имунизациите против COVID-19 се трансфораха в генералната линия, която условно, само че изрично разделя едно общество на " цивилизована " и " нецивилизована " съставка.
Може би за мнозина (които не са обърнали внимание на анексирането на Крим през 2014-та) експанзията на Путин пристигна изведнъж и изненадващо. Но горчивата истина е, че ние бяхме готови за тази война и в обществен проект бяхме безусловно подготвени да се включим в нея.
Чрез обществените мрежи и с език, имитиращ война (силно нараняващ, ненавиждан, афектиран, унищожителен) ние интензивно се включихме да отстояваме страна в спора, надграждайки предходното разделяне по линията " про-антиваксъри ". Профилите, подкрепящи Русия си сложиха съветски флагове, профилите, които поддържаме Украйна, си сложихме украински флагове, и нашата война стартира. На бойното поле на Фейсбук ние се опитахме — до момента в който украинците отбраняваха земята си — да разгадаем личните си морални и обществени алтернативи и с неспирни откоси от думи да запълним окопите на нашето разделяне. Така за не една и две европейски страни, в това число и за нашата, войната в Украйна се трансформира в identity war.
И защото динамичността на кибер гражданската война следва тази на действителния фронт, последователно и в двете страни стартира да се вижда отмалялост. Според мен умората е по-голяма при нас, които сме на страната на Украйна, защото при нас става въпрос доста повече за самодейност и човешка спонтанност, до момента в който при другата страна е налице сериозна дългогодишна пропагандна самодейност.
Още нещо: конфликтите в обществените мрежи сред проукраински настроените хора и русофилите не доведоха даже до фасадна социална естетика, а още повече задълбочиха обществената непоносимост. А умората, за която към този момент споменахме, напълно естествено води до все по-голям отвод от разговор и от игнориране на значими обществени събития, каквито са изборите да вземем за пример. България е образец за това, само че не сме единствено ние — в Щатите ситуацията е същото, изборите от ден на ден са конфликт на извънредно политизирани ядра и все по-малко са инструмент за възстановяване на управническия и административен потенциал на съответната страна.
Когато на 7 октомври 2023-та терористите от " Хамас " нападнаха Израел, убивайки и отвличайки, в това число дами и деца, мнозина осъдиха експанзията, само че очевидно гражданската поддръжка беше незадоволителна и гласовете в отбрана на атакуваните бяха малко. И защото предходната седмица се означиха 85 години от " Кристалната нощ " ще напомня, че през 1938-ма също е било по този начин: бранителите на евреите просто са били прекомерно малко.
За страдание, разбирам аргументите, заради които просемитските гласове са незадоволителни. За разлика от войната в Украйна, нападението над Израел няма характера на identity war за всички нас. Ако мога да го кажа напълно цинично, гласът в отбрана на евреите е с ниско value в обществените мрежи. Това просто би бил глас в отбрана на нападнатите, само че не и глас в името на лайковете.
Не би трябвало да забравяме и още нещо: евреите постоянно са били от губещата страна на историята и за модерния човек — все по-навикнал на ядково мляко, на безглутеново всекидневие и на обществено обезпечено битие — е психически мъчно да избере страна, която исторически постоянно е била губеща. Инстинктът допуска да се следват спечелилите, а не тези, които са пращани в лагери.
За малко повече от месец тематиката " Палестина " съумя да избута експанзията на " Хамас " в ъгъла и " палестинската идея " навлезе в същински подем. Започна да се приказва за това какъв брой ужасяващо живеят хората в Газа, само че някак се неглижира ролята на " Хамас " в това тези хора да живеят така ужасяващо. Из цяла Европа на многохилядни шествия се развяха палестински флагове и към Израел започнаха да валят обвинявания, само че най-малко аз в последно време не слушам обвинявания към " Хамас ": главните виновници за ситуацията в Газа.
Виждаме и какъв брой привлекателна е палестинската тематика: като се стартира от интелектуалци, мине се през Грета Тунберг и се стигне до студенти в най-елитните университети в света. Изведнъж, освен това след терористична офанзива, проведена и извършена против Израел от територията на линията Газа, всички те блестящо и гневно се оповестиха в отбрана на Палестина. В същото време случаите на антисемитски прояви, на набези над евреи и на откровени антисемитски изявления фрапантно се усилиха.
Все по-често попадам на отзиви, че жителите на Газа не са " Хамас ". И евентуално в известна степен е по този начин, само че преди ние да разделим хората в Газа от " Хамас ", първо те би трябвало да го създадат. Когато стъпваш на терористичен акт, осъществен от " Хамас ", с цел да привличаш хора за идеята си, по-скоро се асоциираш с терористите, в сравнение с да се разграничаваш от тях.
Истински имам вяра, че в случай че тази територия " Газа " има някаква възможост да се трансформира в най-малко релативно обикновено място за живот, това може да стане единствено с поддръжката на Израел, а не с парите от " Хамас " и техните донори. Най-малкото, тъй като точно Израел има максимален интерес от това Газа да е безконфликтно място.
За да се случи това обаче,трябва да има Израел. И в случай че се върнем обратно в циничната ни и кошмарна човешка история, ще забележим, че в никакъв случай не е било нито съвременно, нито комфортно евреите да бъдат защитавани сега на тяхното тестване. Предполагам, заради тази причина на Бранденбургската врата в символ на взаимност с евреите пишеше: " Никога повече е в този момент ".
Защото, позицията има значение в този момент. После е единствено извинението и съжалението, които по формулировка са обречени на закъснялост.
----
Мартин Димитров е креативен шеф в една от огромните информационни компании у нас. Анализът е от му - публикуваме го с негово единодушие. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Когато на 24 февруари 2022-ра Русия атакува Украйна, военната експанзия на Путин вкара в нова фаза разразилите се в редица общества (включително и в българското) още по време на пандемията кибер цивилен войни. За модерните, разслоени и мощно сегментирани социуми, имунизациите против COVID-19 се трансфораха в генералната линия, която условно, само че изрично разделя едно общество на " цивилизована " и " нецивилизована " съставка.
Може би за мнозина (които не са обърнали внимание на анексирането на Крим през 2014-та) експанзията на Путин пристигна изведнъж и изненадващо. Но горчивата истина е, че ние бяхме готови за тази война и в обществен проект бяхме безусловно подготвени да се включим в нея.
Чрез обществените мрежи и с език, имитиращ война (силно нараняващ, ненавиждан, афектиран, унищожителен) ние интензивно се включихме да отстояваме страна в спора, надграждайки предходното разделяне по линията " про-антиваксъри ". Профилите, подкрепящи Русия си сложиха съветски флагове, профилите, които поддържаме Украйна, си сложихме украински флагове, и нашата война стартира. На бойното поле на Фейсбук ние се опитахме — до момента в който украинците отбраняваха земята си — да разгадаем личните си морални и обществени алтернативи и с неспирни откоси от думи да запълним окопите на нашето разделяне. Така за не една и две европейски страни, в това число и за нашата, войната в Украйна се трансформира в identity war.
И защото динамичността на кибер гражданската война следва тази на действителния фронт, последователно и в двете страни стартира да се вижда отмалялост. Според мен умората е по-голяма при нас, които сме на страната на Украйна, защото при нас става въпрос доста повече за самодейност и човешка спонтанност, до момента в който при другата страна е налице сериозна дългогодишна пропагандна самодейност.
Още нещо: конфликтите в обществените мрежи сред проукраински настроените хора и русофилите не доведоха даже до фасадна социална естетика, а още повече задълбочиха обществената непоносимост. А умората, за която към този момент споменахме, напълно естествено води до все по-голям отвод от разговор и от игнориране на значими обществени събития, каквито са изборите да вземем за пример. България е образец за това, само че не сме единствено ние — в Щатите ситуацията е същото, изборите от ден на ден са конфликт на извънредно политизирани ядра и все по-малко са инструмент за възстановяване на управническия и административен потенциал на съответната страна.
Когато на 7 октомври 2023-та терористите от " Хамас " нападнаха Израел, убивайки и отвличайки, в това число дами и деца, мнозина осъдиха експанзията, само че очевидно гражданската поддръжка беше незадоволителна и гласовете в отбрана на атакуваните бяха малко. И защото предходната седмица се означиха 85 години от " Кристалната нощ " ще напомня, че през 1938-ма също е било по този начин: бранителите на евреите просто са били прекомерно малко.
За страдание, разбирам аргументите, заради които просемитските гласове са незадоволителни. За разлика от войната в Украйна, нападението над Израел няма характера на identity war за всички нас. Ако мога да го кажа напълно цинично, гласът в отбрана на евреите е с ниско value в обществените мрежи. Това просто би бил глас в отбрана на нападнатите, само че не и глас в името на лайковете.
Не би трябвало да забравяме и още нещо: евреите постоянно са били от губещата страна на историята и за модерния човек — все по-навикнал на ядково мляко, на безглутеново всекидневие и на обществено обезпечено битие — е психически мъчно да избере страна, която исторически постоянно е била губеща. Инстинктът допуска да се следват спечелилите, а не тези, които са пращани в лагери.
За малко повече от месец тематиката " Палестина " съумя да избута експанзията на " Хамас " в ъгъла и " палестинската идея " навлезе в същински подем. Започна да се приказва за това какъв брой ужасяващо живеят хората в Газа, само че някак се неглижира ролята на " Хамас " в това тези хора да живеят така ужасяващо. Из цяла Европа на многохилядни шествия се развяха палестински флагове и към Израел започнаха да валят обвинявания, само че най-малко аз в последно време не слушам обвинявания към " Хамас ": главните виновници за ситуацията в Газа.
Виждаме и какъв брой привлекателна е палестинската тематика: като се стартира от интелектуалци, мине се през Грета Тунберг и се стигне до студенти в най-елитните университети в света. Изведнъж, освен това след терористична офанзива, проведена и извършена против Израел от територията на линията Газа, всички те блестящо и гневно се оповестиха в отбрана на Палестина. В същото време случаите на антисемитски прояви, на набези над евреи и на откровени антисемитски изявления фрапантно се усилиха.
Все по-често попадам на отзиви, че жителите на Газа не са " Хамас ". И евентуално в известна степен е по този начин, само че преди ние да разделим хората в Газа от " Хамас ", първо те би трябвало да го създадат. Когато стъпваш на терористичен акт, осъществен от " Хамас ", с цел да привличаш хора за идеята си, по-скоро се асоциираш с терористите, в сравнение с да се разграничаваш от тях.
Истински имам вяра, че в случай че тази територия " Газа " има някаква възможост да се трансформира в най-малко релативно обикновено място за живот, това може да стане единствено с поддръжката на Израел, а не с парите от " Хамас " и техните донори. Най-малкото, тъй като точно Израел има максимален интерес от това Газа да е безконфликтно място.
За да се случи това обаче,трябва да има Израел. И в случай че се върнем обратно в циничната ни и кошмарна човешка история, ще забележим, че в никакъв случай не е било нито съвременно, нито комфортно евреите да бъдат защитавани сега на тяхното тестване. Предполагам, заради тази причина на Бранденбургската врата в символ на взаимност с евреите пишеше: " Никога повече е в този момент ".
Защото, позицията има значение в този момент. После е единствено извинението и съжалението, които по формулировка са обречени на закъснялост.
----
Мартин Димитров е креативен шеф в една от огромните информационни компании у нас. Анализът е от му - публикуваме го с негово единодушие. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ