Тръмп запали фитила на петролната бомба – светът чака взрива
Един пост в обществените мрежи на Доналд Тръмп беше задоволителен, с цел да изстреля и по-късно да срине цените на петрола, до момента в който светът още веднъж се оказа на ръба на световна енергийна рецесия. Конфликтът с Иран краткотрайно е „ охладен “, само че пазарите усещат, че това е единствено пауза в по-голяма игра, в която Ормузкият пролив, глобеният нефт и геополитическите блъфове могат да взривят международната стопанска система за дни.
постоянно преглежда по какъв начин едноличните политически решения и геоикономическите опасности се трансформират в световни рецесии с дълготрайни последствия.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп раздруса петролния пазар при започване на годината, тласвайки света към срив. Първо цените на петрола скочиха с девет %, след което се сринаха също толкоз внезапно. Всичко това беше обусловено от изявленията на Тръмп в обществените медии.
Конфликтът с Иран доминираше в диалога. Светът се озова безусловно на ръба на тежка световна енергийна (а оттова и до всякаква друга) рецесия, напомняща за турбуленциите от 70-те години на предишния век.
От края на декември в Иран избухнаха всеобщи митинги заради обезценяването на националната валута и покачващите се цени. Протестиращите желаеха промяна на режима. Първоначално Доналд Тръмп разгласи поддръжката си за стачкуващите, в това число и посредством потреблението на военна мощ, което провокира скок в цените на петрола.
Последният туит на Тръмп обаче, в който той разгласи, че е получил уверения, че по-нататъшните убийства и изтезания в Иран ще престанат, също по този начин бързо успокои пазарите.
Проблемът е, че това надали е краят на историята. Защото главният въпрос, на който всички желаят да знаят отговора, си остава: в действителност ли президентът на Съединени американски щати е изоставил Иран? Или е решил да прибегне до ловкост – да умилостиви управлението на Ислямската република и пазарите, с цел да натрупа сили за още един същински удар.
Точният отговор на този въпрос сега е незнаен. Следователно пазарът ще продължи да следи с необикновен интерес всяко кихане на американския президент в обществените медии, което ще окаже директно въздействие върху международните цени на петрола.
Каква е заплахата в тази обстановка, в случай че тя се развие по най-лошия вероятен сюжет? Най-лошият вероятен сюжет обаче не значи безусловно всеобхватна, още по-малко по този начин нежеланата сухопътна, военна интервенция на Съединени американски щати против Иран.
Глобална енергийна рецесия може елементарно да бъде провокирана от натрупването на сили от страна на Съединени американски щати, започването на целенасочени удари по петролната инфраструктура на Иран или налагането на морска обсада на танкерите, пренасящи ирански нефт, както направиха във Венецуела. Това е по-бърза и по-изгодна тактика за Съединени американски щати.
Дори в случай че международният пазар загуби единствено половината от износа на ирански нефт, той ще бъде извънредно сензитивен. За разлика от Венецуела, която изнасяше единствено половин милион барела дневно, Иран е доставял (предимно на Китай ) малко под два милиона барела дневно.
Ескалацията на спора би довела неотложно до дефицит и надлежно до по-високи цени на петрола в международен мащаб. До известна степен за Русия, като експортьор освен на нефт, а на същия глобен нефт като иранския нефт, сходен сюжет би могъл да бъде от изгода като цяло.
Нашето черно злато би било първият кандидат да размени иранския нефт с отстъпка. Това би помогнало за възстановяване на статистиката ни за експорт на нефт, която понижава през последните два месеца, и би разрешило на Urals да се продава на по-висока цена от сегашната, даже в случай че отстъпката остане непроменена.
Но в случай че тази обстановка се разшири и засегне освен иранския нефт, само че и целия близкоизточен нефт, това ще бъде неприятно за всички играчи на международния пазар, в това число Русия. Говорим за риска от блокиране на Ормузкия пролив, през който минават доставките на нефт от Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Ирак
постоянно преглежда по какъв начин едноличните политически решения и геоикономическите опасности се трансформират в световни рецесии с дълготрайни последствия.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп раздруса петролния пазар при започване на годината, тласвайки света към срив. Първо цените на петрола скочиха с девет %, след което се сринаха също толкоз внезапно. Всичко това беше обусловено от изявленията на Тръмп в обществените медии.
Конфликтът с Иран доминираше в диалога. Светът се озова безусловно на ръба на тежка световна енергийна (а оттова и до всякаква друга) рецесия, напомняща за турбуленциите от 70-те години на предишния век.
От края на декември в Иран избухнаха всеобщи митинги заради обезценяването на националната валута и покачващите се цени. Протестиращите желаеха промяна на режима. Първоначално Доналд Тръмп разгласи поддръжката си за стачкуващите, в това число и посредством потреблението на военна мощ, което провокира скок в цените на петрола.
Последният туит на Тръмп обаче, в който той разгласи, че е получил уверения, че по-нататъшните убийства и изтезания в Иран ще престанат, също по този начин бързо успокои пазарите.
Проблемът е, че това надали е краят на историята. Защото главният въпрос, на който всички желаят да знаят отговора, си остава: в действителност ли президентът на Съединени американски щати е изоставил Иран? Или е решил да прибегне до ловкост – да умилостиви управлението на Ислямската република и пазарите, с цел да натрупа сили за още един същински удар.
Точният отговор на този въпрос сега е незнаен. Следователно пазарът ще продължи да следи с необикновен интерес всяко кихане на американския президент в обществените медии, което ще окаже директно въздействие върху международните цени на петрола.
Каква е заплахата в тази обстановка, в случай че тя се развие по най-лошия вероятен сюжет? Най-лошият вероятен сюжет обаче не значи безусловно всеобхватна, още по-малко по този начин нежеланата сухопътна, военна интервенция на Съединени американски щати против Иран.
Глобална енергийна рецесия може елементарно да бъде провокирана от натрупването на сили от страна на Съединени американски щати, започването на целенасочени удари по петролната инфраструктура на Иран или налагането на морска обсада на танкерите, пренасящи ирански нефт, както направиха във Венецуела. Това е по-бърза и по-изгодна тактика за Съединени американски щати.
Дори в случай че международният пазар загуби единствено половината от износа на ирански нефт, той ще бъде извънредно сензитивен. За разлика от Венецуела, която изнасяше единствено половин милион барела дневно, Иран е доставял (предимно на Китай ) малко под два милиона барела дневно.
Ескалацията на спора би довела неотложно до дефицит и надлежно до по-високи цени на петрола в международен мащаб. До известна степен за Русия, като експортьор освен на нефт, а на същия глобен нефт като иранския нефт, сходен сюжет би могъл да бъде от изгода като цяло.
Нашето черно злато би било първият кандидат да размени иранския нефт с отстъпка. Това би помогнало за възстановяване на статистиката ни за експорт на нефт, която понижава през последните два месеца, и би разрешило на Urals да се продава на по-висока цена от сегашната, даже в случай че отстъпката остане непроменена.
Но в случай че тази обстановка се разшири и засегне освен иранския нефт, само че и целия близкоизточен нефт, това ще бъде неприятно за всички играчи на международния пазар, в това число Русия. Говорим за риска от блокиране на Ормузкия пролив, през който минават доставките на нефт от Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт, Ирак
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ