Един цар четял книга в своя дворец, а на входа

Един цар четял книга в своя замък, а на входа на двореца коларят поправял едно колело. Коларят оставил чука и длетото, влезнал в залата при царя и го попитал:

- Простете за любознанието, само че какво четете, господарю?

- Словата на мъдреците - отвърнал владетелят.

- А живи ли са още тези мъдреци? - попитал коларят.

- Не, мъртви са отдавна.

- Значи това, което четете, са единствено люспици от душите на античните хора.

- Как смееш ти, елементарният кочияш, да коментираш книгата, която аз, единственият измежду хората, чета? Ако имаш какво да кажеш - приказва, а в случай че не успееш да се оправдаеш, ще заповядам да те обезглавят!

- Вашият прислужник съди за това по своята работа, - отвърнал коларят. - Ако работя, без да бързам, не ми е мъчно, само че колелото излиза незадоволително крепко. Ако прекалено много бързам, ми става мъчно, и колелото не приляга. Ако не бързам, само че и не се бавя, ръцете ми като че ли работят сами, а сърцето им откликва. Не мога да опиша това с думи.
Тук има някаква загадка, която не мога да предам даже на личния си наследник, а и той не би могъл да я одобри от мен. Ето за какво, откакто работя към този момент 70 години и съм доживял дълбока напреднала възраст, аз към момента върша колела. Така и античните хора несъмнено са умрели, без да разкрият тайните си. Затова считам, че това, което четете, са люспици от душите на античните!