Eфектът на Дънинг-Крюгер или защо е безсмислено да спориш с глупаци
Един от основополагащите правила на нашия живот е резултатът на Дънинг-Крюгер.
Този резултат се състои в следното „ Хората с ниско равнище на умения вършат неправилни изводи и вземат неприятни решения, само че не са в положение да осъзнаят грешките си заради ниското си равнище на умения. “
Нека дешифрираме: неналичието на схващане на позволените неточности води до увереност в личната справедливост и затова до повишение на доверието в решенията и в себе си, както и до осъзнаване на своето предимство. Тоест, в случай че един човек е задоволително малоумен, с цел да разбере, че е малоумен, то той ще се счита за по-умен от другите.
По този метод резултатът на Дънинг-Крюгер е психически абсурд, с който всички ние постоянно се сблъскваме в живота: по-малко способените хора се считат за експерти и за огромната работа, до момента в който по-компетентните хора са склонни да се съмняват в себе си и своите качества.
Колкото по-ниско е равнището на подготвеност, толкоз по-високо е самочувствието.
Отправна точка на своето проучване Дънинг и Крюгер назовават известните изказвания на Чарлз Дарвин „ Невежеството по-често поражда убеденост, в сравнение с знанието “.
Бертран Ръсел пък е споделил: „ Едно от неприятните неща на нашето време е, че тези, които са уверени, са глупави, а тези, които имат някакво въображение или схващане, са изпълнени със подозрение и колебливост. “
