Един сладичък, мил пудел разби на пух и прах мантрата

Един сладичък, благ пудел разруши на пух и прахуляк мантрата за умните, красивите и честни нови лица в българската политика и създаде нова спекулация на политическата сцена – „ Пудел-гейт “.

Разби я безусловно за минути, откакто назначеният от доскоро ръководещите ПП-ДБ основен секретар на Министерство на вътрешните работи Живко Коцев лъсна на фотоси с едно куче, носещо пачки с евро в муцуната си, с двама контрабандисти на цигари, полугол в сауната с единия, и с един часовник за най-малко 50 000 лева, подарен му от скъпите му другари Марин и Стефан Димитрови, задържани за ОПГ за контрабанда.

Редом до ченге номер 1 на фотосите с пуделчето се вижда и някогашният министър на Министерство на вътрешните работи, сегашен народен представител от ПП-ДБ Бойко Рашков, който до оня ден безусловно си беше сложил ореол на пръв герой против корупцията и мафията в страната.

България в действителност съвсем в никакъв случай в историята си не бе виждала сходен скандал, в който основният секретар на Министерство на вътрешните работи се гушка с кучетата по масите на контрабандисти и се търкаля гол в сауната с тях, а по-късно с цел да се измъкне от доста съществено обвиняване по този и други мотиви, отива право в Комисията за противопоставяне на корупцията и в ДАНС, с цел да даде показания против същите контрабандисти, против шефката на Агенция „ Митници “ Петя Банкова и против персонално назначилия я на този пост някогашен финансов министър Асен Василев.

Всички тези мръсотии по върховете на страната станаха известни от изтекли в общественото пространство два протокола от разпита на Коцев пред проверяващите и от фотосите с часовника, кучето, пачките, контрабандистите, Рашков и кръчмите с масите, грижливо защитавани в телефона на основния секретар на Министерство на вътрешните работи.

Как обаче реагираха назначилите го ПП-ДБ, които в деня на акцията против Банкова и на разпитите на Коцев към момента бяха на власт, е по-интересно от всеки път не тъй като не сме привикнали да ги виждаме в позата – „ корупция е всичко друго, в което ние не участваме “, а тъй като тези хора към момента претендират да са лицето на „ Промяната “ и моралният стожер на българската политика.

Всъщност ПП-ДБ реагираха като ощипани госпожици и единственото, което направиха те и обслужващите ги медии е да се разсърдят, че техните са хванати.

Реакцията беше мигновена, Атанас Атанасов, Христо Иванов, Кирил Петков, даже тогавашният министър председател на България Николай Денков, подкрепени от „ Дневник “, „ Капитал “, „ Медиапул “, „ Свободна Европа “, Андрей Янкулов от АКФ и още цяла плеяда анализатори и „ притежатели на свободната публицистика “, като един се произнесоха в духа на: „ Тук някой се опитва да омаскари нашите, някой ги е натиснал да си признаят, кой, за какво, по кое време, по какъв начин пусна протоколите и фотосите на Коцев, но те същински ли са “. Капиш? Важно е не от кое място са пачките в устата на сладкия пудел и часовникът за 50 000 лева, а е значимо кой е пуснал фотосите и протокола.

И тъй като всекидневно в живота се случва по този начин, че виновният разпознава виновността си най-често в другите, когато истината не му е угодна, незабавно заваляха дежурните обвинявания към прокуратурата (войната против която е единственият смисъл на съществуването на тези хора във властта и беше предстоящо отново тя да бъде нарочена) по какъв начин видиш ли била натискала някого да си признае закононарушение и видиш ли водела някаква мислена „ акция “ против другояче чистият като момина сълза основен секретар на Министерство на вътрешните работи.

И на дребните деца към този момент стана известно по какъв начин работи пропагандната машина на политическата клика към Христо Иванов, Атанас Атанасов, Асен Василев, Кирил Петков и компания. Един от тях пуска една или повече опорки пред медиите от фамилията на „ Капитал “-ци, а насетне в същите медии стартират да се въртят разбори, изявленията, мнения, проучвания и впрочем, които инцидентно или не удостоверяват тъкмо тезата на ПП-ДБ.

Ако пък би трябвало нещо да бъде медийно засилено, на въоръжение идват НПО-тата като Антикорупционен фонд, в които се плъзват „ следствия “, протоколи от разпити, фотоси, показания и така нататък, които след това фамилията на „ Капитал “-ци мултиплицира на вълни през един или два часа във всичките си разклонения.

Когато обаче на фотоси в общественото пространство се вижда гол техният секретар на Министерство на вътрешните работи, техният народен представител Бойко Рашков, а в протоколи от разпити се уличават в, елегантно казано, странни зависимости тяхната шефка на „ Митниците “ и техният финансов министър тези материали не просто не се разгласяват, а се започва мощна акция, с цел да се увери обществото, че казусът не е в запечатаното на фотосите и протоколите, а в това кой ги бил популяризирал.

Значи, когато Антикорупционният фонд пуска серия от протоколи от разпити по едно от най-значимите висящи каузи сега това е вярно и е проверяваща публицистика, не е значимо от кое място ги имат и кой им ги спуска, а когато фотосите и протоколите уличават техните, това към този момент е неприятно?

Добре е същите тези хора да спрат да подценяват интелекта на хората и да изместват фокуса на казуса.

Вместо да питат към този момент трети ден кой бил пуснал протоколите и фотосите с Коцев и Рашков на медиите, е редно, с цел да запазят и дребното си останало достолепие, ПП-ДБ да стартират да питат какво прави личният им служител на реда номер 1 в сауната с и в компанията на контрабандисти, какво прави Бойко Рашков на тези фотоси, от кое място са пачките с евро в устата на сладкия пудел и впрочем.

Защото президентът Румен Радев беше изцяло прав като сподели преди дни – срамно е да имаме основен секретар на Министерство на вътрешните работи който твърди, че не знае какво прави гол в сауната с евентуални нарушители, получава дарове от тях, пие и яде на една трапеза с тях, а в идващия миг се оправдава с лоялността си към Бойко Рашков за всичко това.

Христо Иванов, Петков, Василев, генералът Атанасов и сервилните им публицисти и медийни анализатори като Полина Паунова, Силвия Великова, Андрей Янкулов и впрочем, които шести ден са на амбразурата да вадят разбори, заключения и констатации по какъв начин още веднъж неприятната прокуратурата нещо на тях им пречи в историята да се снабдят те с патент над истината, е време да се огледат в личните си облици и да спрат да изместват тематиката от наличието й.

Стига към този момент с двойните стандарти, операциите и лицемерието – дано си признаем, че слон в стаята има, а на гърба му са се качили един върху различен основният им секретар на Министерство на вътрешните работи, някогашният им вътрешен министър, шефката им на Агенция „ Митници “, финансовият им министър и кой ли още не. Защото, в случай че оставим слона да си вилнее в стаята, и нежните очаквания за някакви държавнически постижения като „ Шенген “, „ Еврозона “, европейска интеграция, известност пред сътрудниците на България освен в Европа, а и по целия свят, ще бъде тежко заровена.

От високо се пада тежко и мъчително – за всички това е ясно, само че когато високото е върхът на държавната власт, а залогът е самата България, падението е за целия народ. Осъзнайте се.

blitz.bg