Един рибар всяка нощ ходел на брега на морето и

Един риболовец всяка нощ ходел на брега на морето и хвърлял мрежата си. Знаел, че призори рибите постоянно идвали да ядат миди, по тази причина пускал мрежата си преди изгрева на слънцето.

Живял в къщурка покрай брега и идвал там всяка нощ, преметнал мрежата през рамо. Разгъвал я и нагазвал във водата необут.

Но една особена нощ, когато стъпил на морското дъно, усетил по какъв начин кракът му се удря в нещо доста твърдо на дъното.

Опипал го с ходилото си и открил, че при­лича на торба с камъни.

Ядосал се и помислил: „ Кой простак е изхвърлил тези отпадъци на брега? ". После се поправил: „ На моя бряг ".

„ Аз съм толкоз заплеснат, че всякога, когато влизам във водата, ще се спъвам в тях... " Така че вместо да хвърли мрежата, той се навел, хванал торбата и я извадил. Оставил я на брега и отно­во влезнал с мрежата във водата.

Наоколо било мрачно и когато излязъл на брега, още веднъж се препънал в торбата с камъните.

Помислил си незабавно: „ Какъв простак съм ".

Извадил ножа си, разрязал торбата и опипал с ръка, с цел да разбере какво има вътре. Вътре имало няколко тежки камъка с размера на портокали.

Рибарят още веднъж си помислил: „ Кой глупак цялостни с камъни торба и ги хвърля в морето? ".

Грабнал един, претеглил го в ръка и го хвърлил в морето.

Секунди по-късно чул звука от камъка, който потопен в далечината. Цоп!

Тогава пъхнал още веднъж ръка в торбата и извадил различен камък. Отново чул цоп!

Хвърлил идващия в друга посока - плъок! Пос­ле хвърлил два едновременно и чул плъос-плъос! Зас­танал с тил към морето и се опитал да ги за­прати колкото се може по-надалече — пляс-пльок!

Забавлявал се да слуша другите звуци, да пресмята времето и да брои със затворени очи: до две, до едно, до три и продължавал да хвърля камъните в морето.

И по този начин, до момента в който на хоризонта просветляло.

Рибарят пъхнал ръка в торбата и открил, че в нея е останал единствено един-единствен камък.

Тогава се приготвил да го хвърли по-далече от останалите, тъй като бил финален и тъй като слън­цето към този момент изгрявало.

Когато отметнал ръката си обратно, с цел да има по-силен размах, първите слънчеви лъчи осветили камъка и той видял, че от него се излъчва зла­тист железен искра, който привлякъл внима­нието му.

Рибарят сдържал желанието си да го хвърли и го огледал. Камъкът отразявал слънчевата светлина даже през мъха, който го покривал. Мъжът го потъркал в облеклата си, като че ли бил ябълка, и ка­мъкът засиял още по-ярко. Учуден, той го опи­пал и открил, че е от метал. Тогава почнал да го изтрива в пясъка и ризата си и видял, че е от чисто злато. Камък от солидно злато с размера на грейпфрут. Но насладата му помръкнала при мисълта, че камъните, които хвърлил, били също като този.

И си помислил: „ Колко неуместно постъпих ".

Държал в ръцете си торба, цялостна със златни камъни, и като цялостен простак ги хвърлил, с цел да се забавлява от звука от рухването им във водата. Започнал да се вайка, да плаче и да се проклина поради изгубеното богатство; мислел си, че е не­щастник, простак, глупак...

Започнал да крои проекти - да влезе във водата, да откри водолазен костюм и да се гмурне до дъното, да го направи денем, да докара група водо­лази, с цел да ги търсят, — и плачел и ридаел все по-безутешно.

Слънцето се издигнало над хоризонта.

И тогава си дал сметка, че още държи послед­ния камък и че в случай че слънцето било изгряло секун­да по-късно или той бил хвърлил камъка по-рано, в никакъв случай нямало да разбере, че в ръцете си е държал злато.

Накрая осъзнал, че има същинско сък­ровище - същинско положение за безпаричен риболовец като него.

Рибарят схванал какво благополучие е да можеш да се нас­лаждаваш на съкровището, което към момента прите­жаваш.