Неминуем риск. Защо проект за удълбочаване Дунав носи притеснения за свлачища
Един план за удълбочаване на река Дунав може да провокира свлачища в жилищни региони. Въпреки опасенията на българските учени дейностите по него не престават с цялостна мощ.
През 2015 година в Оряхово земята стартира да се движи. Отварят се пропасти, които гълтам къщите на към 30 индивида. Домът на Николай Иванов е един от по-леко засегнатите, само че той споделя, че за него остава споменът от преживения стрес.
През идващите години стартират действия по подсилване на свлачището. Първото, което се прави, е да се отводни регионът – нещо, което е подценено при предходното подсилване.
Оттогава Николай споделя, че в Оряхово няма проблеми.
Сега България и Румъния възнамеряват с общ план да удълбочат река Дунав. Целта е по реката да може да се плава не 280 дни годишно, а 340. Проектът ще коства 230 милиона евро, а по-голямата част от тях ще пристигна от Европейския съюз.
За плана се приказва от няколко години. Основната причина да не се стигна до осъществяването му е опасението, че той може да провокира свлачища в жилищни региони по крайбрежието на Дунав, Димитър Куманов от съдружие " Балканка ".
Едни от най-засегнатите градове биха били Лом и Оряхово.
„ Най-общо казано текстът е комбинация от общи приказки с неразбираема изгода за задачата “, написа проф. Николай Добрев от Българска академия на науките в свое мнение за плана през октомври.
В неговия отчет се отбелязва, че плануваното удълбочаване ще провокира ерозия по българските крайбрежия. Тя е една от главните аргументи за появяването на свлачища. Действията в региона на Оряхово-Бекет съгласно проф. Добрев ще доведат до „ неизбежен риск от активизация “ на антични свлачища.
Какво знаем за плана
Проектът планува удълбочаване на дъното на река Дунав, изместването на пътя на корабите (фарватер) към българския бряг и изграждане на изкуствени острови в реката, както и други хидротехнически уреди. В края на януари Министерството на превоза и известията (МТС) разгласи, че дружно с Румъния планът е подаден за финансиране от Механизма за свързване на Европа. Оценка се чака през юли, като цената е 230 млн. евро, от които 85% биха били безплатна финансова помощ.
Координатор от румънска страна е Речна администрация на низък Дунав . От българска страна сътрудник е Изпълнителна организация „ Проучване и поддържане на река Дунав “ , която е част от МТС.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Българските учени, които са поканени да оценят плана, обаче пишат, че той може да бъде рисков.
В мнението от септември проф. Стефчо Стойнев от Минно-геоложкия университет предлага спомагателни проучвания, оценка и прогноза за развиването на всеки един сектор, където има заплаха от свлачища.
В плана се планува дейностите по удълбочаване да бъдат осъществени, след което да бъде назначен мониторинг, който да следи за появяването на свлачища, защото „ би било неверно от икономическа позиция да се правят каквито и да било работи, в случай че не зародят проблеми “.
Стойнев дефинира тези проекти като „ меко казано несериозни “, защото това не би могло да реши проблемите, свързани с активизация на свлачищата и възможни последствия от това - разрушени къщи и инфраструктура.
Същевременно, настрана от плана, се плануват над 1 милиард лв. за подсилване на свлачищата в Северна България за интервала 2022 година - 2027 година
През ноември предходната година Министерството на околната среда и водите (МОСВ), на което е предоставено да направи отчет за въздействието на плана върху околната среда, дава негативно мнение. В него се предлагат по-подробни проучвания.
През ноември МТС и Министерството на районното развиване и благоустройството споделят, че ще подхващат незабавни ограничения за привършване отчета за въздействието на плана.
Така, един месец по-късно – на 22 декември, за публично разискване е препоръчан нов отчет за оценка на въздействието. То е със период до 31 януари – съвсем минималният период от един месец. Неправителствената организация желае той да бъде продължен поради значимостта и размера на плана - той е над 7000 страници. Това обаче не се случва.
В новия отчет английски специалист дава отговор на опасенията на българските учени, като частично се базира на проучване, което те дефинират за незадълбочено. Предвиждат се минимални промени.
Според Куманов е невероятно всички изчезнали изследвания и данни да са набавени за месец.
„ Би трябвало да се създадат извънредно подробни инженерно геоложки и геотехнически проучвания, моделирания на положението на българските свлачища. Да се плануват съгласно резултатите от тях вероятно ограничения за подсилване на свлачищата “, споделя той.
Всеки се оправя самичък Нямаше никаква помощ от страна на страната. Всеки се оправя, както може.Николай Иванов
В Оряхово се намира най-голямото свлачище в България. За последно то се засилва през 2015 година , когато над 30 къщи са разрушени. Тази на Николай Иванов има единствено няколко пукнатини.
" По моята къща имаше минимум вреди, аз бях правил ремонт. Проблемът беше по-скоро от психическо естество, тъй като и майка ми беше там. Нито знаеш накъде върви (свлачището), нито по кое време ще спре ", споделя той.
Репортаж на Нова демонстрира, че част от къщите тогава пропадат с 5-6 метра. Издадена е и кметска заповед за евакуация, само че доста от хората остават по домовете си все пак.
" Нямаше никаква помощ от страна на страната. Всеки се оправя, както може “, споделя Николай Иванов.
Помощта идва след това под формата на създаване на укрепващо оборудване и тръби, които да водят подпочвените води.
„ То към този момент белята беше станала. Това е трябвало десетилетие по-рано да се направи “, споделя Иванов.
В никакъв случай не би трябвало да махаш това, което оказва помощ против придвижването на свлачището.Димитър Куманов
Тръбите са по този начин нареченият дренаж, който би трябвало да отводни региона, с цел да може той да бъде обезопасен. Тогава заместник-кметът на общината споделя, че при предходното подсилване на свлачището тази стъпка е била пропусната.
Дренаж се планува и в плана за удълбочаване на Дунав. Според Куманов това е един от методите брегът да се укрепи. Друг подобен е натрупването на седимент в петата му. При плана обаче част от него ще бъде отстранен.
" Тези свлачища могат да тръгнат сами, могат да тръгнат от земетресение, само че никога не би трябвало да махаш това, което оказва помощ против придвижването на свлачището ", споделя Куманов.
" Ние, откакто преживяхме оня потрес тогава, когато бяхме изоставени от страна и общински власти… какво по-страшно от това да стане ", споделя Иванов.
Удълбочаването на украинския Дунав
Димитър Куманов споделя, че в плана сред България и Румъния водеща страна е Румъния. При нея отива по-голямата част от средствата за правенето на плана.
„ Това ще докара до по-добри услуги, по-добри цени за хората и не на последно място южният кулоар ще помогне за възобновяване на Украйна ". Това сподели румънският министър председател Йон-Марчел Чолаку през октомври на тристранна среща с представители на Гърция и България.
През февруари 2023 година обаче Румъния показва своите опасения при новината, че Украйна е нараснала дълбочината на друга част на река Дунав. Устие Бистрое се усилва от 3,9 на 6,5 метра. По този канал минава границата и сред Румъния и Украйна. Той е част и от Дунавския биосферен резерват.
Румъния споделя, че е загрижена, че каквито и да било действия по делтата на Дунав могат да застрашат дивата природа там и да нарушат интернационалните контракти за запазване на околната среда.
Това не е първият случай, в който страната реагира по този метод.
Украйна стартира действия по удълбочаване на делтата и през 2004 година , без да уведоми публично Румъния. Страната споделя, че това ще помогне за стимулиране на украинската стопанска система.
Ройтерс написа, че Румъния се пробва да спре плана в продължение на години, защото счита, че това ще заплаши биоразнообразието. През 2008 година страната приветства решението на Украйна да спре втората част от проекта си за удълбочаване.
През 2015 година в Оряхово земята стартира да се движи. Отварят се пропасти, които гълтам къщите на към 30 индивида. Домът на Николай Иванов е един от по-леко засегнатите, само че той споделя, че за него остава споменът от преживения стрес.
През идващите години стартират действия по подсилване на свлачището. Първото, което се прави, е да се отводни регионът – нещо, което е подценено при предходното подсилване.
Оттогава Николай споделя, че в Оряхово няма проблеми.
Сега България и Румъния възнамеряват с общ план да удълбочат река Дунав. Целта е по реката да може да се плава не 280 дни годишно, а 340. Проектът ще коства 230 милиона евро, а по-голямата част от тях ще пристигна от Европейския съюз.
За плана се приказва от няколко години. Основната причина да не се стигна до осъществяването му е опасението, че той може да провокира свлачища в жилищни региони по крайбрежието на Дунав, Димитър Куманов от съдружие " Балканка ".
Едни от най-засегнатите градове биха били Лом и Оряхово.
„ Най-общо казано текстът е комбинация от общи приказки с неразбираема изгода за задачата “, написа проф. Николай Добрев от Българска академия на науките в свое мнение за плана през октомври.
В неговия отчет се отбелязва, че плануваното удълбочаване ще провокира ерозия по българските крайбрежия. Тя е една от главните аргументи за появяването на свлачища. Действията в региона на Оряхово-Бекет съгласно проф. Добрев ще доведат до „ неизбежен риск от активизация “ на антични свлачища.
Какво знаем за плана
Проектът планува удълбочаване на дъното на река Дунав, изместването на пътя на корабите (фарватер) към българския бряг и изграждане на изкуствени острови в реката, както и други хидротехнически уреди. В края на януари Министерството на превоза и известията (МТС) разгласи, че дружно с Румъния планът е подаден за финансиране от Механизма за свързване на Европа. Оценка се чака през юли, като цената е 230 млн. евро, от които 85% биха били безплатна финансова помощ.
Координатор от румънска страна е Речна администрация на низък Дунав . От българска страна сътрудник е Изпълнителна организация „ Проучване и поддържане на река Дунав “ , която е част от МТС.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Българските учени, които са поканени да оценят плана, обаче пишат, че той може да бъде рисков.
В мнението от септември проф. Стефчо Стойнев от Минно-геоложкия университет предлага спомагателни проучвания, оценка и прогноза за развиването на всеки един сектор, където има заплаха от свлачища.
В плана се планува дейностите по удълбочаване да бъдат осъществени, след което да бъде назначен мониторинг, който да следи за появяването на свлачища, защото „ би било неверно от икономическа позиция да се правят каквито и да било работи, в случай че не зародят проблеми “.
Стойнев дефинира тези проекти като „ меко казано несериозни “, защото това не би могло да реши проблемите, свързани с активизация на свлачищата и възможни последствия от това - разрушени къщи и инфраструктура.
Същевременно, настрана от плана, се плануват над 1 милиард лв. за подсилване на свлачищата в Северна България за интервала 2022 година - 2027 година
През ноември предходната година Министерството на околната среда и водите (МОСВ), на което е предоставено да направи отчет за въздействието на плана върху околната среда, дава негативно мнение. В него се предлагат по-подробни проучвания.
През ноември МТС и Министерството на районното развиване и благоустройството споделят, че ще подхващат незабавни ограничения за привършване отчета за въздействието на плана.
Така, един месец по-късно – на 22 декември, за публично разискване е препоръчан нов отчет за оценка на въздействието. То е със период до 31 януари – съвсем минималният период от един месец. Неправителствената организация желае той да бъде продължен поради значимостта и размера на плана - той е над 7000 страници. Това обаче не се случва.
В новия отчет английски специалист дава отговор на опасенията на българските учени, като частично се базира на проучване, което те дефинират за незадълбочено. Предвиждат се минимални промени.
Според Куманов е невероятно всички изчезнали изследвания и данни да са набавени за месец.
„ Би трябвало да се създадат извънредно подробни инженерно геоложки и геотехнически проучвания, моделирания на положението на българските свлачища. Да се плануват съгласно резултатите от тях вероятно ограничения за подсилване на свлачищата “, споделя той.
Всеки се оправя самичък Нямаше никаква помощ от страна на страната. Всеки се оправя, както може.Николай Иванов
В Оряхово се намира най-голямото свлачище в България. За последно то се засилва през 2015 година , когато над 30 къщи са разрушени. Тази на Николай Иванов има единствено няколко пукнатини.
" По моята къща имаше минимум вреди, аз бях правил ремонт. Проблемът беше по-скоро от психическо естество, тъй като и майка ми беше там. Нито знаеш накъде върви (свлачището), нито по кое време ще спре ", споделя той.
Репортаж на Нова демонстрира, че част от къщите тогава пропадат с 5-6 метра. Издадена е и кметска заповед за евакуация, само че доста от хората остават по домовете си все пак.
" Нямаше никаква помощ от страна на страната. Всеки се оправя, както може “, споделя Николай Иванов.
Помощта идва след това под формата на създаване на укрепващо оборудване и тръби, които да водят подпочвените води.
„ То към този момент белята беше станала. Това е трябвало десетилетие по-рано да се направи “, споделя Иванов.
В никакъв случай не би трябвало да махаш това, което оказва помощ против придвижването на свлачището.Димитър Куманов
Тръбите са по този начин нареченият дренаж, който би трябвало да отводни региона, с цел да може той да бъде обезопасен. Тогава заместник-кметът на общината споделя, че при предходното подсилване на свлачището тази стъпка е била пропусната.
Дренаж се планува и в плана за удълбочаване на Дунав. Според Куманов това е един от методите брегът да се укрепи. Друг подобен е натрупването на седимент в петата му. При плана обаче част от него ще бъде отстранен.
" Тези свлачища могат да тръгнат сами, могат да тръгнат от земетресение, само че никога не би трябвало да махаш това, което оказва помощ против придвижването на свлачището ", споделя Куманов.
" Ние, откакто преживяхме оня потрес тогава, когато бяхме изоставени от страна и общински власти… какво по-страшно от това да стане ", споделя Иванов.
Удълбочаването на украинския Дунав
Димитър Куманов споделя, че в плана сред България и Румъния водеща страна е Румъния. При нея отива по-голямата част от средствата за правенето на плана.
„ Това ще докара до по-добри услуги, по-добри цени за хората и не на последно място южният кулоар ще помогне за възобновяване на Украйна ". Това сподели румънският министър председател Йон-Марчел Чолаку през октомври на тристранна среща с представители на Гърция и България.
През февруари 2023 година обаче Румъния показва своите опасения при новината, че Украйна е нараснала дълбочината на друга част на река Дунав. Устие Бистрое се усилва от 3,9 на 6,5 метра. По този канал минава границата и сред Румъния и Украйна. Той е част и от Дунавския биосферен резерват.
Румъния споделя, че е загрижена, че каквито и да било действия по делтата на Дунав могат да застрашат дивата природа там и да нарушат интернационалните контракти за запазване на околната среда.
Това не е първият случай, в който страната реагира по този метод.
Украйна стартира действия по удълбочаване на делтата и през 2004 година , без да уведоми публично Румъния. Страната споделя, че това ще помогне за стимулиране на украинската стопанска система.
Ройтерс написа, че Румъния се пробва да спре плана в продължение на години, защото счита, че това ще заплаши биоразнообразието. През 2008 година страната приветства решението на Украйна да спре втората част от проекта си за удълбочаване.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ