Един от треньорите в школата на Берое

Радостин Александров от Берое: В Лестър се впечатлиха от нашите момчета

Един от треньорите в школата на Берое - Радостин Александров, който изкара специализация в Лестър, разяснява усещания си пред уеб страницата на клуба.

Г-н Александров, за поредна година бяхте на специализация в Англия. Може би първо да разкажете по какъв начин се стига до сходни предложения и то всяка година?

- С сътрудниците от Лестър се познаваме от много години. От времето, когато работех в Англия и имах опция да обиколя много от академиите тогава. Лестър бе най-близо териториално до мястото, където живеех и имах опция по-често да бъда там. Още от първия път останаха с отлични усещания от мен и към този момент имаме доста положителни взаимоотношения. Така към този момент всяка година имам покана да гостувам.

С какво е потребно едно такова посещаване за един треньор?

- Много е потребно, тъй като всяка година намирам нещо друго. Нещо ново, нещо, което се надгражда в академията. Това е добре за мен, тъй като мога да проследя модерните трендове и новости в юношеския футбол, които да използван и тук.

Разкажете ни малко повече за методите на работа в родината на футбола и къде са главните разлики с България? Кое ви направи най-силно усещане като цяло?

- Най-ярко изразен там е професионализмът. Без значение дали става дума за 10 годишни деца или представителния тим. Професионализмът е на извънредно високо равнище. Структурата на всяка една академия е блестящо изразена, философията също. През годините съумях да посетя разнообразни места и на всички места може да се усети самата конюнктура и какъв брой е друга тя по отношение на един клуб с различен.

Преди година Лестър стана първенец на Англия. До каква степен е повлияло това на клуба като цяло. Вие може да извършите параленост, тъй като бяхте там и преди този момент?

- Много огромна е разликата. Преди да завоюват Висшата лига академията не бе толкоз огромна. Сега се е разразстнала извънредно доста. Това, което съумяха пък да запазят е тяхната еднаквост. Не разрешиха да се създадат фрапантни промени в структурирането на академията, само че също по този начин пък трансформираха задоволително и надградиха задоволително, с цел да могат да се съпоставят с най-големите на Острова.

Може би въпросът, който интересува най-вече хора е по какъв начин бяха признати трите гения от школата на Берое, които бяха в Лестър и какви са усещанията от тях?

- И тримата бяха признати доста добре. Посрещна ги персонално Бил Лоу, който е основен скаут на академията. Погрижиха се за безусловно всичко и се отнасяха чудесно с нас. Организираха специфична обиколка на стадиона, гледахме последната контрола на Лестър преди началото на Висшата лига. Впечатленията от тримата са доста положителни. Особено двамата малчугани - Красимир и Мунир, съгласно основния скаут са едно равнище над играчите, които са там сега. Мунир даже означи гол в контролна среща, а Краси даде асистенция за попадение.

Какво споделиха с вас нашите момчета при диалозите посред ви?

- Имахме опция да си приказваме доста, тъй като от самото начало бях с тях. Те бяха извънредно щастливи. Всичко за тях бе впечатляващо. Още сега, в който влязохме в базата. Терените, ситуацията, фотосите, отношението на всички треньори, методът по който водиха подготвителния развой, играчите, които ги одобриха в тима. Момчетата съумяха да се нагодят към своите домакини. От двете страни всички останаха доста удовлетворени.

Разговаряли ли сте за по-сериозна обмяна на опит и за какво не играчи сред двата клуба?

- Това е концепцията, която ми се желае да доизградим отсега нататък. С Краси, Мунир и Стоян уповавам се е началото на едно такова съдействие. Естествено аз нямам пълномощията да повеждам договаряния. Това, което аз мога да направя е да направя връзката сред двата клуба, което и направих. До колкото знам в края на месец август Бил Лоу ще се срещне с нашия шеф на школата Ивко Ганчев. Аз ще оказа помощ с каквото мога в диалозите сред двете страни. Да създадем по този начин, че да извлечем максимума от едно такова съдействие. Какво тъкмо ще бъде то ще зависи от тези диалози. Вярвам, че ще бъде доста потребно за школата и Берое като цяло.

Да поговорим малко и за работата ви в Берое. Вие сте треньор на " Берое 2004 ". Миналата година прегазихте всички тимове и завършихте с рекордна голова разлика. Какви са упоритостите ви за този сезон?

- Това бе добре от статистическа позиция. Мисля, че игрово също отбелязахме огромен прогрес и огромно израстване. Целите този сезон са да продължим да се развиваме Ако нашето израстване е било до една степен през предишния сезон, то сигурно през тази година би трябвало да надградим най-малко два пъти по толкоз. Дано продължим да се представяме на нужното високо равнище. Имахме интернационалните шампионати, на които взехме присъединяване, само че там се представихме нерешително поради неналичието на опит, само че се надявам през този сезон отново да го създадем. Искаме да се утвърдим освен в нашата страна, както успяхме да го създадем, а да чуят и зад граница повече за нашия клуб.

Тази година къде планирате участия отвън България?

- Иска ми се и съм заел доста хора отвън България да намерят най-хубавите предложения за нас. Турнирът в Торино ни оказа помощ доста за това, че не е толкоз мъчно на открито и не е извънземен футболът, който играят в чужбина. Трябва ни опит и самочувствие да осъзнаем всички тези неща. Надявам се този сезон най-малко на два шампионата да успеем да отидем. Имаме уверението за това, че Берое ще получи безвъзмездна покана и безвъзмезден престой на шампионати отвън страната.

Да се върнем в България. Как окуражавате вашия тим в срещи с явен победител, освен това с победен резултат?

- Ключовото е отношението. Моето отношение към тях. Тяхното отношение към футбола. Всички сме на едно мнение за това какво желаеме да реализираме. Тяхната фантазия е да станат футболисти, моята работа и фантазия е същата. Искам да съумеят в това, което желаят. Без значение дали играем против едни от най-силните тимове или някой, който няма по какъв начин да ни се опълчи за нас мобилизацията постоянно е една и съща, тъй като задачата не се трансформира. Това, което желаеме да реализираме против всички е победа. Ако позволим нашето отношение да се наруши кривваме от пътя, който следваме.