Един самоуверен млад мъж застанал в центъра на града, обявявайки

Един самонадеян млад мъж застанал в центъра на града, обявявайки на всеослушание, че има най-красивото сърце в региона. Насъбрала се навалица и почнала да се любува на прелестното му сърце. То в действителност било доста красиво. Нямало белези по него, никакви неравности, нищо. И хората се съгласили с изказванието му - това в действителност било най-красивото Сърце, което в миналото са виждали.
Тогава обаче от някъде се появил един дъртак и споделил:
- Твоето Сърце не има хубостта на моето!
Насъбралото се голям брой, дружно с младия мъж погледнали Сърцето на стареца. То биело мощно, само че цялото било в белези, тук-там липсвали частички, които били сменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места частите липсвали напълно и се образували дълбоки бразди. Хората гледали смаяни стареца, по какъв начин било допустимо да твърди, че неговото Сърце било по-хубаво. Младият мъж, като видял в какво положение е Сърцето на стареца, се разсмял и рекъл:
- Ти май се шегуваш! Как можеш да сравняваш Сърцето си с Моето?! Моето е съвършено, а Твоето е кръпка до кръпка, вадичка до вадичка...
- Да - дал отговор му старецът - Твоето Сърце наподобява прелестно, само че аз и за момент не бих го разменил за Моето. Всеки белег върху Сърцето ми е знак за един човек, на който съм отдал любовта си. Аз отронвам по едно парче от Сърцето си и го правя подарък. Понякога и на мен ми подаряват парченце сърце, което приляга на мястото, от което съм откъснал от моето. Ала нали късчетата не са тъкмо премерени, по тази причина се получават и такива ръбове от време на време. Но аз доста оценявам тези ръбове, те са ми доста скъпи, тъй като ми припомнят за любовта, която разделяме с този човек. Понякога съм дарявал от моето Сърце без другият да ми е давал от своето. От това са празните бразди, които са останали.
Да даряваш обич значи и да рискуваш. И макар, че тези бразди са мъчителни, те са останали отворени, с цел да ми припомнят за любовта, която изпитвам към тези хора. И аз се надявам един ден те да се върнат и да запълнят празните места.