Ежедневието в Древния Рим
Един характерен ден в Древния Рим започвал с лека закуска. След това римляните поемали към своите отговорности: сенаторите в Сената, земеделците на нивите, занаятчиите в работилниците. Градският плебс тръгвал да се шляе по улиците в търсене на опция за припечелване на някой непряк приход, както и да погледа многочислените улични фокусници и актьори или гладиаторските борби на стадиона.
Работата приключвала в следобедните часове, а след нея доста римляни отивали в публичните бани – само че освен по хигиенични аргументи, а и поради общуването с други хора. Около 15.00 ч. те обядвали, което също било опция за другарство.
Древният Рим представлявал комплицирано устроено общество, чието действие изисквало хора с разнообразни специалности. По-голямата част от черната работа била осъществявана от плебеи, само че те можели да бъдат също учители и лечители.
Самият римски жител можел да бъде, да вземем за пример, земеделец – каквито били повечето от жителите на провинцията. Също и боец ; военната работа била опция за хората от по-бедните съсловия да получават постоянна заплата, а след уволняване от армията (службата продължавала 20 години) да получат добър имот или избрана парична сума. За бедняците това било добър метод да повдигнат своя обществен статус.
Мнозина римляни се занимавали с търговия . Римските търговци продавали и купували всевъзможни артикули в разнообразни елементи на империята. До огромна степен точно те развивали стопанската система и създали Рим богат.
Занаятчиите били значими за империята, тъй като произвеждали всичко, от което римляните се нуждаели – от кухненски съдове до изящни декорации, както и оръжия за армията. Някои майстори предавали уменията си по завещание, като занаятът бил фамилен. Робите също можели да бъдат занаятчии и да работят в огромни работилници, където произвеждали многочислени домашен артикули.
В Древния Рим хората обичали да се забавляват, тъй че постоянно имало доста актьори, музиканти, танцьори, състезатели с колесници и гладиатори.
Юристи, учители и инженери нормално ставали най-вече римски граждани; само че в случай че един плебей бил просветен, той също можел да получи, да вземем за пример, място за преподавател.
Административният уред на античния Рим бил голям и се състоял от доста служители . Имало всевъзможни държавни длъжности: от събирачи на налози и писари до най-високите постове – сенаторските. Сенаторите били най-богатите и най-влиятелни хора и оставали на поста си пожизнено; затова и от време на време в Сената имало до 600 души.
Семейството било доста значимо за римляните. Негов глава били бащата. От юридическо-правна позиция той бил негов цялостен стопанин. Въпреки това, нормално дамата оказвала мощно въздействие върху протичащото се в дома, защото тя се занимавала с финансите и ръководи семейството.
Римските момчета ходели в държавно учебно заведение след навършване на 7 години. На децата на заможните хора преподавали самостоятелни учители. Изучавали се четене, писане, математика, литература и изразителност. Някои богати родители наемали домашни учители и за девойките. Бедните хора не можели да вървят на учебно заведение.
Хранене. До следобеда множеството римляни ядяли малко. Но обядът бил значимо събитие, като започвал към 15.00 ч. и постоянно прекосявал във вечеря. Обядвали полулегнали върху дивани. Богатите жители били обслужвани от плебеи. Хранели се напряко с ръце, като постоянно ги изплаквали. Типичното меню се състояло от самун, бобови растения (самият боб бил към момента чужд, докарали го след много епохи от Америка), риба, зеленчуци, сирене и сушени плодове. Имало и месо, само че в дребни количества. Храната на богатите римляни била разнообразна и гарнирана с причудливи сосове. Външният тип на ястието бил също толкоз значим, колкото и усетът му. В интерес на истината, някои ястия през днешния ден ще ни се сторят много странни – да вземем за пример, мишки или паунови езици.
Банкет, изобразен върху стенна живопис от Помпей (1 век). Снимка: Уикипедия
Облекло. Най-разпространената дреха била тогата – дълга дреха от няколко метра плат. Богатите носели бели тоги от вълна или лен. Някои цветове и орнаменти върху тогите можели да се носят единствено от избрани групи хора и в избрани случаи. Например, високопоставените сенатори и консули ходели в тоги с лилава линия, а черна роба се обличала единствено по време на печал.
С тогата било неловко да се върви, по тази причина тя по предписание била предопределена за излизане пред аудитория. Постепенно излязла от мода и след нея множеството хора носели туника, допълвайки я с покривало, когато било студено. Туниката напомняла дълга риза, препасвали я с колан. Богатите я носели като домашна дреха и я обличали под тогата. По принцип туниката била нормалната дреха на бедните римляни.
