Радан Кънев: 1 трилион евро военен бюджет на ЕС би показал, че Европа е неуязвима от Русия
Един трилион евро за боен бюджет бибил пребогат политически знак, че Европа е военно неуязвима от Русия. Тези пари ще са премного, с цел да се реализира в действителност внезапно повишаване на отбранителните качества и мултиплициращ резултат върху цялата ни промишленост.
Това разяснява в изявление за Mediapoolбългарският евродепутатРадан Кънев. Той, дружно със своите сътрудници от ГЕРБ оферират на Урсула фон дер Лайен революционен бюджет на Европейския съюз (ЕС) за подсилване на отбранителните качества на блока.
Дарик разгласява интервютона Mediapool без редакторска интервенция:
Милитаризация е мощна дума, само че може би е уместно време да стартираме в Европа да приказваме с точните думи, а не с брюкселски увъртания. Така че да. Става дума за подготовка на бюджет, който да е кадърен да поддържа сигурността на Европа, в това число във времена на война. Този бюджет ще е доста друг от настоящия. Ние призоваваме за подготовка на бюджет с изключителни източници на финансиране, каквито са военновременните бюджети. Целта е да се създадт ясни гаранции, че Европа може да опази себе си.
Ние поддържаме концепцията военните разноски да бъдат извадени от изчислението на допустимия бюджетен недостиг. Но това надалеч не е задоволително. Различните страни в Европа имат разнообразни благоприятни условия да ангажират спомагателен дълг и спомагателен недостиг, което би довело до нееднаквост на това отбранително изпитание. Тук желая да подчертая категорично, че две от най-важните във военно отношение страни в Европа - Франция и Италия - са свръхзадлъжнели страни. Възлагането на тях, като топ производители на военно съоръжение да поемат спомагателен държавен дълг, би ги сложило в доста тежко състояние. Няма значение дали този дълг се пресмята от Брюксел или не се пресмята. Въпросът е по какъв начин се пресмята на финансовите пазари. Нашето предложение се концентрира върху други принадлежности. Ние предлагаме да се употребяват парите от Плановете за възобновяване и резистентност, които към момента не са вложени. Това са близо 40% от общата сума по Плана или към 300 милиарда евро.
Вторият инструмент е да се тегли военновременен дълг, който да обезпечи сигурността ни. Това ще бъде и най-проблемната точка. Ще има яростен спор през идващите месеци, само че се надявам той да не продължи дълго, тъй като ние нямаме доста време. Трябва да сме наясно - обща защита без общ дълг няма. Именно поемането на общ дълг от името на Европейския съюз, вероятно дружно с европейските сътрудници в НАТО, Норвегия и Обединеното кралство, ще бъде нужния знак към Русия и Съединени американски щати, че Европа е изцяло годна да се отбранява. Този знак е и най-голямата гаранция за мира на континента. Защото в случай че Европа покаже единение и покаже мощ и воля, шансът счупената съветска икономическа и военна машина да се насочи към европейска страна е на практика нулев.
В началото не е належащо да вършим извънредно огромно изпитание. Може да се стартира с 300 милиарда евро, които не са изразходени от механизма за възобновяване и резистентност, и имаме още към 200 милиарда евро от замразените съветски запаси в европейски ръце. Ако тази сума от 500 милиарда евро бъде дублирана посредством общ заем, ще стигнем до обща сума от порядъка на трилион евро. Това би било пребогат политически знак, че Европа е военно неуязвима от Русия. Тези пари ще са премного, с цел да се реализира в действителност внезапно повишаване на отбранителните качества и мултиплициращ резултат върху цялата ни промишленост.
Точно по този начин. Междувременно националните вложения в защитата също би трябвало да се усилват.
Аз съм уверен, че Европа може да се оправи със опасността от Русия изрично.
Но има един непрекъснат нуклеарен шантаж, който Кремъл по този начин или другояче съумява да прокара. А и значително европейски политици са показвали, че се хващат на него. Самата Украйна има потребност от оръжия, които сега се доставят единствено от Съединени американски щати.
Това, от което Европа би трябвало да се отбрани, е провокативно държание на Русия. Реалният риск пред нас е в допълнение утежняване на връзките сред Европа и Съединени американски щати да докара до реализация на една много нескрита опасност от страна на американската администрация, че ще насърчи гангстерско държание от страна на режима в Кремъл. Подобно държание би се изразило в провокации против обособени страни от някогашния руски блок. Русия ще тества дали волята на техните съдружници е задоволителна, с цел да им се помогне на дело, а не на думи. А това няма нищо общо с нуклеарната опасност по същността си. И тъкмо против такова държание ние би трябвало да имаме доста явен, предпазен отговор. Първо посредством общия дълг заявяваме общата подготвеност да отговорим. И второ, че имаме задоволително запас за този отговор. Ние подобен запас, без подозрение, в случай че сме единни, имаме и сега.
Ние изпратихме писмото през днешния ден (петък, б.а.). Реакция ще чакаме в директно бъдеще. Нямаме подозрение, че това писмо ще провокира спорни реакции. Това е и неговата цел. Ние не търсим следващото изказване, на което всички да ръкопляскат и от което нищо да не произлезе. Целта е да се предизвикат съответни стъпки, които това предложение да провокира.
В рамките на групата на ЕНП има две разнообразни позиции по въпроса дали би трябвало да се взима общ външен дълг за защита. Няма да ви изненадам, в случай че кажа, че северните страни са скептични. Те постоянно са скептични към взимането на общ външен дълг. Тук към този момент е въпрос на спор и разбиране.
Аз мисля, че диалозите на Тръмп с президента на Франция и английския министър председател дадоха начало на нещо като разведряване. Преговорите, които текат с Украйна по реалистична договорка за създаване на минерални залежи в страната, също са знак за разведряване. По това аз съм по-скоро сдържан оптимист. Но самият факт, че поставяте въпроса, употребявайки думата " разведряване ", демонстрира какъв брой са рискови нещата и какъв брой рискови ще бъдат. Най- дребното в границите на четиригодишния мандат на Доналд Тръмп. Моето очакване е, че това залага опасности, които ще продължат надалеч оттатък този мандат. Ние се намираме в кардинално нова политическа действителност и би трябвало да се съобразяваме с най-важния приоритет на всяка обществена власт - сигурността.
Не бих желал да влизам в подобен вид диалог. Това е методът, по който Путин, Си Цзипин и Тръмп разсъждават за света в имперски категории от края на 19 ти век. Единствено Великите сили са нови. Великите сили са Съединени американски щати и Китай. Русия е бандит, който стои разполагаем и на двете. Очевидно в сегашната обстановка Европа би трябвало да е обществото – европейското общество, тъй като аз имам вяра, че ние имаме такава еднаквост. Ние би трябвало да сме хората, които да наложат светът да не се връща към модела на тази имперска делба на света, толкоз присъщ за интервала в края на 19-ти век. Този модел е директно виновен за две международни войни и десетки, десетки милиони жертви.
Аз не чакам да се пренастрои, за жалост, тъй като българската външна политика през последните години има безпределно конформистки темперамент. Не употребявам думата " дупедавци ", тъй като не желая да сътворявам ненужно напрежение. Ясно е, че на тези хора, които са привикнали да слугуват във всяка посока, която може да им донесе малко повече изгода, ще им стане по мъчно. Те ще би трябвало да стартират да се въртят по-бързо. Те са привикнали да се въртят. Въпросът е, че от време на време от скоростта ти се завива свят.
На мен ми се желае новата обстановка да докара до смяна в българската външна политика, която да стъпи на национални правила и национални цели. Но това е нещо, което не сме виждали доста от дълго време - от четвърт век.
Естествено, че ги развързва. Аз тук бих перефразирал Достоевски: Ако няма Бог, всичко е разрешено. Явно, че за някои хора, напълно освен в Източна Европа, а по целия свят важи логиката: Ако има Тръмп, всичко е разрешено.
Ако водачът на свободния свят, както тук все по-ясно се обрисуват кавичките, може да се държи като автократ в личната си страна, за какво да не могат Вучич или Орбан? Или който и да е да се държи като автократ в своята страна. Ако водачът на свободния свят заплашва съдружниците си с анексиране на територии, за какво да не се замисли Вучич за възобновяване на военните спорове в Босна и Косово?
Защо да не стартира да мисли някой в Централна Европа за преначертаване на граници, които са исторически признати като несправедливи? Защо да не стартира някой в България, който цялостен живот е слугувал не доста скрито на съветските ползи, да стартира да си мисли не може ли България още веднъж да слугува очевидно на Русия? След като водачът на западния блок общо взето най-малко на думи към този момент ѝ слугува. Това е главният риск, пред който сме изправени. Моята вяра е, че точно заради мащаба на риска това ще докара до консолидация на хората, които не желаят да се върнем в 19 век с всичките му ужаси.
Това разяснява в изявление за Mediapoolбългарският евродепутатРадан Кънев. Той, дружно със своите сътрудници от ГЕРБ оферират на Урсула фон дер Лайен революционен бюджет на Европейския съюз (ЕС) за подсилване на отбранителните качества на блока.
Дарик разгласява интервютона Mediapool без редакторска интервенция:
Милитаризация е мощна дума, само че може би е уместно време да стартираме в Европа да приказваме с точните думи, а не с брюкселски увъртания. Така че да. Става дума за подготовка на бюджет, който да е кадърен да поддържа сигурността на Европа, в това число във времена на война. Този бюджет ще е доста друг от настоящия. Ние призоваваме за подготовка на бюджет с изключителни източници на финансиране, каквито са военновременните бюджети. Целта е да се създадт ясни гаранции, че Европа може да опази себе си.
Ние поддържаме концепцията военните разноски да бъдат извадени от изчислението на допустимия бюджетен недостиг. Но това надалеч не е задоволително. Различните страни в Европа имат разнообразни благоприятни условия да ангажират спомагателен дълг и спомагателен недостиг, което би довело до нееднаквост на това отбранително изпитание. Тук желая да подчертая категорично, че две от най-важните във военно отношение страни в Европа - Франция и Италия - са свръхзадлъжнели страни. Възлагането на тях, като топ производители на военно съоръжение да поемат спомагателен държавен дълг, би ги сложило в доста тежко състояние. Няма значение дали този дълг се пресмята от Брюксел или не се пресмята. Въпросът е по какъв начин се пресмята на финансовите пазари. Нашето предложение се концентрира върху други принадлежности. Ние предлагаме да се употребяват парите от Плановете за възобновяване и резистентност, които към момента не са вложени. Това са близо 40% от общата сума по Плана или към 300 милиарда евро.
Вторият инструмент е да се тегли военновременен дълг, който да обезпечи сигурността ни. Това ще бъде и най-проблемната точка. Ще има яростен спор през идващите месеци, само че се надявам той да не продължи дълго, тъй като ние нямаме доста време. Трябва да сме наясно - обща защита без общ дълг няма. Именно поемането на общ дълг от името на Европейския съюз, вероятно дружно с европейските сътрудници в НАТО, Норвегия и Обединеното кралство, ще бъде нужния знак към Русия и Съединени американски щати, че Европа е изцяло годна да се отбранява. Този знак е и най-голямата гаранция за мира на континента. Защото в случай че Европа покаже единение и покаже мощ и воля, шансът счупената съветска икономическа и военна машина да се насочи към европейска страна е на практика нулев.
В началото не е належащо да вършим извънредно огромно изпитание. Може да се стартира с 300 милиарда евро, които не са изразходени от механизма за възобновяване и резистентност, и имаме още към 200 милиарда евро от замразените съветски запаси в европейски ръце. Ако тази сума от 500 милиарда евро бъде дублирана посредством общ заем, ще стигнем до обща сума от порядъка на трилион евро. Това би било пребогат политически знак, че Европа е военно неуязвима от Русия. Тези пари ще са премного, с цел да се реализира в действителност внезапно повишаване на отбранителните качества и мултиплициращ резултат върху цялата ни промишленост.
Точно по този начин. Междувременно националните вложения в защитата също би трябвало да се усилват.
Аз съм уверен, че Европа може да се оправи със опасността от Русия изрично.
Но има един непрекъснат нуклеарен шантаж, който Кремъл по този начин или другояче съумява да прокара. А и значително европейски политици са показвали, че се хващат на него. Самата Украйна има потребност от оръжия, които сега се доставят единствено от Съединени американски щати.
Това, от което Европа би трябвало да се отбрани, е провокативно държание на Русия. Реалният риск пред нас е в допълнение утежняване на връзките сред Европа и Съединени американски щати да докара до реализация на една много нескрита опасност от страна на американската администрация, че ще насърчи гангстерско държание от страна на режима в Кремъл. Подобно държание би се изразило в провокации против обособени страни от някогашния руски блок. Русия ще тества дали волята на техните съдружници е задоволителна, с цел да им се помогне на дело, а не на думи. А това няма нищо общо с нуклеарната опасност по същността си. И тъкмо против такова държание ние би трябвало да имаме доста явен, предпазен отговор. Първо посредством общия дълг заявяваме общата подготвеност да отговорим. И второ, че имаме задоволително запас за този отговор. Ние подобен запас, без подозрение, в случай че сме единни, имаме и сега.
Ние изпратихме писмото през днешния ден (петък, б.а.). Реакция ще чакаме в директно бъдеще. Нямаме подозрение, че това писмо ще провокира спорни реакции. Това е и неговата цел. Ние не търсим следващото изказване, на което всички да ръкопляскат и от което нищо да не произлезе. Целта е да се предизвикат съответни стъпки, които това предложение да провокира.
В рамките на групата на ЕНП има две разнообразни позиции по въпроса дали би трябвало да се взима общ външен дълг за защита. Няма да ви изненадам, в случай че кажа, че северните страни са скептични. Те постоянно са скептични към взимането на общ външен дълг. Тук към този момент е въпрос на спор и разбиране.
Аз мисля, че диалозите на Тръмп с президента на Франция и английския министър председател дадоха начало на нещо като разведряване. Преговорите, които текат с Украйна по реалистична договорка за създаване на минерални залежи в страната, също са знак за разведряване. По това аз съм по-скоро сдържан оптимист. Но самият факт, че поставяте въпроса, употребявайки думата " разведряване ", демонстрира какъв брой са рискови нещата и какъв брой рискови ще бъдат. Най- дребното в границите на четиригодишния мандат на Доналд Тръмп. Моето очакване е, че това залага опасности, които ще продължат надалеч оттатък този мандат. Ние се намираме в кардинално нова политическа действителност и би трябвало да се съобразяваме с най-важния приоритет на всяка обществена власт - сигурността.
Не бих желал да влизам в подобен вид диалог. Това е методът, по който Путин, Си Цзипин и Тръмп разсъждават за света в имперски категории от края на 19 ти век. Единствено Великите сили са нови. Великите сили са Съединени американски щати и Китай. Русия е бандит, който стои разполагаем и на двете. Очевидно в сегашната обстановка Европа би трябвало да е обществото – европейското общество, тъй като аз имам вяра, че ние имаме такава еднаквост. Ние би трябвало да сме хората, които да наложат светът да не се връща към модела на тази имперска делба на света, толкоз присъщ за интервала в края на 19-ти век. Този модел е директно виновен за две международни войни и десетки, десетки милиони жертви.
Аз не чакам да се пренастрои, за жалост, тъй като българската външна политика през последните години има безпределно конформистки темперамент. Не употребявам думата " дупедавци ", тъй като не желая да сътворявам ненужно напрежение. Ясно е, че на тези хора, които са привикнали да слугуват във всяка посока, която може да им донесе малко повече изгода, ще им стане по мъчно. Те ще би трябвало да стартират да се въртят по-бързо. Те са привикнали да се въртят. Въпросът е, че от време на време от скоростта ти се завива свят.
На мен ми се желае новата обстановка да докара до смяна в българската външна политика, която да стъпи на национални правила и национални цели. Но това е нещо, което не сме виждали доста от дълго време - от четвърт век.
Естествено, че ги развързва. Аз тук бих перефразирал Достоевски: Ако няма Бог, всичко е разрешено. Явно, че за някои хора, напълно освен в Източна Европа, а по целия свят важи логиката: Ако има Тръмп, всичко е разрешено.
Ако водачът на свободния свят, както тук все по-ясно се обрисуват кавичките, може да се държи като автократ в личната си страна, за какво да не могат Вучич или Орбан? Или който и да е да се държи като автократ в своята страна. Ако водачът на свободния свят заплашва съдружниците си с анексиране на територии, за какво да не се замисли Вучич за възобновяване на военните спорове в Босна и Косово?
Защо да не стартира да мисли някой в Централна Европа за преначертаване на граници, които са исторически признати като несправедливи? Защо да не стартира някой в България, който цялостен живот е слугувал не доста скрито на съветските ползи, да стартира да си мисли не може ли България още веднъж да слугува очевидно на Русия? След като водачът на западния блок общо взето най-малко на думи към този момент ѝ слугува. Това е главният риск, пред който сме изправени. Моята вяра е, че точно заради мащаба на риска това ще докара до консолидация на хората, които не желаят да се върнем в 19 век с всичките му ужаси.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ