Той умира, за да живее!
Един турски офицер, тръгнал по следите му, посочениот изменник, с цел да залови Левски. Но какво видял на калната пътека преследвачът? Във вдлъбнатината от неговата стъпка се била събрала дъждовна вода и от нея добродушно пиела сърна. Трепнало сърцето на турчина и той си споделил: “Щом сърна пие вода от стъпките на този човек, значи той е светец ”. Върнал се в София и си подал оставката пред миралая.
Миралай Тефик бей – човек по ориенталски умен, искащ не просто да унищожи физически Левски, а да го превие и по този начин да смаже цялата парадайса, е изпитвал такова почитание, че е желал да помогне на този изумителен мъж. Може би на моменти е забравял, че са от два разнообразни свята, че са непримирими врагове!... Но Левски не подава ръка, не откупва живота си! Апостолът избира гибелта пред позора. Турчинът не е могъл да направи нищо!...
Тефик бей влиза умислен в кабинета си и в цялостно безмълвие смъква ордените. Не дава отговор на въпросите на своя зависещ. А след това признава провалянето си:
- Хитър и проникновен е... Умен човек, има почтени очи, които надълбоко в мене гледат... Ако не бях турчин и не бях миралай, щях да потегли след този човек!
- Ти си вманиачен, Тефик бей! –възкликва Орхан бей. –Неговите дири свършват до бесилото.
- Не! Започват от бесилото! Ти нищо не разбираш – ние с тебе живеем, с цел да умрем. Той умира, с цел да живее!...
Признанието на врага е най-голямото самопризнание за един боец. Един зложелател на всичко българско удря плесница в лицето на позора ни български и ни дава урок по чест и достойнство!...
