Притча: Не вярвай на егото
Един прекомерно непоколебим щраус, блестейки с блестящ престиж измежду другите, един път изнасяше сказка пред по-младите щрауси за превъзходството на техния жанр над всички останали твари по земята.
— Още римляните са ни познавали — посочи той, или по-точно, ние сме познавали римляните. Наричали са ни avis struthio, а ние сме ги наричали римляни. От гърците ни е пристигнало името struthion, което означиш „ трудопоклонник “, или най-малко би трябвало да значи това. Ние сме най-големите птици и затова най-съвършените.
Гръм от аплодисменти се разнесе измежду слушателите. Само един разумен щраус на име Оливър не показа общия екстаз.
— Но за разлика от колибрите не можем да летим обратно — сподели той на всеослушание.
— Колибрите стоят доста по-долу от нас — отвърна остарелият влъхва. — Ние преодоляваме трудности и дистанции, ние се движим непрекъснато напред.
Отново се разнесоха аплодисменти от всички щрауси с изключение на от Оливър.
— Ние снасяме най-големите и затова най-съвършените яйца!
— Яйцата на червеношийката са по-красиви — възрази Оливър.
— Но от тях не може да се излюпи нищо друго с изключение на червеношийки — аргументира се остарелият щраус. — Червеношийките са тесногръди фанатици, които мислят единствено за полянки и червеи.
Последваха продължителни аплодисменти, в които Оливър още веднъж не се включи. Мъдрият ментор продължи:
— За да се движим ни стигат четири пръста, а на Човека му трябват 10.
— Затова пък Човекът лети седнал, а ние въобще не можем да летим — отговори Оливър.
Старият щраус го изгледа сурово първо с едното око, а по-късно с другото.
— Човекът лети прекомерно бързо за свят, кръговиден като нашия — сподели той. — Има заплаха скоро да се самонастигне и да се сблъска в себе си. Така Човекът в никакъв случай няма да узнае, че Човекът е блъснал откъм гърба Човека.
Всички с изключение на Оливър отново откликнаха с гръмки аплодисменти.
— В случай на заплаха ние си заравяме главите в пясъка и ставаме невидими — продължи патетично остарелият влъхва. — Никой различен не е кадърен на същото.
— А от кое място да знаем, че не ни виждат, откакто ние самите не виждаме? — попита Оливър.
— Софистика! — викна остарелият щраус и всички след него, с изключение на Оливър, закрещяха „ софистика, софистика “, без да имат визия за смисъла на думата.
Точно тогава наставникът и слушателите дочуха тревожно чудноват звук, като от бързо приближаваща стихия. Оказа се обаче, че това не бе стихия, а плевел тътен от краката на стадо необуздани слонове, препуснали без боязън от каквото и да било. Всички с изключение на Оливър бързо заровиха глави в пясъка. Оливър избра да се крие зад една огромна канара, додето отмине тръбящата и трополяща стихия, и когато още веднъж се подаде, съзря пред себе си океан от пясък, кости и пера — тъй като единствено това бе останало от остарелия щраус и послушните му възпитаници. За да се увери въпреки всичко, Оливър ги извика подред на имената, само че не получи отговор, додето не стигна до личното си име.
— Оливър — изрече той.
— Тук, тук! — отвърна самичък на себе си Оливър и това бе единственият тон, който се чу измежду пустинята с изключение на далечния, глъхнещ громол някъде към хоризонта.
***
Не вярвай на личното си его, то вижда единствено себе си - не вижда рисковете и заплахите, нито действителността и опциите.
— Още римляните са ни познавали — посочи той, или по-точно, ние сме познавали римляните. Наричали са ни avis struthio, а ние сме ги наричали римляни. От гърците ни е пристигнало името struthion, което означиш „ трудопоклонник “, или най-малко би трябвало да значи това. Ние сме най-големите птици и затова най-съвършените.
Гръм от аплодисменти се разнесе измежду слушателите. Само един разумен щраус на име Оливър не показа общия екстаз.
— Но за разлика от колибрите не можем да летим обратно — сподели той на всеослушание.
— Колибрите стоят доста по-долу от нас — отвърна остарелият влъхва. — Ние преодоляваме трудности и дистанции, ние се движим непрекъснато напред.
Отново се разнесоха аплодисменти от всички щрауси с изключение на от Оливър.
— Ние снасяме най-големите и затова най-съвършените яйца!
— Яйцата на червеношийката са по-красиви — възрази Оливър.
— Но от тях не може да се излюпи нищо друго с изключение на червеношийки — аргументира се остарелият щраус. — Червеношийките са тесногръди фанатици, които мислят единствено за полянки и червеи.
Последваха продължителни аплодисменти, в които Оливър още веднъж не се включи. Мъдрият ментор продължи:
— За да се движим ни стигат четири пръста, а на Човека му трябват 10.
— Затова пък Човекът лети седнал, а ние въобще не можем да летим — отговори Оливър.
Старият щраус го изгледа сурово първо с едното око, а по-късно с другото.
— Човекът лети прекомерно бързо за свят, кръговиден като нашия — сподели той. — Има заплаха скоро да се самонастигне и да се сблъска в себе си. Така Човекът в никакъв случай няма да узнае, че Човекът е блъснал откъм гърба Човека.
Всички с изключение на Оливър отново откликнаха с гръмки аплодисменти.
— В случай на заплаха ние си заравяме главите в пясъка и ставаме невидими — продължи патетично остарелият влъхва. — Никой различен не е кадърен на същото.
— А от кое място да знаем, че не ни виждат, откакто ние самите не виждаме? — попита Оливър.
— Софистика! — викна остарелият щраус и всички след него, с изключение на Оливър, закрещяха „ софистика, софистика “, без да имат визия за смисъла на думата.
Точно тогава наставникът и слушателите дочуха тревожно чудноват звук, като от бързо приближаваща стихия. Оказа се обаче, че това не бе стихия, а плевел тътен от краката на стадо необуздани слонове, препуснали без боязън от каквото и да било. Всички с изключение на Оливър бързо заровиха глави в пясъка. Оливър избра да се крие зад една огромна канара, додето отмине тръбящата и трополяща стихия, и когато още веднъж се подаде, съзря пред себе си океан от пясък, кости и пера — тъй като единствено това бе останало от остарелия щраус и послушните му възпитаници. За да се увери въпреки всичко, Оливър ги извика подред на имената, само че не получи отговор, додето не стигна до личното си име.
— Оливър — изрече той.
— Тук, тук! — отвърна самичък на себе си Оливър и това бе единственият тон, който се чу измежду пустинята с изключение на далечния, глъхнещ громол някъде към хоризонта.
***
Не вярвай на личното си его, то вижда единствено себе си - не вижда рисковете и заплахите, нито действителността и опциите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ