Архитект от ада “Бухенвалд” е спасен с негови другари на 11 април 1945 г.
Един от тях е студентът по архитектура в политехниката в Дрезден Карл Кандулков
Карл Димитров Кандулков е роден на 16 юни 1920 година в Севлиево, в фамилията на шивач и изтъкнат социалдемократ в околията. Карл носи името на Карл Либкнехт, а сестра му Клара - на Клара Цеткин.
През 1939 година Карл Кандулков приключва с отличие приблизително техническо учебно заведение в София и работи при авторитетни архитекти. Отбива военната си работа в школата за запасни офицери в София, като добива през 1942 година офицерско звание.
Същата година записва да следва архитектура в политехниката в Дрезден, Германия. Там е един от уредниците на студентското сдружение “Хр. Ботев” към Български национален студентски съюз. Развиват културно-масови изяви, където е проведен хор, в който той пее. Свързват се с немски социалдемократи, като Оскар Яутце и Хелмут Хамър.
През това време проф. Александър Цанков е основал фашистко задгранично държавно управление и през октомври и ноември 1944 година набира доброволци за “Българския народен легион” да се борят на страната на Третия Райх.
При опита да запише в легиона двайсетте български студенти по архитектура, измежду които е и Карл Кандулков, среща безапелационен отвод. Разбира се, че в последните месеци на хитлеризма да хвърлиш български младежи в огъня на гибелта е морално закононарушение и безумство.
Но в тази “игра” няма нравствени и правни правила и императиви. От 16 до 25 ноември групата от двайсетте български студенти по архитектура са задържани от Гестапо!
Подложени са на изтезания в килия от бетон, плесен, зной и без легло! Спят на смени на една дъска, храната е чорба от трици! Постоянни побоища с бич и тръби!
След това ги трансферират с белезници в лагера “Радеберг” на 30 километра от Дрезден. Условията са ужасни, работата е непостижима и доста лагерници умират. Докарват други. В две бараки са 400 души на дървени нарове, без отопление и облекла.
На 18 февруари 1945 година петдесет лагерници са натоварени в скотски вагон, без отопление и в зной. Пътуват два дни и три нощи без храна и вода. Пристигат в Бухенвалд в изискванията на мраз и мъгла.
Есесовец ги преброява и от петдесет души шестнадесет са мъртви!
На гарата нашите студенти виждат черупки от яйца и ги изяждат. Намерили в кошче за боклук обелки от картофи. Видели ги пленени съветски девойки готвачки и им поставили варени картофи при боклука.
Борбата за оцеляване била неописуема! В лагера носели трупове на мъртъвци до крематориума, работели са при безчовечен условия.
От групата студенти Борис Николов Лалов от София умира на 28 март 1945 година в лагера; Борис Петков Петров от Септемврийци умира на 8 април 1945 г.; Васил Кръстев Дичев от с. Кръщлево, Русенско, умира от страдания на 6 март 1945 г.; Димитър Георгиев Петров от Горна Оряховица умира на 20 март 1945 г.; Евстати Атанасов Евстатиев от с. Радославово, Пирдопско, умира на 18 март 1945 г.; Илия Стоянов (Иката) бил убит от есесовци на 11 април 1945 г.; Карл Георгиев Андреев от с. Белимел, Монтанско - открит край лагера “Радеберг” в всеобщ гроб под номер 1046; Марин Михайлов Павлов от с. Бабово - изгорял жив в крематориума дни преди освобождението; Рад Николов Радев от Златица бил разстрелян от есесовци.
На 11 април 1945 година идват танкови колони на съюзническите войски в Бухенвалд и освобождават пандизчиите
Карл Кандулков
Карл Димитров Кандулков е роден на 16 юни 1920 година в Севлиево, в фамилията на шивач и изтъкнат социалдемократ в околията. Карл носи името на Карл Либкнехт, а сестра му Клара - на Клара Цеткин.
През 1939 година Карл Кандулков приключва с отличие приблизително техническо учебно заведение в София и работи при авторитетни архитекти. Отбива военната си работа в школата за запасни офицери в София, като добива през 1942 година офицерско звание.
Същата година записва да следва архитектура в политехниката в Дрезден, Германия. Там е един от уредниците на студентското сдружение “Хр. Ботев” към Български национален студентски съюз. Развиват културно-масови изяви, където е проведен хор, в който той пее. Свързват се с немски социалдемократи, като Оскар Яутце и Хелмут Хамър.
През това време проф. Александър Цанков е основал фашистко задгранично държавно управление и през октомври и ноември 1944 година набира доброволци за “Българския народен легион” да се борят на страната на Третия Райх.
При опита да запише в легиона двайсетте български студенти по архитектура, измежду които е и Карл Кандулков, среща безапелационен отвод. Разбира се, че в последните месеци на хитлеризма да хвърлиш български младежи в огъня на гибелта е морално закононарушение и безумство.
Но в тази “игра” няма нравствени и правни правила и императиви. От 16 до 25 ноември групата от двайсетте български студенти по архитектура са задържани от Гестапо!
Подложени са на изтезания в килия от бетон, плесен, зной и без легло! Спят на смени на една дъска, храната е чорба от трици! Постоянни побоища с бич и тръби!
След това ги трансферират с белезници в лагера “Радеберг” на 30 километра от Дрезден. Условията са ужасни, работата е непостижима и доста лагерници умират. Докарват други. В две бараки са 400 души на дървени нарове, без отопление и облекла.
На 18 февруари 1945 година петдесет лагерници са натоварени в скотски вагон, без отопление и в зной. Пътуват два дни и три нощи без храна и вода. Пристигат в Бухенвалд в изискванията на мраз и мъгла.
Есесовец ги преброява и от петдесет души шестнадесет са мъртви!
На гарата нашите студенти виждат черупки от яйца и ги изяждат. Намерили в кошче за боклук обелки от картофи. Видели ги пленени съветски девойки готвачки и им поставили варени картофи при боклука.
Борбата за оцеляване била неописуема! В лагера носели трупове на мъртъвци до крематориума, работели са при безчовечен условия.
От групата студенти Борис Николов Лалов от София умира на 28 март 1945 година в лагера; Борис Петков Петров от Септемврийци умира на 8 април 1945 г.; Васил Кръстев Дичев от с. Кръщлево, Русенско, умира от страдания на 6 март 1945 г.; Димитър Георгиев Петров от Горна Оряховица умира на 20 март 1945 г.; Евстати Атанасов Евстатиев от с. Радославово, Пирдопско, умира на 18 март 1945 г.; Илия Стоянов (Иката) бил убит от есесовци на 11 април 1945 г.; Карл Георгиев Андреев от с. Белимел, Монтанско - открит край лагера “Радеберг” в всеобщ гроб под номер 1046; Марин Михайлов Павлов от с. Бабово - изгорял жив в крематориума дни преди освобождението; Рад Николов Радев от Златица бил разстрелян от есесовци.
На 11 април 1945 година идват танкови колони на съюзническите войски в Бухенвалд и освобождават пандизчиите
Карл Кандулков Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ