ГЕНИАЛНО! БАН измисли нови жълти павета
Един от знаците на София - жълтите павета, наподобяват в окаяно положение. И това е от момента, в който се намесиха разнообразни " създатели ", протегнали ръка на настилката. Е, несъмнено, задачата беше те да наподобяват хубаво и да са пренаредени качествено, само че... Затова наши учени от Българска академия на науките взеха решение да произведат еквивалент на 100-годишните жълти павета.
Идеята е културно-историческото завещание, за каквото са оповестени те, още веднъж да бъде пример. В момента новото е същото по състав, със същите физико-механични и други индикатори, защото съдържа същите минерални етапи, като оригиналът. Размерът, размерът и цветът да е идентичен, само че тук е редно да се означи, че истинският цвят на софийските павета е охра, а не е жълт, както сме привикнали да го дефинираме.
" Паветата, които ние създадохме, са идентични по цвят на примерите " – безапелационен проф. Любен Лаков от Института по металознание към Българска академия на науките, който с неговите сътрудници, той от години търси метод да създаде 100 процентов аналог на 100-годишните софийски павета.
Преди време наши учени разкрили формулата на неповторимата им кристална конструкция. Сега обаче екипът на професора я е усъвършенствал, и към този момент приготвя пилотна серия чисто нови жълти павета за София.
Всъщност, една от най-устойчивите настилки, останала още от Римската империя, у нас е претърпяла две международни войни, бомбардировки, митинги с танкове и тежкотоварни коли, цивилен митинги и най-много – поправки до безспир...
Знаковата настилка е оповестена в наши дни за културно-историческа полезност. Твърди се, че е импортирана от Австро-Унгария през 1907 година В първото десетилетие на ХХ век с нея се покриват централните улици на българската столица.
Виждаме ги и през днешния ден пред катедралата " Св. Александър Невски ", в региона на Народното събрание, към някогашния царски замък и до Народния спектакъл " Иван Вазов ".
Но никой към този момент не създава тъкмо този тип павета. Вносът от дълго време е преустановен, а красивата жълта настилка, с която столичани толкоз се гордеят, окончателно се разрушава.
Опитите паветата непрекъснато да се пренареждат и да се заменят със остарели такива, не дават мечтаните резултати. Скоро признакът на столицата още веднъж влезе в новините около следващия несполучлив ремонт на ремонта, който сякаш трябваше да завърши към 15 септември, само че, уви!
След траялото повече от два месеца пренареждане на настилката пред Народното събрание, павета " блестнаха " в разнообразни нюанси на жълтото, за смут на софиянци.
Според службата, която упражнява строителния контрол на обекта, повода била, че въпросните павета са комбинирани от разнообразни серии произвеждане, а и някои от тях били подлагани на по-дълга употреба от други през годините.
Българска академия на науките към този момент има контракт със Столична община да създаде пилотна серия от 250 павета. Срокът е до Коледа. Едва ли общинарите ще заделят финанси за създаване на цех за жълти павета, само че е проучена опцията съществуващи у нас предприятия във Видин и Казанлък да поемат производството на характерните павета, тъй че те да се употребяват освен за обновяване на настилката в центъра на София, само че и за украсата на други градове в България.
Идеята е културно-историческото завещание, за каквото са оповестени те, още веднъж да бъде пример. В момента новото е същото по състав, със същите физико-механични и други индикатори, защото съдържа същите минерални етапи, като оригиналът. Размерът, размерът и цветът да е идентичен, само че тук е редно да се означи, че истинският цвят на софийските павета е охра, а не е жълт, както сме привикнали да го дефинираме.
" Паветата, които ние създадохме, са идентични по цвят на примерите " – безапелационен проф. Любен Лаков от Института по металознание към Българска академия на науките, който с неговите сътрудници, той от години търси метод да създаде 100 процентов аналог на 100-годишните софийски павета.
Преди време наши учени разкрили формулата на неповторимата им кристална конструкция. Сега обаче екипът на професора я е усъвършенствал, и към този момент приготвя пилотна серия чисто нови жълти павета за София.
Всъщност, една от най-устойчивите настилки, останала още от Римската империя, у нас е претърпяла две международни войни, бомбардировки, митинги с танкове и тежкотоварни коли, цивилен митинги и най-много – поправки до безспир...
Знаковата настилка е оповестена в наши дни за културно-историческа полезност. Твърди се, че е импортирана от Австро-Унгария през 1907 година В първото десетилетие на ХХ век с нея се покриват централните улици на българската столица.
Виждаме ги и през днешния ден пред катедралата " Св. Александър Невски ", в региона на Народното събрание, към някогашния царски замък и до Народния спектакъл " Иван Вазов ".
Но никой към този момент не създава тъкмо този тип павета. Вносът от дълго време е преустановен, а красивата жълта настилка, с която столичани толкоз се гордеят, окончателно се разрушава.
Опитите паветата непрекъснато да се пренареждат и да се заменят със остарели такива, не дават мечтаните резултати. Скоро признакът на столицата още веднъж влезе в новините около следващия несполучлив ремонт на ремонта, който сякаш трябваше да завърши към 15 септември, само че, уви!
След траялото повече от два месеца пренареждане на настилката пред Народното събрание, павета " блестнаха " в разнообразни нюанси на жълтото, за смут на софиянци.
Според службата, която упражнява строителния контрол на обекта, повода била, че въпросните павета са комбинирани от разнообразни серии произвеждане, а и някои от тях били подлагани на по-дълга употреба от други през годините.
Българска академия на науките към този момент има контракт със Столична община да създаде пилотна серия от 250 павета. Срокът е до Коледа. Едва ли общинарите ще заделят финанси за създаване на цех за жълти павета, само че е проучена опцията съществуващи у нас предприятия във Видин и Казанлък да поемат производството на характерните павета, тъй че те да се употребяват освен за обновяване на настилката в центъра на София, само че и за украсата на други градове в България.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ