Литманен: Стоичков е велик
Един от пристигналите за звездния мач на Христо Стоичков в Стара Загора беше Яри Литманен. Финландецът даде изявление за Българската национална телевизия. Ето главните акценти от изявлението му:
Шоуто се получи: Бербо вкара повече от Ицо в Стара Загора, духът от паметната 1994-а се завърна
Няколко генерации звезди на България и Барселона демонстрираха, че класата е безконечна
Изградихте ли другарство с Христо Стоичков?
- Да. Познавам Христо от доста, доста време. В началото играехме един против различен. Това беше през 90-те години, когато Финландия и България бяха в една квалификационна група за Световното състезание в Съединените щати. Тогава се срещнахме за първи път. Той беше състезател на Барселона, а аз на Аякс. Започнахме да поддържаме по-тесен контакт и да се опознаваме, когато прекосих в редиците на каталунците, а тогава той живееше в града. Радващо е, че напоследък играем за един тим - този на легендите на Барселона, с който направихме няколко мача.
Завиждахте ли му, когато той завоюва Златната топка? Тогава вие бяхте осми в класацията.
- Не. В никакъв случай. По това време аз бях в Аякс и към момента бях доста млад футболист, едвам при започване на кариерата си. От друга страна, Барселона се представяше ужасно. Христо беше на едно извънредно равнище, както в клуба си по този начин и с националния тим на България на Световното състезание. Той заслужаваше тази премия. Тогава българският футбол направи историческо показване в Съединените щати, а той беше голмайстор на шампионата. Година по-късно аз се представях доста по-добре и бях трети в класацията, което си остава най-хубавото нареждане за финландски футболист.
Кой миг от кариерата си няма да забравите в никакъв случай?
- Със сигурност ще посоча спечелването на Шампионска лига с Аякс. За първи път финландец завоюва трофея. Тогава осъзнах какъв брой мъчно е да постигнеш това. Имахме опция да спечелим най-престижния шампионат две години подред, само че през 1996 загубихме от Ювентус след осъществяване на дузпи. 20 години по-късно Реал Мадрид стана първият тим, който съумя да отбрани трофея си от предходния сезон. Това беше нещо в действителност особено за мен. До тогава бяха гледал край единствено по малкия екран, а във Виена през 95-а бяха част от всичко това. Бях част от един необикновен тим на Аякс.
Защо не опитахте да бъдете треньор, откакто спряхте с професионалния футбол?
- Всъщност има няколко аргументи. Имам две момчета, семейство. Ако бях почнал треньорска кариера тогава щеше да се наложи да се местим непрекъснато. Да живеем на път надали не. Прецених, че на този стадий фамилията ми е щастливо там, където живеехме. Вярвам, че хората към мен също би трябвало да имат собствен личен живот. А в случай че бях треньор, щях да го да наруша този на най-близките си. Да бъдеш треньор ти би трябвало прецизен миг, точното място. В интерес на истината имам лиценз. В момента някои от треньорите на юношеските национални тимове на Финландия ме търсят за съвет и аз постоянно съм подготвен да им оказвам помощ. Гледам доста мачове, с цел да съм осведомен с трендовете и играчите. Чувствам се малко и като треньор, в случай че би трябвало да съм почтен.
Христо Стоичков написа книга с 88 съвета по какъв начин да бъдем спечелили във футбола. Какъв е вашият най-съществен съвет, който давате на младите играчи?
- Ще дам два съвета. Здрава, упорита работа и да правиш верните неща. Имам поради че е допустимо да тренираш интензивно, само че да вземаш неверни решения и да поемеш в неправилна посока, само че в случай че си фокусиран всичко ще бъде наред.
Яри Литманен особено за ТОПСПОРТ: На днешните играчи им липсва футболен разсъдък, физиката измести техниката и класата!
" Меси и Роналдо са от най-хубавите, само че белким Зидан, Фиго и Марадона бяха по-лоши? ", пита финландецът
Шоуто се получи: Бербо вкара повече от Ицо в Стара Загора, духът от паметната 1994-а се завърна
Няколко генерации звезди на България и Барселона демонстрираха, че класата е безконечна
Изградихте ли другарство с Христо Стоичков?
- Да. Познавам Христо от доста, доста време. В началото играехме един против различен. Това беше през 90-те години, когато Финландия и България бяха в една квалификационна група за Световното състезание в Съединените щати. Тогава се срещнахме за първи път. Той беше състезател на Барселона, а аз на Аякс. Започнахме да поддържаме по-тесен контакт и да се опознаваме, когато прекосих в редиците на каталунците, а тогава той живееше в града. Радващо е, че напоследък играем за един тим - този на легендите на Барселона, с който направихме няколко мача.
Завиждахте ли му, когато той завоюва Златната топка? Тогава вие бяхте осми в класацията.
- Не. В никакъв случай. По това време аз бях в Аякс и към момента бях доста млад футболист, едвам при започване на кариерата си. От друга страна, Барселона се представяше ужасно. Христо беше на едно извънредно равнище, както в клуба си по този начин и с националния тим на България на Световното състезание. Той заслужаваше тази премия. Тогава българският футбол направи историческо показване в Съединените щати, а той беше голмайстор на шампионата. Година по-късно аз се представях доста по-добре и бях трети в класацията, което си остава най-хубавото нареждане за финландски футболист.
Кой миг от кариерата си няма да забравите в никакъв случай?
- Със сигурност ще посоча спечелването на Шампионска лига с Аякс. За първи път финландец завоюва трофея. Тогава осъзнах какъв брой мъчно е да постигнеш това. Имахме опция да спечелим най-престижния шампионат две години подред, само че през 1996 загубихме от Ювентус след осъществяване на дузпи. 20 години по-късно Реал Мадрид стана първият тим, който съумя да отбрани трофея си от предходния сезон. Това беше нещо в действителност особено за мен. До тогава бяха гледал край единствено по малкия екран, а във Виена през 95-а бяха част от всичко това. Бях част от един необикновен тим на Аякс.
Защо не опитахте да бъдете треньор, откакто спряхте с професионалния футбол?
- Всъщност има няколко аргументи. Имам две момчета, семейство. Ако бях почнал треньорска кариера тогава щеше да се наложи да се местим непрекъснато. Да живеем на път надали не. Прецених, че на този стадий фамилията ми е щастливо там, където живеехме. Вярвам, че хората към мен също би трябвало да имат собствен личен живот. А в случай че бях треньор, щях да го да наруша този на най-близките си. Да бъдеш треньор ти би трябвало прецизен миг, точното място. В интерес на истината имам лиценз. В момента някои от треньорите на юношеските национални тимове на Финландия ме търсят за съвет и аз постоянно съм подготвен да им оказвам помощ. Гледам доста мачове, с цел да съм осведомен с трендовете и играчите. Чувствам се малко и като треньор, в случай че би трябвало да съм почтен.
Христо Стоичков написа книга с 88 съвета по какъв начин да бъдем спечелили във футбола. Какъв е вашият най-съществен съвет, който давате на младите играчи?
- Ще дам два съвета. Здрава, упорита работа и да правиш верните неща. Имам поради че е допустимо да тренираш интензивно, само че да вземаш неверни решения и да поемеш в неправилна посока, само че в случай че си фокусиран всичко ще бъде наред.
Яри Литманен особено за ТОПСПОРТ: На днешните играчи им липсва футболен разсъдък, физиката измести техниката и класата!
" Меси и Роналдо са от най-хубавите, само че белким Зидан, Фиго и Марадона бяха по-лоши? ", пита финландецът
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ