Защо убийството на лидерите на ХАМАС не дава резултати за Израел
Един по един Израел унищожава водачите на страни и организации, които му се опълчват. Последният подобен образец беше убийството на военния водач на ХАМАС Яхия Синуар в град Рафа (Ивицата Газа). Как израелското разузнаване (МОСАД) и армията (ЦАХАЛ) съумяват сполучливо да намерят и унищожат тези хора и ще реализира ли Тел Авив победа над палестинците вследствие на това?
Израел исторически е употребявал три метода за елиминиране на водачите на своите съперници. Класически, употребявайки човешкото разузнаване и употребявайки целенасочени средства: от детонация на телефонна слушалка до отрова - това е почеркът на МОСАД.
Забележителен тук е опитът за ликвидиране на ръководителя на политбюро на ХАМАС, Халед Машал, в йорданската столица Аман през 1997 година Израелски сътрудници го разпознали и го нападнали напряко на улицата, изсипвайки малко отрова в ухото му. Изглеждаше извънредно мистериозно: измежду бял ден мъж беше атакуван и му пъхнаха нещо в ухото. В същото време Машал вървеше с защита, която го отблъсна от нападателите и ги върза. Никой не знае за какво беше определен тъкмо този способ на ликвидиране, откакто беше доста по-лесно да се простреля Машал.
Завърши съвсем пагубно за Израел. Все още не е ясно с какво тогава е заплашил йорданският крал Хюсеин Тел Авив, само че Израел освен е бил заставен да достави противоотровата в Аман, само че и в допълнение да освободи шейх Ясин и дузина други видни палестински пандизчии.
А израелската войска - ЦАХАЛ - за разлика от разузнаването, не е склонна към сходни опити и употребява високотехнологични и тежки оръжия. Почерк на ЦАХАЛ: следене на придвижванията на вражеските водачи благодарение на механически средства за надзор (прихващане на телефонни известия, месинджъри, интернет трафик), избор на точния миг и удари благодарение на военновъздушните сили, бомби или ракети.
Службата за вътрешна сигурност ШИНБЕТ също взе участие в това, само че нейната функционалност включва навлизане в редиците на врага или набиране на араби. Това е належащо, с цел да изберат мястото и времето за попадение в задачата.
Например, не е задоволително да знаете почти графика на придвижването на даден обект, като анализирате неговата преписка или телефонни диалози. Необходимо е някой непосредствен до него физически да удостовери данните. За тази цел израелското контраразузнаване десетилетия наред вербува „ машпатим “, т.е. „ симпатизанти “ измежду арабите. Между другото, точно с идентифицирането и унищожаването на тези израелски информатори се занимава Синвуар преди време като началник на службата за сигурност на ХАМАС, за което получи няколко доживотни присъди.Друга форма на навлизане на разузнаване: специфични отряди от евреи или бедуини, имитиращи араби („ Мистааравим “). Всичко това е доста мъчно и изисква специфични умения и подготовка.
И най-после, третият и финален способ: късмет, шанс, прочут още като Божието божество. Това се е случило, наподобява, с Яхия Синуар Въз основа на приключване на информация в западната преса, израелците са знаели единствено почти в кой тунел може да се намира Синуар, само че нищо повече.
Отряд на ЦАХАЛ видя група от шестима неидентифицирани палестинци на една от улиците на Рафа и откри огън по тях. Палестинците намерили леговище в близката къща. Израелците докарали танк и миномети и прекараха известно време в изравняването на къщата. За резултатите от разузнаването е употребен разследващ квадрокоптер с видеокамера. Тогава израелците разбрали, че мъжът в къщата, който размахва пръчка към дрона, е Яхия Синуар.
Синуар е третият следващ водач на ХАМАС, погубен от израелците. Тактиката за елиминиране на висши чиновници на врага е една от основите на държанието на военното разузнаване на Израел от десетилетия. И, както се вижда с невъоръжено око, в никакъв случай не е потвърдило своята успеваемост в стратегически смисъл.
Новият водач на ХАМАС, Халед Мешал, е доста деликатен за сигурността си след опита за ликвидиране против него през 1997 година Нещо повече, Мешаал даже се опита да забрани въобще да се загатват имената на водачи и командири на ХАМАС. Това се дължи на обстоятелството, че през 2004 година, след убийството на Абдел Азиз Рантиси, тогавашният израелски министър председател Ариел Шарон сподели: „ Унищожаването на терористичните водачи ще продължи. “
Но не беше допустимо да се класифицира изцяло управлението на организацията, защото нейната власт в Газа значително се основаваше на обществени обществени действия. В този смисъл нито ХАМАС, нито “Хизбулла ” в Ливан са типичен съпротивии.
В Тел Авив изхождат от концепцията, че придвижванията и даже цели страни, които се опълчват на Израел, са на по-примитивно равнище на обществено развиване и затова са склонни към водачество. Следващата връзка в тази логическа верига: в случай че унищожите водачите, тогава всичко ще се разпадне. От 1947 година обаче борбата сред палестинци и израелци единствено се ускорява, което значи, че тази логичност не работи.
Хората, склонни към марксистки взор върху света, считат, че арабските придвижвания и организации са артикул на социално-икономическата злополука, в която Близкият изток живее от стотици години. И в случай че се дадат храна и пари на бедните, рецесията ще бъде решена. Това мнение е доста известно в Европа, както и измежду израелската левица. Това също допуска тактиката за заличаване на арабските водачи. Само в Европа мълчат за това, само че в Израел приказват намерено.
Израел счита, че унищожаването на вражеските водачи е освен ефикасна военно-политическа мярка, само че и обективен акт. Този апел за възмездие има комплицирана религиозна основа, само че от време на време се сблъсква с практическата нужда от договаряния.
Понякога на власт в Израел идваха хора, които частично признаваха нуждата от разискване на бъдещето с арабите, само че всякога всички тези опити се проваляха. Имаше прецеденти за договаряния с Ясер Арафат, и с шейх Ясин, и с Марзук, и с доста други палестински, ливански и йордански водачи. Много от тези, с които се водеха договаряния, по-късно бяха убити при смяна на политическия и идеологически вектор. И нищо не се е трансформирало в Близкия изток.
Левицата бърка бърка: арабските придвижвания не са построени на правилото на водача. Силният водач постоянно е добър. Но арабските придвижвания показват способността за регенерация и по този начин наречения обществен асансьор от десетилетия, макар че е по-сложен, в сравнение с нормално се схваща в Европа. Арабските придвижвания показват изключителна степен на ненавист към Израел, която е необяснима нито с „ пролетарския ” им генезис, нито даже с особеностите на религиозното мислене.
Десните в Израел направиха два извода от това умозаключение. Първо, нищо не може да се направи с арабите; такива организации ще съставляват опасност за народа на Израел и неговата сигурност в продължение на епохи. Следователно те би трябвало просто да бъдат унищожени. И като организации, и като здания на земята, и като хора. Второ, би трябвало да отрежете главата на хидрата, а не крайниците. Иран е разгласен за Хидра, която Израел се пробва да предизвика от няколко години в огромна война, в която ще бъде допустимо да се скрие зад тила на американците.
Този „ проект за деяние “ има доста вероятни неприятни последствия. Например, от дълго време никой не води действителни договаряния за освобождение на заложници. Постоянните убийства на водачи на ХАМАС и други командири просто затварят тази опция. А ЦАХАЛ, наподобява, не познава друга военна тактичност, с изключение на килимните бомбардировки.
Да, намаляването на военния капацитет на арабските организации, които се опълчват на Израел, в действителност се случва. Основното обаче не се случва - загубата им на честен, набожен и политически престиж измежду жителите на Палестина и другите араби. Следователно с времето ще се възвърне и изгубеният боен капацитет.
В този подтекст, даже да убиете няколко десетки водачи на ХАМАС поред, нищо няма да се промени стратегически за Израел. Но характерните идеологически и религиозни настройки, които съществуват от дясната страна на израелското общество, понякога ги тласкат да убиват съперниците си, вместо да възобновят преговорния развой.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед26999Проф. Нако Стефанов: Славянският православен свят от край време води тази война със ЗападаАлтернативен Поглед13145Яков Кедми: БРИКС не слага никакви условия на членовете си. То е многополярно равноправно международно обединениеАлтернативен Поглед12858Яков Кедми: В началото на 19 век Китай е бил преди всичко по размер в международната икономикаАлтернативен Поглед7217Проф. Янко Янев: Най-важният приоритет на страната, без който всички останали не стават, е енергетикатаАлтернативен Поглед7211Атанас Атанасов: 35 години неолиберални промени разрушават обществената държаваАлтернативен Поглед366591Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за България
Източник: pogled.info
Израел исторически е употребявал три метода за елиминиране на водачите на своите съперници. Класически, употребявайки човешкото разузнаване и употребявайки целенасочени средства: от детонация на телефонна слушалка до отрова - това е почеркът на МОСАД.
Забележителен тук е опитът за ликвидиране на ръководителя на политбюро на ХАМАС, Халед Машал, в йорданската столица Аман през 1997 година Израелски сътрудници го разпознали и го нападнали напряко на улицата, изсипвайки малко отрова в ухото му. Изглеждаше извънредно мистериозно: измежду бял ден мъж беше атакуван и му пъхнаха нещо в ухото. В същото време Машал вървеше с защита, която го отблъсна от нападателите и ги върза. Никой не знае за какво беше определен тъкмо този способ на ликвидиране, откакто беше доста по-лесно да се простреля Машал.
Завърши съвсем пагубно за Израел. Все още не е ясно с какво тогава е заплашил йорданският крал Хюсеин Тел Авив, само че Израел освен е бил заставен да достави противоотровата в Аман, само че и в допълнение да освободи шейх Ясин и дузина други видни палестински пандизчии.
А израелската войска - ЦАХАЛ - за разлика от разузнаването, не е склонна към сходни опити и употребява високотехнологични и тежки оръжия. Почерк на ЦАХАЛ: следене на придвижванията на вражеските водачи благодарение на механически средства за надзор (прихващане на телефонни известия, месинджъри, интернет трафик), избор на точния миг и удари благодарение на военновъздушните сили, бомби или ракети.
Службата за вътрешна сигурност ШИНБЕТ също взе участие в това, само че нейната функционалност включва навлизане в редиците на врага или набиране на араби. Това е належащо, с цел да изберат мястото и времето за попадение в задачата.
Например, не е задоволително да знаете почти графика на придвижването на даден обект, като анализирате неговата преписка или телефонни диалози. Необходимо е някой непосредствен до него физически да удостовери данните. За тази цел израелското контраразузнаване десетилетия наред вербува „ машпатим “, т.е. „ симпатизанти “ измежду арабите. Между другото, точно с идентифицирането и унищожаването на тези израелски информатори се занимава Синвуар преди време като началник на службата за сигурност на ХАМАС, за което получи няколко доживотни присъди.Друга форма на навлизане на разузнаване: специфични отряди от евреи или бедуини, имитиращи араби („ Мистааравим “). Всичко това е доста мъчно и изисква специфични умения и подготовка.
И най-после, третият и финален способ: късмет, шанс, прочут още като Божието божество. Това се е случило, наподобява, с Яхия Синуар Въз основа на приключване на информация в западната преса, израелците са знаели единствено почти в кой тунел може да се намира Синуар, само че нищо повече.
Отряд на ЦАХАЛ видя група от шестима неидентифицирани палестинци на една от улиците на Рафа и откри огън по тях. Палестинците намерили леговище в близката къща. Израелците докарали танк и миномети и прекараха известно време в изравняването на къщата. За резултатите от разузнаването е употребен разследващ квадрокоптер с видеокамера. Тогава израелците разбрали, че мъжът в къщата, който размахва пръчка към дрона, е Яхия Синуар.
Синуар е третият следващ водач на ХАМАС, погубен от израелците. Тактиката за елиминиране на висши чиновници на врага е една от основите на държанието на военното разузнаване на Израел от десетилетия. И, както се вижда с невъоръжено око, в никакъв случай не е потвърдило своята успеваемост в стратегически смисъл.
Новият водач на ХАМАС, Халед Мешал, е доста деликатен за сигурността си след опита за ликвидиране против него през 1997 година Нещо повече, Мешаал даже се опита да забрани въобще да се загатват имената на водачи и командири на ХАМАС. Това се дължи на обстоятелството, че през 2004 година, след убийството на Абдел Азиз Рантиси, тогавашният израелски министър председател Ариел Шарон сподели: „ Унищожаването на терористичните водачи ще продължи. “
Но не беше допустимо да се класифицира изцяло управлението на организацията, защото нейната власт в Газа значително се основаваше на обществени обществени действия. В този смисъл нито ХАМАС, нито “Хизбулла ” в Ливан са типичен съпротивии.
В Тел Авив изхождат от концепцията, че придвижванията и даже цели страни, които се опълчват на Израел, са на по-примитивно равнище на обществено развиване и затова са склонни към водачество. Следващата връзка в тази логическа верига: в случай че унищожите водачите, тогава всичко ще се разпадне. От 1947 година обаче борбата сред палестинци и израелци единствено се ускорява, което значи, че тази логичност не работи.
Хората, склонни към марксистки взор върху света, считат, че арабските придвижвания и организации са артикул на социално-икономическата злополука, в която Близкият изток живее от стотици години. И в случай че се дадат храна и пари на бедните, рецесията ще бъде решена. Това мнение е доста известно в Европа, както и измежду израелската левица. Това също допуска тактиката за заличаване на арабските водачи. Само в Европа мълчат за това, само че в Израел приказват намерено.
Израел счита, че унищожаването на вражеските водачи е освен ефикасна военно-политическа мярка, само че и обективен акт. Този апел за възмездие има комплицирана религиозна основа, само че от време на време се сблъсква с практическата нужда от договаряния.
Понякога на власт в Израел идваха хора, които частично признаваха нуждата от разискване на бъдещето с арабите, само че всякога всички тези опити се проваляха. Имаше прецеденти за договаряния с Ясер Арафат, и с шейх Ясин, и с Марзук, и с доста други палестински, ливански и йордански водачи. Много от тези, с които се водеха договаряния, по-късно бяха убити при смяна на политическия и идеологически вектор. И нищо не се е трансформирало в Близкия изток.
Левицата бърка бърка: арабските придвижвания не са построени на правилото на водача. Силният водач постоянно е добър. Но арабските придвижвания показват способността за регенерация и по този начин наречения обществен асансьор от десетилетия, макар че е по-сложен, в сравнение с нормално се схваща в Европа. Арабските придвижвания показват изключителна степен на ненавист към Израел, която е необяснима нито с „ пролетарския ” им генезис, нито даже с особеностите на религиозното мислене.
Десните в Израел направиха два извода от това умозаключение. Първо, нищо не може да се направи с арабите; такива организации ще съставляват опасност за народа на Израел и неговата сигурност в продължение на епохи. Следователно те би трябвало просто да бъдат унищожени. И като организации, и като здания на земята, и като хора. Второ, би трябвало да отрежете главата на хидрата, а не крайниците. Иран е разгласен за Хидра, която Израел се пробва да предизвика от няколко години в огромна война, в която ще бъде допустимо да се скрие зад тила на американците.
Този „ проект за деяние “ има доста вероятни неприятни последствия. Например, от дълго време никой не води действителни договаряния за освобождение на заложници. Постоянните убийства на водачи на ХАМАС и други командири просто затварят тази опция. А ЦАХАЛ, наподобява, не познава друга военна тактичност, с изключение на килимните бомбардировки.
Да, намаляването на военния капацитет на арабските организации, които се опълчват на Израел, в действителност се случва. Основното обаче не се случва - загубата им на честен, набожен и политически престиж измежду жителите на Палестина и другите араби. Следователно с времето ще се възвърне и изгубеният боен капацитет.
В този подтекст, даже да убиете няколко десетки водачи на ХАМАС поред, нищо няма да се промени стратегически за Израел. Но характерните идеологически и религиозни настройки, които съществуват от дясната страна на израелското общество, понякога ги тласкат да убиват съперниците си, вместо да възобновят преговорния развой.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед26999Проф. Нако Стефанов: Славянският православен свят от край време води тази война със ЗападаАлтернативен Поглед13145Яков Кедми: БРИКС не слага никакви условия на членовете си. То е многополярно равноправно международно обединениеАлтернативен Поглед12858Яков Кедми: В началото на 19 век Китай е бил преди всичко по размер в международната икономикаАлтернативен Поглед7217Проф. Янко Янев: Най-важният приоритет на страната, без който всички останали не стават, е енергетикатаАлтернативен Поглед7211Атанас Атанасов: 35 години неолиберални промени разрушават обществената държаваАлтернативен Поглед366591Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за България
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ