Един призрак броди из Европа - призракът на розовия либерализъм.

Един фантом броди из Европа - призракът на розовия демократизъм. Всички сили на нова Европа са се съюзили за свещена хайка против този фантом: ЛГБТ либералите от запад, зелените терористи от север и необолшевишките комунисти от юг.

За пръв и финален път ще ме видите да заимствам каквото и да е било от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, в тази ситуация моята самобитна тавтология на първия абзац от PМанифест на комунистическата партия. Смятам, обаче, че в този случай сходна притча е подобаваща. Причината за това е отношението на институциите на Европейски Съюз към инакомислещите, оповестиха от пресцентъра на Вътрешна македонска революционна организация.

Това декларира евродепутатът и заместник-председател на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки в своя позиция. Ето какво показва още той:

В края на предходната година Европейската комисия стартира наказателна процедура против Полша по член 7 от Договора за Европейския съюз. Конкретният мотив за това бяха редица конституционни промени, извършени от полското държавно управление. Причината, обаче, е надалеч по-дълбока. От години Европейска комисия се пробва да накаже страни като Полша заради простата причина, че страната води самостоятелна вътрешна политика и държи на своите обичайни полезности. Впоследствие, за мое страдание, представителите в Европейския парламент поддържаха Европейска комисия. Днес е ред на Унгария.

За тези от Вас, които не са осведомени с витиеватата брюкселска терминология, бих желал да направя няколко обяснения. Член 7 от Договора за Европейския съюз обезпечава нормативната база за това избрана страна-членка да бъде осъдена за несъблюдение на избрани свои отговорности. Точната дефиниция е следната: явен риск от тежко нарушаване от държава-членка на полезностите, посочени в член 2.PPЧлен 2 от своя страна показва полезностите, на които се основава Европейски Съюз. Такива полезности са човешкото достолепие, на свободата, демокрацията, равенството, правовата страна и правата на малцинствата. Проблемът е там, че когато си разрешаваш да санкционираш някого въз основата на субективни преценки, се отваря малка врата за фрапиращ двоен стандарт.

Така е и в този случай с разликата, че в този момент самодейността се подема от Комисията по цивилен въпроси, правораздаване и вътрешни работи. Ултралибералните кръгове в Европейски Съюз, включително и хора от върхушката, си разрешават да дефинират кое е европейска полезност и кое не. Да вземем да вземем за пример ръководителя на групата на либералите в Европейския парламент - Ги Ферховстад. Той неведнъж си разрешава в пленарната зала (а и отвън нея) да твърди, че единствените полезности, които Европа може да има, са извънредно демократичните левичарски тези, свързани с неконтролиранамиграция, еднополови бракове, смяна на половата ориентировка и впрочем.

Ние, представителите на същинските, непреходни полезности на остаряла Европа в никакъв случай няма да се съгласим с сходна дефиниция. И в случай че това беше единствено изразителност, то бихме могли да го определим като колоритна част от дебата ни с представителите на лявата част от политическия набор. Проблемът е, че това монополизиране на полезностите от страна на либералите и бюрократите води до спекулации с потреблението на клаузата, заложена в член 7 от Договора за Европейския съюз. От тук идват и сравненията на Европейски Съюз със Съветския съюз. Всяка демонстрация на друго (от правилното) мнение се санкционира.

От идването му на власт политическите съперници на Виктор Орбан го атакуват по всеки вероятен метод. Още през 2010 година, първата година на неговото ръководство, Европейска комисия стартира редица правни възражения против банковата промяна, която той вкара. През 2011 година левичарските сили в Европейския парламент разкритикуваха новия медиен закон в Унгария. А опитите да се работи посредством активиране на член 7 по така наречен маджарски въпрос датират още от 2013 година, когато Руи Таварес, представител на зелените в Европейския парламент, приготви отчет за Комисията по цивилен свободи към Екологичен потенциал, в който предложи Унгария да бъде осъдена. През 2014 година пък Европейски Съюз разкритикува Унгария поради това, че отхвърля да одобри мулти-култи модела, привилегирован от европейските либерално-болшевишки елити. От тогава насам датират и рецензиите по отношение на твърдата политика на Орбан против приемането на незаконни мигранти на територията на Унгария.

Всички тези офанзиви имат нещо общо между тях. Те не са стимулирани от юридическа нужда, каквато Договора за Европейски Съюз планува. Напротив - те са политически стимулирани от съперниците на Виктор Орбан и Фидес.

Очевидно е, че това е единственият метод да се противодейства на един политик, който е твърдо решен да резервира полезностите на народа си и който има задоволително електорална поддръжка, с цел да води самостоятелна политика. Когато не могат да го победят на избори, НПО-та и съперници от Унгария и Европа работят безочливо и тайно, завоалирайкиполитически стимулираните си дейности като нарушаване на юридическия пиедестал на Европейски Съюз.

Твърдо съм уверен че няма да съумеят. Дори отчетът на сътрудника Саргентини (да, познахте, от Зелената партия) и Комисията по цивилен свободи към Екологичен потенциал да бъде признат, крайната дума има Съветът на Европейски Съюз.

Там тези номера няма да минат. И това е много показателно. Това би трябвало да демонстрира посоката, към която Европейски Съюз би трябвало да насочи промените си. Защото властта, взимането на решения, а и политическата отговорност би трябвало да принадлежи на държавните управления на суверенните страни-членки. Не на брюкселските бюрократи и розовите либерало-болшевики.