Предводителят на Хвърковатата чета Бенковски говорел 7 езика
Един от великите водачи в историята ни и основен деятел на Априлското въстание Георги Бенковски, има извънредно забавен и кондензиран със събития живот. Името му не е това, с което влиза в историята.
Името, с което се ражда Бенковски е Гаврил Груев Хлътев. Родният му град е Копривщица. Гаврил се ражда на 21 септември 1843 г в фамилията на дребния търговец Грую Хлътев. Тъй като татко му умира рано, дребният Гаврил трябвало да напусне учебно заведение и да учи поминък. Учил терзийство, само че решил, че е безперспективно. След това става чирак при абаджия, не след дълго се отделя и стартира търговия.
Младежът бил интелигентен и деятелен и сполучливо търгувал по пазарите в Цариград и Анадола. В късия си живот Гаврил Хлътев се занимавал с доста работи, живял на доста места. Овладял 7 езика. Живее нашироко и дружи със синовете на богаташите в Измир, Цариград, Анадола, Александрия. В един миг взема решение да зареже всичко и отпътува за Букурещ, където пламва ползата му към революционното дело около Стоян Заимов. Включват го в групата, която има задачата да опожари Цариград. Това трябвало да всее ужас в Османската империя, само че откакто идват там, Ботев анулира задачата, с цел да не навреди на освободителното придвижване в България. Точно тук Гаврил взима паспорта на Антон Бенковски, полски бежанец, като сменя Антон с Георги.
Връщайки се в България, Бенковски става помощник-апостол на Панайот Волов в Четвърти революционен окръг. Волов осъзнава, че Бенковски има невероятни лидерски качества и го прави основен деятел. Красноречиви са думите на Атанас Буров за Бенковски: „ Питате ме, господин Памукчиев, за какво поставям Панайот Волов в цифрата на четиримата най-велики българи. Слагам го, тъй като единствено той, подчертайте това, единствено той, единствен човек в българската история се отхвърли от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко — за Отечеството си, за България. Когато го избират за деятел, за основен деятел на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1876 година, той взема за асистент Георги Бенковски — един елементарен караабаджия от Копривщица. И след това, като вижда, че този елементарен караабаджия е талант, че е роден за лидер, за военачалник, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите компетенции, той минава на втора линия, а Бенковски излиза отпред.
Такъв случай в международната история няма. Това е един-единствен случай. И това го прави българинът от Шумен — Панайот Волов… “
Той покорявал всички с неизчерпаемата си сила и оптимизъм. Захари Стоянов споделя за първата си среща с него с голямо почитание. Прави му усещане, че самоуверено дава директиви на четирима души по едно и също време, осанката му е величествена, героична. Не понася някой да бездейства край него.
След като на 20 април 1876 г Бенковски получава Кървавото писмо от Каблешков, Бенковски изважда сабя и потегля с коня си, последван от Райна Княгиня с извезаното за въстанието знаме. Павел Бобеков остава в Панагюрище и се заема с защитата на селището, а Бенковски оглавява Хвърковатата чета, с цел да вдигне въстаниците от останалите обитаеми места в региона. Облечен с обилна въстаническа униформа, с калпак с пера, чужденците, които работели по железницата го помислили за българския княз. Още по-учудени били, когато почнал да беседва с всеки един на родния му език. Дори се включват в Хвърковатата чета.
Бенковски е наясно, че въстанието няма да успее, само че той знае, че раната, която „ е отворил в сърцето на султана “ ще отслаби враговете. Панагюрище е опожарено, а хората грубо изклани. Бенковски потегля към Румъния. На път към Румъния той минава през Балкана и стига до Рибарица. Убит е край селото, преминавайки по моста през река Костина. Предава го българин. Той заречен на групата бунтовници, че ще им спомага да стигнат гладко до Троянския манастир. Турците отсичат главата на мъртвия челник, с цел да потвърдят, че е погубен и да я разнасят из София за наставление. “ Кървавото кладенче и през днешния ден припомня за позорното изменничество и за величието на младежа, повел стотици след себе си в името на свободата. Тялото на Бенковски скрито е заровено в остарялата черква в Рибарица от една бабичка.
Автор: Десислава Михалева
