Когато езикът ни изневерява и моментът
Един публицист, на който се удивлявам, показва накратко презрението си към правдоподобния, само че празен политически език, започвайки с един добър образец. „ Думата фашизъм “, написа той, „ в този момент няма никакво значение, с изключение на доколкото значи „ нещо нежелателно “. Той прибавя други изчерпани думи, в това число народна власт, независимост и патриотично – комфортни термини за определяне на праведност, елементарно претопяващи се в себе- праведност.
Писателят е Джордж Оруел в фамозното му есе от 1946 година „ Политиката и британският език “. Оруел твърди, че езикът се е покварил и обезценил по негово време, само че оцеляването на неговите образци в сегашното му опонира, което допуска, че освен казусът, само че и самите образци може да са безконечни.
Простият, пряк език остава необичаен, мечтан — и опасен по способи, които властта, даже повече от останалите от нас, се пробва да избегне.
