Foreigner в София: Не забравяйте да останете хора
Един рок концерт е доста повече от поредност от шлагери. Понякога е среща с музика, устояла на времето, и с хора, които знаят всяка дума от песните. Среща с музиканти, които след половин век на сцената не престават да свирят по този начин, като че ли всяка вечер е първата. Такива бяха част от мненията на почитатели, споделени пред Българска телеграфна агенция, след.
Събитието на 30 юни вечерта, проведено от „ София мюзик ентърпрайсис “, бе част от прощалното юбилейно турне във връзка 50-годишнината на групата – деветдесет минути, четиринадесет песни и многохилядна аудитория,, дружно със своите любимци.
Първите акомпанименти на шоуто бяха за Double Vision от 1978 година След нея, съвсем без пауза, пристигнаха Head Games (1979), Cold as Ice (1977), Waiting for a Girl Like You (1981), Blue Morning, Blue Day (1978), That Was Yesterday (1984), Feels Like the First Time (1977) – песни, които десетилетия наред не слизат от рок радиостанциите. Между обособените осъществявания съвсем нямаше тишина. Хиляди гласове довършваха припевите, а всяко последващо парче беше посрещано с овации, още преди да са прозвучали няколко секунди.
„ Дойдохме тук, с цел да свирим рокендрол “, сподели новият фронтмен Луис Карлос Малдонадо с необятна усмивка. После огледа цялостната зала и продължи: „ Знаете ли кое е страхотното довечера? Да виждам лицата на всички. Гледам всеки един тук. И виждам всички да се усмихват, да се забавляват ужасно, да пеят тези песни с нас. Благодаря ви доста за това “.
Според почитателите думите му не звучат като заучена имитация сред две песни, а като самопризнание към аудитория, която от самото начало не стопира да пее с групата. „ За нас е голяма чест да ви забележим свързани с нас “, добави той.
Един от акцентите на вечерта беше роман за дълго чаканото самопризнание, което Foreigner получи доскоро повече от година с приемането си в Залата на славата на рокендрола: „ След доста, доста години, групата най-сетне беше призната в Залата на славата на рокендрола. Отидохме там онази вечер и изсвирихме доста от тези песни, които свирим и за вас. Искам да преживеем още веднъж онази вечер дружно. Ще изсвирим първата ария, която изпълнихме на церемонията – първата ария на Foreigner, която към този момент е част от Залата на славата на рокендрола “.
Преди да прозвучи Urgent , групата сервира напълно нов прочит на Bridge Over Troubled Water на Саймън и Гарфънкъл. След това пристигна ред и на Juke Box Hero от 1981 година Бисът с Long, Long Way From Home, I Want to Know What Love Is и Hot Blooded беше посрещнат по този начин, като че ли концертът стартира изначало.
В типичния за него жанр, Малдонадо внесе и доза самоирония. Вземайки китарата, той се пошегува: „ Вчера започнах да вземам уроци. Всъщност Брус (Брус Уотсън, китаристът на Foreigner – бел. а.), ми даде първия урок по китара през вчерашния ден. Така че бъдете търпеливи. Само ми дайте секунда “. Залата избухна в смях.
Между песните фронтменът разгласи и една вест. Foreigner снима филм, отдаден на своя половинвековен път: „ През септември направихме фотоси за 50-годишнината на Foreigner. Филмът ще излезе по кината и сме доста разчувствани. Празнуваме 50 години и в него се случват доста готини неща. Режисьорът ни помоли да създадем специфична ария. А ние имаме толкоз доста песни, че даже не съумяваме да ги включим всички в концертите. Просто са прекалено много “.
Един от най-силните моменти не беше обвързван нито с историята на групата, нито с ария. Преди I Want to Know What Love Is, Малдонадо сподели: „ Живеем в доста забавно и шумно време. Постоянно сме заливани с информация и всички се опитваме да открием себе си. Но до момента в който го вършиме, не забравяйте своята човещина. Не забравяйте кои сте. Вие сте по-важни един за различен. Останете хора. Ние сме всичко, което имаме на тази земя. Нека се обичаме “. После благодари на публиката: „ Не мога да ви благодаря задоволително за това какъв брой сте готини. От името на групата благодаря, че направихте довечера невероятна. Посвещаваме цялата вечер на вас “.
Минути по-късно, той разкри за какво тази ария в никакъв случай не е следващият шлагер в концертната стратегия: „ Когато свирим тази ария, нормално мисля за някого, който ми липсва и който обичам – моята 12-годишна щерка, която ме чака вкъщи, до момента в който аз пътувам по света. Пея тази ария за нея. А в този момент ви апелирам и вие да помислите за човек, който обичате. За някого, който ви липсва. За човек, с който не сте говорили от дълго време. Може би е тук, може би към този момент не е. Пазете го в сърцето си и го вдигнете високо към небето “. Стотици светлини от телефони осветиха залата. Хиляди гласове запяха по едно и също време.
Към края на шоуто, Луис Карлос Малдонадо сподели единствено една къса фраза: „ Не се майтапя. Дадохме ви всичко, което можехме “. Трудно е да се откри по-точно резюме – Foreigner не пристигнаха в София, с цел да отбележат поредна дата от юбилейното си турне, а с цел да честват половин век музика с хората, които не престават да пеят песните им по този начин, както са ги пели преди четиридесет години, разясниха хората.
По думите им, в случай че това в действителност е последното огромно турне, българската аудитория ги е изпратила по този начин, както прилича на една от най-обичаните рок групи, с прозрение в най-важното обръщение на вечерта: „ Останете хора “. Всеобщо мнение е, че Луис, без да се пробва да бъде новият Лу Грам, печели публиката с човещина.
Събитието на 30 юни вечерта, проведено от „ София мюзик ентърпрайсис “, бе част от прощалното юбилейно турне във връзка 50-годишнината на групата – деветдесет минути, четиринадесет песни и многохилядна аудитория,, дружно със своите любимци.
Първите акомпанименти на шоуто бяха за Double Vision от 1978 година След нея, съвсем без пауза, пристигнаха Head Games (1979), Cold as Ice (1977), Waiting for a Girl Like You (1981), Blue Morning, Blue Day (1978), That Was Yesterday (1984), Feels Like the First Time (1977) – песни, които десетилетия наред не слизат от рок радиостанциите. Между обособените осъществявания съвсем нямаше тишина. Хиляди гласове довършваха припевите, а всяко последващо парче беше посрещано с овации, още преди да са прозвучали няколко секунди.
„ Дойдохме тук, с цел да свирим рокендрол “, сподели новият фронтмен Луис Карлос Малдонадо с необятна усмивка. После огледа цялостната зала и продължи: „ Знаете ли кое е страхотното довечера? Да виждам лицата на всички. Гледам всеки един тук. И виждам всички да се усмихват, да се забавляват ужасно, да пеят тези песни с нас. Благодаря ви доста за това “.
Според почитателите думите му не звучат като заучена имитация сред две песни, а като самопризнание към аудитория, която от самото начало не стопира да пее с групата. „ За нас е голяма чест да ви забележим свързани с нас “, добави той.
Един от акцентите на вечерта беше роман за дълго чаканото самопризнание, което Foreigner получи доскоро повече от година с приемането си в Залата на славата на рокендрола: „ След доста, доста години, групата най-сетне беше призната в Залата на славата на рокендрола. Отидохме там онази вечер и изсвирихме доста от тези песни, които свирим и за вас. Искам да преживеем още веднъж онази вечер дружно. Ще изсвирим първата ария, която изпълнихме на церемонията – първата ария на Foreigner, която към този момент е част от Залата на славата на рокендрола “.
Преди да прозвучи Urgent , групата сервира напълно нов прочит на Bridge Over Troubled Water на Саймън и Гарфънкъл. След това пристигна ред и на Juke Box Hero от 1981 година Бисът с Long, Long Way From Home, I Want to Know What Love Is и Hot Blooded беше посрещнат по този начин, като че ли концертът стартира изначало.
В типичния за него жанр, Малдонадо внесе и доза самоирония. Вземайки китарата, той се пошегува: „ Вчера започнах да вземам уроци. Всъщност Брус (Брус Уотсън, китаристът на Foreigner – бел. а.), ми даде първия урок по китара през вчерашния ден. Така че бъдете търпеливи. Само ми дайте секунда “. Залата избухна в смях.
Между песните фронтменът разгласи и една вест. Foreigner снима филм, отдаден на своя половинвековен път: „ През септември направихме фотоси за 50-годишнината на Foreigner. Филмът ще излезе по кината и сме доста разчувствани. Празнуваме 50 години и в него се случват доста готини неща. Режисьорът ни помоли да създадем специфична ария. А ние имаме толкоз доста песни, че даже не съумяваме да ги включим всички в концертите. Просто са прекалено много “.
Един от най-силните моменти не беше обвързван нито с историята на групата, нито с ария. Преди I Want to Know What Love Is, Малдонадо сподели: „ Живеем в доста забавно и шумно време. Постоянно сме заливани с информация и всички се опитваме да открием себе си. Но до момента в който го вършиме, не забравяйте своята човещина. Не забравяйте кои сте. Вие сте по-важни един за различен. Останете хора. Ние сме всичко, което имаме на тази земя. Нека се обичаме “. После благодари на публиката: „ Не мога да ви благодаря задоволително за това какъв брой сте готини. От името на групата благодаря, че направихте довечера невероятна. Посвещаваме цялата вечер на вас “.
Минути по-късно, той разкри за какво тази ария в никакъв случай не е следващият шлагер в концертната стратегия: „ Когато свирим тази ария, нормално мисля за някого, който ми липсва и който обичам – моята 12-годишна щерка, която ме чака вкъщи, до момента в който аз пътувам по света. Пея тази ария за нея. А в този момент ви апелирам и вие да помислите за човек, който обичате. За някого, който ви липсва. За човек, с който не сте говорили от дълго време. Може би е тук, може би към този момент не е. Пазете го в сърцето си и го вдигнете високо към небето “. Стотици светлини от телефони осветиха залата. Хиляди гласове запяха по едно и също време.
Към края на шоуто, Луис Карлос Малдонадо сподели единствено една къса фраза: „ Не се майтапя. Дадохме ви всичко, което можехме “. Трудно е да се откри по-точно резюме – Foreigner не пристигнаха в София, с цел да отбележат поредна дата от юбилейното си турне, а с цел да честват половин век музика с хората, които не престават да пеят песните им по този начин, както са ги пели преди четиридесет години, разясниха хората.
По думите им, в случай че това в действителност е последното огромно турне, българската аудитория ги е изпратила по този начин, както прилича на една от най-обичаните рок групи, с прозрение в най-важното обръщение на вечерта: „ Останете хора “. Всеобщо мнение е, че Луис, без да се пробва да бъде новият Лу Грам, печели публиката с човещина.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ