Един от свещените граали в търсенето на извънземния живот е

Един от свещените граали в търсенето на извънземния живот е да се откри това, което астробиолозите назовават „ Земя 2 “ – екзопланета, която наподобява съвсем като близнак на Земята. Идеята е, че подобен свят има допустимо максимален късмет да приюти живота, какъвто го познаваме.

Стефани Олсън от Университета в Чикаго обаче, предлага различен метод. Първо да разгледаме факторите, които вършат Земята обитаема и по-късно да търсим нещо даже още по-добро. Не просто препис на Земята, а планета, която може да предложи даже по-добри условия за обитаване.

Част от това, което прави Земята обитаема, споделя Олсън пред астробиологичната конференция AbSciCon 19 в Белвю, Вашингтон, Съединени американски щати, са теченията в океаните на планетата; не просто повърхностни течения, а тези, които разрешават на водата да се издига от дълбините на океаните.

„ Такива течения са витално значими “, споделя тя, „ тъй като земният живот е съсредоточен най-вече в най-плитките елементи на океаните, където има задоволително светлина за фотосинтеза “.

В същото време, растежът в тези води, ги кара да се изчерпват от хранителни субстанции, защото растящите организми в тях гълтам наличните такива. По-лошо, до момента в който част от тези организми умират, някои се заселват в дълбините, носейки своите хранителни субстанции, вместо да ги освобождават назад в повърхностната екосистема, с цел да се разлагат.

Резултатът е, че без повтарящи се течения дълбочините ще стават все по-богати на хранителни субстанции, до момента в който повърхностните води ще стават все по-изчерпани.

„ Ако погледнете карта на фотосинтезата в океаните на Земята, ще видите, че тя е съсредоточена най-вече в региони, в които се следи покачване на пластове вода от дълбочините “, споделя Олсън. Това значи че хубавичко биосфера се нуждае от механизъм, който да върне дълбоките води на повърхността.

На Земята това идва от повърхностни ветрове, изключително такива, които идват от брега на огромни сухоземни маси. Те избутват повърхностната вода надалеч от сушата, като по този метод изтеглят водата от дълбините, която я замества. Ето за какво доста от най-продуктивните райони в океаните на Земята са по континентални граници, споделя Олсън.

За да види какви типове планети най-лесно могат да произведат този резултат, тя моделира резултата от редица параметри, вариращи от маса, радиус и разстояние от техните слънца до силата на техните сезони. Но единствено два от тези параметри в действителност имат значение, заключава тя: плътността на атмосферата им и продължителността на дните им. И в нито един случай Земята не излиза на върха на класирането за най-хубаво място за живот.

Една по-плътна атмосфера основава по-силни ветрове, произвеждащи по-бързо преработване на хранителни субстанции от дълбините. А планетите с по-дълги дни от тези на Земята имат по-добри условия да създават най-подходящите ветрове за това.

Светове с повече континенти, с по-гъста атмосфера и по-дълги дни могат да бъдат по-подходящи за живота, спрямо нашия. Според Олсън, изследванията на екзопланетите се доближават до точката, в която може да видим тези, които са по-добри от Земята, всред хилядите други.

Така да вземем за пример, споделя тя, такива континенти и степента на техния капацитет да създават ветрове в океаните, скоро ще могат да бъдат картографирани посредством изследване на вариациите в яркостта им, защото земите и океаните се въртят по повърхността. „ Океаните са тъмни, а континентите са ярки и отразяващи “, споделя тя.

По същия метод, плътността на атмосферата може да се дефинира от нейния цвят. На Земята, споделя тя, „ имаме синя атмосфера, тъй като тя разпръсква светлината. Това се случва единствено в гъста атмосфера.

Скоростта на ротация на планетата може да се дефинира от това какъв брой бързо минават континентите и океаните.

Мишел Хил от Университета на Калифорния, отбелязва, че до момента в който до момента търсенето на обитаеми светове в други слънчеви системи се концентрира най-вече върху планети, допустимо е също по този начин извънземните слънчеви системи да имат обитаеми екзолуни: Земни светове, обикалящи великански планети, които сами по себе си не са обитаеми, само че които са на точното разстояние от техните слънца, с цел да може луната да ги обикаля, с цел да не бъде нито прекомерно гореща, нито прекомерно студена.

Към днешна дата е открита единствено една таква екзолуна, освен това, откритието не е изцяло доказано.

Ловците на екзопланети са разкрили изненадващо огромен брой планети-гиганти, които обикалят слънцето си в по този начин наречената обитаема зона, в която те не са нито прекомерно близо, нито прекомерно надалеч, с цел да има земноподобен свят с течна вода, споделя Хил. И няма явна причина да се допусна, че тези планети нямат огромни луни.

„ Учените могат да разширят търсенето на светове, върху които би могъл да съществува живот ”, споделя тя. Всъщност, тези луни могат да бъдат по-обитаеми от независими планети, които обикалят сходни звезди, тъй като имат доста по-голям набор от евентуални източници на сила, с цел да подхранват биосферата.

Вместо просто да разчита на сила от слънцето, споделя Хил, те също могат да бъдат затоплени и от отразената светлина, идваща от гигантските планети, към които обикалят. Те също могат да бъдат затоплени отвътре посредством приливна сила, основана от гравитационните сили.

„ Те имат по-голямо многообразие от енергийни източници “, споделя Хил. „ Поради това обитаемата зона на тези луни [разстоянието, на което те могат да бъдат от техните слънца без прегряване или замръзване], може да бъде по-широка от обитаемата зона на техните планети. “

Находките на Хил и Олсън са образци за съзряване на астробиологията от едно поле, което не е било доста от дълго време определяно, като „ просвета без предмет “ (тъй като никой в никакъв случай не е разпознал извънземна форма на живот) към все по-зрялата област на проучване.

Отчасти, споделя Роналд Търнър, старши теоретичен консултант в програмата за новаторски съвременни концепции на НАСА, огромна част от този прогрес идва от откритието, че екзопланетите са действителни и доста постоянно срещани.

Новата астробиология, показана от желанието на Олсън да търси светове с идеални типове континенти, подобаваща дълготрайност на деня и атмосферно налягане, също е въодушевена от детонация в способността да се основават все по-добри телескопи. „ Развитието на технологиите през последното десетилетие е това, което разрешава тази нова епоха “, споделя Търнър.