Един от традиционните ни обичаи - лазаруване е добре познат

Един от обичайните ни традиции - лазаруване е добре прочут и се практикува до ден сегашен. Преди десетилетия лазаруването е вървяло ръка за ръка с кумиченето. По време на лазаруването, хора обикалят къщите в селата и градовете, пеят песни, танцуват и оферират на домакините блага като козуници, яйца, самун и вино. В този ден, комиченето играе значима роля - младежите и децата употребяват разнообразни способи, с цел да комичат другите: по време на песните и танците, младежите може да комичат един различен, да се бият с меки гроздови пръчки, да си ползват пудри и да се комичат на разнообразни способи.

Това е метод да се укрепи другарството и да се изрази насладата за идния Великден. Лазарките отиват на брега на река и пускат своите венци или кукли по течението на реката. Момичето, чието венче или кукла стигне най-бързо до края на реката, се прогласява за " кумица на лазарките ". Останалите лазарки я носят назад до селото, като я слагат на особено столче. През идващите три дни след Великден, лазарките не беседват с кумицата. Този ритуал има за цел да подсигурява плодородието на полетата и животните, както и положителното здраве и благополучие на хората в селото през идната година.