Един от символите на българската природа, фолклор и национална идентичност

„ Един от знаците на българската природа, фолклор и национална еднаквост е заплашен от загиване. Това e изводът, който може да се направи, в случай че се наблюдава развиването на бранша през последните две години. “

Така стартира отворено писмо от ръководителя на браншова организация „ Горски бранш “ и член на Националната браншова организация „ Горско стопанство “ Тодор Димитров Топалов до медиите. Документът продължава по следния метод:

„ Корупцията в заплашва да срине един от най-важните браншове на българската стопанска система – ръководството и стопанисването на държавните гори. Корупцията в горския бранш заплашва да обезлюди високопланински региони, в който единствения занаят е дърводобива. Корупцията в горския бранш заплашва от загуба на хиляди работни места заети, както в дърводобива, по този начин и в дървопреработката. Корупцията в горския бранш заплашва от бъдещото повишаване на огнените стихии през летните месеци. Корупцията в горския бранш заплашва от загуба на застрашени типове животни. Корупцията в горския бранш заплашва да промени актуалния ландшафт на България. Всичко това е в резултат на дългогодишна взаимозависимост от политици и локални феодали.

Съмнителни практики и непрозрачни решения

През последните няколко години горския бранш е оставен на произвола на ширеща се корупция сред етажите на горската администрация. Като се стартира от метода на предложение на дървесина, ценообразуването й и категоризирането на другите типове дървесина, контрола и опазването на горите та стигнем до неналичието на кадрова политика.

Горската администрация е извънредно раздута – изпълнителна организация, държавни предприятия, държавни горски и ловни стопанства, лесозащитни станции и така нататък които значително са със смесени контролни функционалности с съществуване на ужасно доста работещи пенсионери.

Пример: Търговско предприятие ДГС Ивайловград и шефът, и заместител шефът са пенсионери.

На територията на едно Държавно дружество съществуват сред 30-50 Държавни горски/ловни стопанства с по един шеф на заплата сред 5-8 хиляди лв. и по няколко заместител шефове, а редовите горски надзиратели са със заплата от порядъка на 1200-1600 лева бруто. През последните години се следи ужасно неспазване на нормативната уредба, регламентираща метода на прилагане и ръководството на горите.

Сериозни подозрения пораждат и към метода, по който се отдава дървесина – както на физически, по този начин и на юридически лица.

Според данни от бранша, две държавни горски стопанства са се трансформирали в самобитни „ рекордьори “ по продадена дървесина по ценоразпис – в очевидно нарушаване на настоящата разпоредба за отдаване на дървесина. По този метод съгласно наши калкулации единствено Търговско предприятие ДГС Ивайловград е ощетило бюджета на ЮИДП с към 4 милиона лв., а да не приказваме за едновременното приемане на пенсии и заплати.

Нарушения при търговията с дървесина

През последните две години се следи страхотна директна интервенция от страна на Държавните горски предприятия на пазара на дървесина, не зачитайки господстващото си и монополно състояние. Тези практики имат за цел:

• ограничение на конкуренцията;
• фаворизиране на избрани стопански оператори;
• ощетяване на държавния бюджет;
• деформиране на пазара на дървесина;
• нарушение на националното и европейското право.

Вече имаме и доказателства за това, по какъв начин държавни горски стопанства директно изнасят дървесина за фабрики в прилежащи страни

Недопостими и навеждащи към подозрения в възможни корупционни практики са своеволията на шефовете на горските стопанства. Одобряват се ценоразписи,които би следвало да съставляват одобрени целогодишни цени съгласно категория и сортимент, както изисква законът. На процедура обаче, в някои стопанства цените се дефинират по избор на шефа, а не съгласно нормативно одобрения ред. Това отваря необятно вратата за субективизъм, злоупотреби и нерегламентирани изгоди.

Индустрията под напън

Към момента в България работят три от четирите огромни завода за преправка на дървесина, откакто „ Монди “ приключи активност предходната година. Тези предприятия преработват сред 40 и 50% от годишното количество дървесина, употребявано у нас.

Вместо да се подтиква транспарантен и резистентен бранш, нерегламентираните практики и неналичието на надзор слагат под опасност целия дървообработващ отрасъл – с тежки последствия както за стопанската система, по този начин и за екологията на страната.

Екологична злополука

Особено обезпокоителен е и методът, по който се „ вземат решение “ проблемите със болесттите по иглолистните насаждения, а в последно време и по широколистните гори. Вместо да се подхващат действителни ограничения за запазване и възобновяване на засегнатите територии, решенията постоянно наподобяват съобразени повече с стопански ползи, в сравнение с с природозащитни цели.

Нещото, което се икономисва на аудиторията е, че поради порочните практики по прикриване и не навременното асимилиране на заболяла дървесина от биотични и абиотични фактори (Сфаеропсис сапинея, трихиминикоза,борова процесионка, корояди и пожари) сме на прага на екологична злополука.

Заключение

Секторът, който би трябвало да бъде образец за стабилно ръководство на естествените запаси, през днешния ден е знак на неяснота и корупция. Ако не бъдат подхванати незабавни промени и действителен надзор върху държавните предприятия, българските гори рискуват да се трансфорат не в национално благосъстояние, а в народен срам. “

Присъединете се към нашия 

3/4 от българите утвърждават възбрана на обществените мрежи за деца под 15 г