Мозъкът като радиоприемник: защо хората с шизофрения чуват гласове?
Един от признаците на шизофренията са слуховите халюцинации – пациентите оповестяват, че чуват гласовете на „ невидими “ хора в главите си. Освен това някои хора с шизофрения изпитват усложнения да разграничат „ гласовете “ в главите си от личните си мисли, което ги кара да мислят, че мислите им се показват от незабележим човек. Доскоро учените не познаваха естеството на тези халюцинации, което затрудняваше лекуването им. Сега наподобява, че група китайски откриватели са съумели да намерят отговор на този въпрос. Това изобретение може да се окаже повратна точка за учените, работещи върху лекуването на слуховите халюцинации.
Учените са разкрили за какво шизофренията провокира слухови халюцинации По какъв метод хората разграничават личния си глас от непознатия
Според предходни изследвания казусът със звуковите халюцинации може да е обвързван с избран мозъчен сигнал, наименуван Corollary discharge. При здравите хора този сигнал им дава опция да разграничават звуците, издавани от личния им глас, от гласовете на другите. Може би заради тази причина, когато чуете гласа си на запис, той наподобява мощно килнат и въобще не наподобява на това, което чувате в действителния живот. Това значи, че мозъкът ненапълно изкривява възприемането на личния ви глас.
При множеството хора с шизофрения обаче този сигнал нормално не работи. Но създателите на новото проучване не са съгласни с сходни изводи. Факт е, че неналичието на угнетяване сама по себе си не може да провокира появяването на халюцинаторни признаци.
При шизофренията може да е мъчно да се разграничат личните мисли от гласовете За да схванат какво в действителност предизвиква халюцинациите, учени от Шанхайския университет „ Дзяотун “ са изследвали мозъците на 20 пациенти с шизофрения, които са се оплаквали от слухови халюцинации, както и мозъците на други 20 пациенти с шизофрения, които не са имали слухови халюцинации. В качеството на контролна група създателите са присъединили в проучването и хора, които не са имали шизофрения.
Защо се появяват слуховите халюцинации
Изследователите първо са сравнявали мозъчната интензивност на всички участници въз основа на данните, получени благодарение на електроенцефалограма. След това на доброволците от трите групи е дадена за слушане авансово записана сричка. Това разрешило на екипа да открие разликите в мозъчната интензивност, които може да са причина за слуховите халюцинации.
Както оповестяват създателите на публикацията в проучването, оповестено в списание PLOS Biology, и при двете групи хора с шизофрения учените са открили релативно ниска интензивност на упоменатия нагоре сигнал. Това фактически опровергава теорията, че този сигнал е причина за слуховите халюцинации. Но за какво тогава те въобще се появяват?
Прекомерната интензивност на някои неврони трансформира мислите на индивида в слухови халюцинации По време на изследването учените откриват, че единствено пациентите, които чуват гласове, имат свръхактивно еферентно копие или така наречен двигателен сигнал. Както изясняват откривателите, когато човек желае да приказва, двигателната система генерира прецизен сигнал и го изпраща към слуховата система. Благодарение на това човек може да планува звука с огромна акуратност, преди да го произнесе.
Поради свръхактивността на този сигнал при някои хора с шизофрения се „ възпроизвежда “ не звукът, който индивидът се готви да произнесе, а някакво инцидентно вътрешно „ мозъчно бръщолевене “. Това е по този начин, тъй като неконтролираният съпътстващ сигнал интерпретира неправилно нервната интензивност.
Казано по-просто, този сигнал, въздействащ върху слуховата система „ озвучава “ личните мисли на лицето, което води до илюзия. В същото време, заради потиснатия сигнала, лицето не разграничава личния си глас от непознатия. Това значи, че комбинацията от двата фактора провокира реалистични халюцинации.
Новото изобретение може да помогне за лекуването на слуховите халюцинации Слуховите халюцинации могат да бъдат лекувани
Въпреки че халюцинациите се назовават „ слухови халюцинации “, те в действителност не се предизвикват от слуховата система. От гореизложеното следва, че измененията, които учените са открили в мозъка на хора с шизофрения и слухови халюцинации, размиват границата сред вътрешната и външната действителност. Хората с това положение просто не разграничават външните гласове от личните си мисли.
Проблемът поражда в мрежовите връзки от моторната към слуховата област. Поради това лекуването, насочено към слуховата система, може да се окаже неефективно. Ако учените са прави в тези открития, може да е допустимо да се отстранен слуховите халюцинации посредством угнетяване на сигнализацията на въпросния сигнал, да вземем за пример с медикаменти. Ето за какво откривателите се надяват, че новият взор върху механизмите, които са в основата на слуховите халюцинации, ще даде опция за създаване на нови, по-ефективни лекувания.
В последна сметка би трябвало да се означи, че учените към момента не познават изцяло даже аргументите за самата шизофрения. Така да вземем за пример редица проучвания демонстрират, че рискът от развиване на това заболяване е нараснал при хора, които в детството си са били ухапани от котка, колкото и необичайно да звучи това, само че насъбраната статистика показва, че това може да е една от аргументите. Но мнението, че дефицитът на витамини предизвиква шизофрения, се оказа неправилно. Всъщност дефицитът на витамини предизвиква друго заболяване със сходни признаци.
Що се отнася до котките, изследване, в което създателите не са разкрили значима връзка сред притежаването на котка преди 13-годишна възраст и психологичните болести в по-напреднала възраст. Тази връзка обаче е открита при притежаването на котка на възраст сред 9 и 12 години. От това можем да предположим, че единствено на избрана възраст хората са уязвими. Но резултатите от това изследване са прекомерно спорни и очевидно би трябвало да се одобряват със доста песимизъм.
