Един тъжен мъж седи на разпаднала се пейка под изсъхнало

Един печален мъж седи на разпаднала се скамейка под сухо дърво в едно затънтено в полите на Пирин село и дърпа цигара след цигара, с мисълта да бяга надалеч от родината си, съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.

Селото е Влахи, родното място на войводата Яне Сандански, тук пътят свършва, по този начин както Сидер Седефчев вижда края на 23-годишния си непосилен труд.

Името му е също на челник, само че който даже не е ядосан. А тъжният мъж, към този момент не е мъж, той се е предал.

След като за повече от две десетилетия е възстановил античните каракачанските породи кучета, овце и кози.

Тъгата на Сидер е разследване от решение на ОбС-Кресна, съгласно което се желае той и животните му да изоставен село Влахи, тъй като било задръстено с тор и миришело.

Мирише на единствено трима от 6-та поданици. Те са в паритет, Сидер, брачната половинка му Елена и брат му Атила против тримата други. Да само че измежду жалбоподателите е и кметският наместник.

„ Преди години селото щеше да изгори, единствено аз имах пожарогасители, спасих му къщата на наместника, а той в този момент ме топи “, напомня Сидер.

За следващ път се удостоверява правилото „ няма ненаказано положително “. Срокът за напускането е продължен с още месец, вместо на 10 август, това би трябвало да стане месец по-късно.

Министърът на земеделието и горите отбрани във фейса Сидер, само че на процедура цялата държавна машина е впрегната против животните му, пращайки комисия след комисия, инспекция след инспекция. Такава имаше и в деня, когато го посетихме в призрачното село Влахи.

От диалога с пушещия обезверен мъж оставаме с чувството, че блеенето на овцете и козите, май няма връзка с шума на парите.

„ Вече желая да избягам оптимално надалеч от България, а по отношение на решението на ОбС-Кресна, че тук мирише на тор, вие кажете дали ви мирише, и имало ли е изобщо в миналото пътна мрежа, която животните унищожават “, пита може би единствено себе си Сидер Седефчев.

А пита себе си тъй като към този момент не знае какво още ще му се стовари на главата като компенсация за 23-годишния труд за развъждането на животните и издигнатото с двете му отрудени и мазолести ръце.

И споделя, че пътят го унищожават тежките камиони с дървен материал, а той викал от Кресна багери и булдозери и камиони да го възвръща от дълбоките коловози.

„ В момента виждам, че натискът се ускорява, мисля че ще се вразумят някои хора и в последна сметка ще се види, че вършим от мухата слон, само че истината е, че все по-силно ме притискат “, по този начин Седефчев дава отговор на въпроса по какъв начин ще се развият нещата след решението на Общинския съвет в Кресна.

А по отношение на сигнала, че тук има и бълхи, той твърди, че една няма да открият във фермите му, за разлика от домовете на тъжителите.

„ А като тръгнат да ревизират за тор и отстояния, съвсем няма плантация в Кресна, а и в България, в която да се съблюдават, а и не е належащо, тъй като на никое място в Европа няма условия за съблюдаване на отстоянията, наторява се с естествена тор “, безапелационен е Седефчев.

Според него всичко тук е издигнато не с пари, а с готовност и денонощен труд с двете му ръце.

„ А един мултимилионер от евросредства ще се занимава ли с овце и кози в село Влахи? “, пита риторично Седефчев.

А на въпроса какво мисли да прави по-късно решение на общинския съвет, Сидер отвръща: „ Не знам какво освен това отношение, аз имам искания, че съм направил нещо за тази страна от позиция на това и България в каталози и на интернационалните изложби да покажем локални породи “.

„ Имам искания че нищо не съм нарушил, а съм пристигнал в това село, с цел да работя непрекъснато, а в случай че някой си фантазира, че елементарно се изкарват пари от животни-заблуждава се, само че най-малко няма да умреш от апетит. А какво ли е: отвратих се от тази страна “, споделя с доста болежка и горест Седефчев

Той счита, че каракачаните са директни наследници на траките, и с доста труд са селекционирали каракачанската овца, която е планинска, доста близка генетично и фенотипно до дивите животни, за това тя наподобява на муфлон, прародителя на домашните овце.

„ Та каракачаните-номадите от древността са селекционирали трите породи-конете, с които придвижвали багажа си, а козите и овцете се употребявали за месо, мляко и вълна “, споделя Сидер.

Според него всичко почнало като концепция, като хоби-да се опитат да съберат няколко каракачански овце, останали по изолираните села и махали, и посредством селекция да утвърдят и консолидират този вид.

„ И с дълголетен труд успяхме да създадем реорганизация на породата, която сега е безусловно устойчива и изцяло дава отговор на описаното в остарялата литература. Тя е най продуктивната за тези пресечени терени и височини порода.

Запазвайки тези породи, ние резервираме местообитанието, избрахме името Влахи като синоним на „ власи “, които са синоним на каракачаните, първите-романизирани, а вторите-елинизирани.

Тук правим височинна промяна, първо започваме с паша към селото, след това се качват все по-нагоре, с цел да доближат до позволените алпийски пасища. Отглеждаме към 600 каракачански овце, наша бе самодейността да се проучат калоферските кози, въз основата на което доказахме, че в България има две обособени популации, ясно разграничими като фенотип, генезис и ареал. А броят им от 250 преди време в този момент е към 70 “, гаси цигарата и завършва диалога си Сидер.

Напускаме Влахи с цялостна газ по рехабилитирания, само че затрупан с натрошени камъни път, бягайки от прахоляка, който подвигаме. Така е и със Сидер, от ориста си няма по какъв начин да избягаш, кармата ти те застига и обгръща в облака на отчаянието.

Но какво от това, в най-древния шумерски епос „ Гилгамеш “ написа: „ Човек е смъртен, безсмъртни са делата му… “ /БГНЕС