Един пост в последните часове събира хиляди споделяния и коментари.Мнозина

Един пост в последните часове събира хиляди споделяния и мнения.

Мнозина се трогнаха от тази история и търсят решение.

Предлагаме я и на вас с вярата, в случай че се трогнете да споделите с вашите близки.

Ето и поста на Кристиан Георгиев:

Здравейте другари,

От месец следих един човечец, седящ заран и вечер върху тръбите на ТЕЦА, явно на топло. Първите ми усещания за него бяха, че не е пиянде, че е ухилен, поздравява всички до кофите, които са наоколо и даже наподобява бодър... несъмнено е вманиачен, си помислих. Почти всяка вечер до момента в който годеницата ми Евелин Василева разхожда кучетата към блока ни му изнасяше нещо за ядене - торба с дарове. Направи ни усещане, че той вадеше от торбата храната и каквото можеше споделяше с уличните кучета... Решихме, че с изключение на всичко друго е и добродушен. От къси диалози с него осъзнахме, че е наивник и взех решение да се срещна с историята му в елементи и до колкото имам опция да му оказа помощ...



На малко той се споделя Светослав Хаджиманчев. На 61 години, родом от Козлодуйско село. На 18г. е изпратен в казарма в Гоце Делчев. На гарата в Перник се среща със брачната половинка си с която имат две деца. Има над 20г. трудов стаж в СЦМГ, Бетонов възел, Шофьор и последно в БДЖ (от там е уволнен през 2003г. заради отвод да източва нафта за началника си). От 2003г. досега изпада съществено от обществото. Случват му се ред ужасни неща. Натравяне, побой, гонене, газене на жена му /история, която твърди, че е прикрита/ и така нататък Днес може да видите Светльо на паркинга на Кауфланд да ви моли да отбута количката или просто да Ви изиска някоя стотинка. Помнете, че не постоянно е бил подобен...



За последната седмица му пуснахме кръвна картина, за благополучие проучванията му се оказаха чудесни. Записахме го при персонален лекър / което също не беше лесна задача, след два отхвърли на лекари заради типът му/. Разговарахме в бюрото по труда за него. Предлагани са му четири работи, които той отказал /не може да прави тежък физически труд с едната ръка заради травма/. Разговарахме и с неговият психолог с цел да установим дали съзнателно отхвърля работа или психическа преграда, която му е мъчно да преодолее. Посетихме и обществените, които вежливо ни споделиха, че той не може да чака обществена помощ, тъй като жена му работи за 400лв на месец - шивачка.



Този пост не е за събиране на пари за него, а за нещо доста повече... За общественото приобщаване на един от дълго време изпаднал човек от нормите на обществото. Моля за помощ за две неща:

1. Според психоложката, с цел да може един човек да израства обществено в обществото /да мисли за работа/ на него би трябвало да са му подсигорени главните потребности в всекидневието. ДРЕХИ И ХРАНА. Той е размер М и носи обувки 43 номер. Ако имате опция да дарите, ще ги взема от всякъде