Американските санкции на Шрьодингер и българските реакции
Един фантом броди из българското обществено-политическо пространство - призракът на американските наказания поради неотстъпчивостта на София да пусне Скопие на договаряния за участие в Европейски Съюз.
Призракът се появи под формата на, оповестено на 14 януари тази година. В изявлението се загатва за наказания като вероятен вид, " изключително в случай че България продължава да блокира " процеса на разширение на Европейски Съюз към Западните Балкани. Български медии " откриват " това изявление на 16 януари. На 18 януари Държавният департамент на Съединени американски щати афишира, че не се обмислят наказания по отношение на България.
Санкциите на Шрьодингер. Ще ги бъде ли, или не? И има ли действителна опасност към България?
Да стартираме със самото изявление. По-голямата част от достоверните думи на Клаудия Тени са мъчно разбираеми, тъй като са " заглушени " от преводния дублаж. В формалния уебсайт на дамата не участва обява по тематиката. Не откриваме на никое място и реакция, че изказванията ѝ са преиначени/манипулирани. Тоест, одобряваме, че медията (която е в действителност северномакедонското издание на, забележете, " Гласът на Америка " ) е отразила правилно изявлението на Тени.
Безспорно е, че тя, дружно с още 12 други членове на американския Конгрес, през ноември предходната година изпрати с искане страната ни да отстрани пречките пред европейското участие на Северна Македония и Албания. Липсата на отговор се употребява като мотив за актуалното изявление.
Освен намек за вероятни наказания (конгресменът стартира с убеждението, че по принцип не счита тази мярка за подходяща), в изявлението има и друго проблематично подстрекателство - че България блокира освен РСМ, а и Албания за преговорния развой. В реалност, КСНС препотвърди " зелената светлина ", която София дава на Тирана, само че настояването на Брюксел двете страни да бъдат " в пакет ", проблематизира и проблема с Албания.
Подобни изявления би трябвало да провокират формалната реакция на българското Министерство на външните работи, само че такава нямаше. (Възможно е да е имало неофициална, само че няма по какъв начин да знаем това.)
С или без българско " бутане ", Държавният департамент на Съединени американски щати отхвърли обмислянето на наказания по отношение на България. Посочва се " мощна поддръжка " за приемането на Албания и Северна Македония в Европейски Съюз, без да се загатва съответен мотив за изказването.
И по този начин, какво ни се случи през последните дни?
Един вероятен отговор е, че става дума за самостоятелна акция на елементарен лобизъм. Клаудия Тени е съпредседател на групата за другарство със Северна Македония към Конгреса, а също и на Македоно-американското общество. Любопитно е, че още през 80-те години на предишния век (т.е. по време на Студената война), тя е била чиновник на Генералното консулство на Югославия в Съединени американски щати. Тази версия е комфортна за проамериканските кръгове у нас, само че не е единствената допустима.
Теоретично, името на България може да се е оказало забъркано в американски вътрешнополитически спор (г-жа Тени е от опозиционната Републиканска партия и е допустимо да търси политически дивиденти).
Никак не е изключено обаче тя да се явява тръбач на това, което формален Вашингтон (все още) не желае да каже гласно. Засега заобиколно, само че по-нататък, в случай че продължим да упорстваме, може да се наложи и да ни бъде казано непосредствено...
При всички положения, сходни провокации са нездравословни. И за разширението на Европейски Съюз, и за имиджа на Съединени американски щати. Излиза, че Европейският съюз е толкоз презрян и безразсъден, че Съединените щати би трябвало да го държат за ръчичка, до момента в който се изпишка (пардон, разшири в посока Западните Балкани). Ако някой си мисли, че по този начин оказва помощ на Европейски Съюз, дано да обърне внимание какво сподели немския министър за Европа - а точно, че проблемите би трябвало да се решат двустранно, т.е. сред България и Северна Македония.
Тезата за геополитическия конфликт сред Съединени американски щати и Русия в района пък е много несъстоятелна, заради една доста елементарна причина. Присъствието в единия или другия лагер зависи от НАТО, а не от Европейски Съюз. А в тази ситуация, и Албания, и Северна Македония са членове на Алианса.
Случаи като този подхранват антиамериканските настроения у нас. Което единствено по себе си не би било проблем, в случай че те преливат в българоцентрични. Лошото е, че по остарял табиет може да се засилят проруските настроения. От бодил, та на глог - Русия на няколко пъти към този момент направи исторически " реверанси " към Скопие във връзка кирилицата...
Имаше обаче и реакции по отношение на " дългата ръка на Кремъл " - по какъв начин нищо кой знае какво не се е случило, и американците още веднъж са прави.
В България има хора, чиято русофобия е по-силна от всичко друго. В името на това, те са подготвени да поддържат Съединени американски щати във всяка обстановка. Нещо повече, те не имат вяра, че е допустимо българските и американските ползи да се разминават, камо ли да се опълчват.
В България има хора, чиято американофобия е по-силна от всичко друго. В името на това, те са подготвени да поддържат Русия във всяка обстановка. Нещо повече, те не имат вяра, че е допустимо българските и съветските ползи да се разминават, камо ли да се опълчват.
Нямам какво да кажа нито на едните, нито на другите. По обучение съм социолог, не психоаналитик.
Следващите редове са към естествените българи, които имат вяра, че не трябва да се кланяме на никой " огромен брат " (макар постоянно да са скептични по отношение на опциите на настоящия ни политически хайлайф да води същински самостоятелна, " българоцентрична " политика).
Американският напън към България не стартира с изявлението на Клаудия Тени, нито ще приключи с него. Но всякога, когато някой се зъби на страната ни, в отговор би трябвало да получи един в зъбите (не безусловно, схваща се). Независимо дали е обособен политик или цяла страна.
Когато американците се забъркат с Балканите, нормално излиза, че не знаят на кой свят са - помните ли поддръжката им за косовските наркотрафиканти? Съединени американски щати, прочее, желаеха да приемем 50 хиляди косовари на наша територия, само че един български министър председател, наименуван Иван Костов, им отхвърли. Последното е увещание към сегашните ръководещи...
Що се отнася до Русия, забавно за какво тя не желае Северна Македония да влезе в Европейски Съюз (или най-малко по този начин настояват нашите русофоби). Сегашният политически хайлайф в Скопие (и ръководещи, и опозиция) е толкоз крепко импрегниран от удбащина* и югославизъм, че би бил съвършеният " троянски кон " на Белград и Москва в Европейски Съюз. Докато българското несъгласие е грижа за европейския интерес. Нещо, което обаче в Брюксел (и Вашингтон) нито схващат, нито наподобява, че им дреме...
*удбащина - идва от УДБА, тайните служби на Титова Югославия
Призракът се появи под формата на, оповестено на 14 януари тази година. В изявлението се загатва за наказания като вероятен вид, " изключително в случай че България продължава да блокира " процеса на разширение на Европейски Съюз към Западните Балкани. Български медии " откриват " това изявление на 16 януари. На 18 януари Държавният департамент на Съединени американски щати афишира, че не се обмислят наказания по отношение на България.
Санкциите на Шрьодингер. Ще ги бъде ли, или не? И има ли действителна опасност към България?
Да стартираме със самото изявление. По-голямата част от достоверните думи на Клаудия Тени са мъчно разбираеми, тъй като са " заглушени " от преводния дублаж. В формалния уебсайт на дамата не участва обява по тематиката. Не откриваме на никое място и реакция, че изказванията ѝ са преиначени/манипулирани. Тоест, одобряваме, че медията (която е в действителност северномакедонското издание на, забележете, " Гласът на Америка " ) е отразила правилно изявлението на Тени.
Безспорно е, че тя, дружно с още 12 други членове на американския Конгрес, през ноември предходната година изпрати с искане страната ни да отстрани пречките пред европейското участие на Северна Македония и Албания. Липсата на отговор се употребява като мотив за актуалното изявление.
Освен намек за вероятни наказания (конгресменът стартира с убеждението, че по принцип не счита тази мярка за подходяща), в изявлението има и друго проблематично подстрекателство - че България блокира освен РСМ, а и Албания за преговорния развой. В реалност, КСНС препотвърди " зелената светлина ", която София дава на Тирана, само че настояването на Брюксел двете страни да бъдат " в пакет ", проблематизира и проблема с Албания.
Подобни изявления би трябвало да провокират формалната реакция на българското Министерство на външните работи, само че такава нямаше. (Възможно е да е имало неофициална, само че няма по какъв начин да знаем това.)
С или без българско " бутане ", Държавният департамент на Съединени американски щати отхвърли обмислянето на наказания по отношение на България. Посочва се " мощна поддръжка " за приемането на Албания и Северна Македония в Европейски Съюз, без да се загатва съответен мотив за изказването.
И по този начин, какво ни се случи през последните дни?
Един вероятен отговор е, че става дума за самостоятелна акция на елементарен лобизъм. Клаудия Тени е съпредседател на групата за другарство със Северна Македония към Конгреса, а също и на Македоно-американското общество. Любопитно е, че още през 80-те години на предишния век (т.е. по време на Студената война), тя е била чиновник на Генералното консулство на Югославия в Съединени американски щати. Тази версия е комфортна за проамериканските кръгове у нас, само че не е единствената допустима.
Теоретично, името на България може да се е оказало забъркано в американски вътрешнополитически спор (г-жа Тени е от опозиционната Републиканска партия и е допустимо да търси политически дивиденти).
Никак не е изключено обаче тя да се явява тръбач на това, което формален Вашингтон (все още) не желае да каже гласно. Засега заобиколно, само че по-нататък, в случай че продължим да упорстваме, може да се наложи и да ни бъде казано непосредствено...
При всички положения, сходни провокации са нездравословни. И за разширението на Европейски Съюз, и за имиджа на Съединени американски щати. Излиза, че Европейският съюз е толкоз презрян и безразсъден, че Съединените щати би трябвало да го държат за ръчичка, до момента в който се изпишка (пардон, разшири в посока Западните Балкани). Ако някой си мисли, че по този начин оказва помощ на Европейски Съюз, дано да обърне внимание какво сподели немския министър за Европа - а точно, че проблемите би трябвало да се решат двустранно, т.е. сред България и Северна Македония.
Тезата за геополитическия конфликт сред Съединени американски щати и Русия в района пък е много несъстоятелна, заради една доста елементарна причина. Присъствието в единия или другия лагер зависи от НАТО, а не от Европейски Съюз. А в тази ситуация, и Албания, и Северна Македония са членове на Алианса.
Случаи като този подхранват антиамериканските настроения у нас. Което единствено по себе си не би било проблем, в случай че те преливат в българоцентрични. Лошото е, че по остарял табиет може да се засилят проруските настроения. От бодил, та на глог - Русия на няколко пъти към този момент направи исторически " реверанси " към Скопие във връзка кирилицата...
Имаше обаче и реакции по отношение на " дългата ръка на Кремъл " - по какъв начин нищо кой знае какво не се е случило, и американците още веднъж са прави.
В България има хора, чиято русофобия е по-силна от всичко друго. В името на това, те са подготвени да поддържат Съединени американски щати във всяка обстановка. Нещо повече, те не имат вяра, че е допустимо българските и американските ползи да се разминават, камо ли да се опълчват.
В България има хора, чиято американофобия е по-силна от всичко друго. В името на това, те са подготвени да поддържат Русия във всяка обстановка. Нещо повече, те не имат вяра, че е допустимо българските и съветските ползи да се разминават, камо ли да се опълчват.
Нямам какво да кажа нито на едните, нито на другите. По обучение съм социолог, не психоаналитик.
Следващите редове са към естествените българи, които имат вяра, че не трябва да се кланяме на никой " огромен брат " (макар постоянно да са скептични по отношение на опциите на настоящия ни политически хайлайф да води същински самостоятелна, " българоцентрична " политика).
Американският напън към България не стартира с изявлението на Клаудия Тени, нито ще приключи с него. Но всякога, когато някой се зъби на страната ни, в отговор би трябвало да получи един в зъбите (не безусловно, схваща се). Независимо дали е обособен политик или цяла страна.
Когато американците се забъркат с Балканите, нормално излиза, че не знаят на кой свят са - помните ли поддръжката им за косовските наркотрафиканти? Съединени американски щати, прочее, желаеха да приемем 50 хиляди косовари на наша територия, само че един български министър председател, наименуван Иван Костов, им отхвърли. Последното е увещание към сегашните ръководещи...
Що се отнася до Русия, забавно за какво тя не желае Северна Македония да влезе в Европейски Съюз (или най-малко по този начин настояват нашите русофоби). Сегашният политически хайлайф в Скопие (и ръководещи, и опозиция) е толкоз крепко импрегниран от удбащина* и югославизъм, че би бил съвършеният " троянски кон " на Белград и Москва в Европейски Съюз. Докато българското несъгласие е грижа за европейския интерес. Нещо, което обаче в Брюксел (и Вашингтон) нито схващат, нито наподобява, че им дреме...
*удбащина - идва от УДБА, тайните служби на Титова Югославия
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ