Един от последните големи поети на България си отиде ​навръх

Един от последните огромни поети на България си отиде ​навръх Илинден. Ивайло Балабанов ни напусна рано тази заран. " Небесният гурбетчия ", който мнозина определяха за актуалния Вапцаров остана вечно на 76 години.

Поклонението ще е на следващия ден в православния храм " Преображение Господне " в Ивайловград в 9:00 часа.

Ивайло Балабанов е роден през 1945 година в село Хухла, Ивайловградско. Той е почетен жител на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Считан е за един от най-хубавите модерни поети, а творбите му ще остваят трайна следа в българската литература.

Ивайло е притежател е на десетки награди, призове и литературни оценки. За изключителните му заслуги в региона на културата и изкуството бе награден с медал " Св.св.Кирил и Методий " през 2020 година.

Поклон пред паметта му!

Предлагаме ви едно от най-емблематичните стихотворения на Ивайло Балабанов:

ЖЕНАТА С БЕЛИЯТ ШАЛ
С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее дамата със белия шал,
те запитвам - за какво хубостта й, господи, бяла
на индивида със дребната черна душа си дал?

Как по този начин бяла птица и гарван в едно съчетаваш?
Не го ли попита хубостта й ще му би трябвало ли?
Когато дамата със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.

И той до цъфтежа й гальовен върви намусен,
със слепи очи като че ли крачи захласнат и самичък
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.

Дали е кьорав, Господ, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя като че ли стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.

Не поисквам дамата на близък - така прилича:
дано той си е сватбен собственик, аз - любовен аргатин,
само че когато дамата със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!